Начало / Uncategorized / Сърцето на свещеника

Сърцето на свещеника

Сърцето на свещеника е широко пристанище.

Водата в него е Божията любов, а небето – Божията милост. Много кораби намират място и заслон в него. Някои остават и хвърлят котва в неговите неизмерими дълбочини, а други остават за малко, почиват, набaвят си припаси и заминават. Напускат го облекчени и пълни с надежда да продължат всеки по своя избран път. Но всички, абсолютно всички оставят следа в него. Някои от корабите са натоварени с тежки товари и гъмжат от много хора, а други са малки и няма почти никой на тях. Една част от тях влизат с фанфари и барабанен звън, а друга пристигат тихо и едвам забележимо.

Водите на пристанището са дълбоки и в тях има множество подводни рифове. Някога са светли и приветливи, а друг път – мрачни и загадъчни. На дъното има останки от корабокрушения и сблъсъци, катастрофи и провали. Но те са навети от вълнението, което ги е принесло от наоколо бушуващото море. Понякога това море се вълнува и разпенените му вълни люшкат корабите в него опасно и дори застрашително, и за тях, и за околните, но те са закачени здраво на сигурен пристан и няма как въжетата да се скъсат от техния порив. Пенливи вълни обливат брега, но всичко рано или късно отминава. Всеки кораб носи своя флаг и има боен химн, но след като остане дори и за малко в неговата полуреална тишина се успокоява. Топлите му вълни така го обгръщат отвсякъде, че всичко в тях притихва и примира от силната и нежна ласка. От престоя в него всяка повреда и пробойна постепенно изчезва, а всеки болен и наранен бива изцелен. Много отрова и нечистота е размило в своята тиха прегръдка.

Някъде под повърхността преминава мъртво течение, което мощно и почти неумолимо може да завлече някого, но скоро се разстила в общата вода над времето. Понякога бурни ветрове връхлитат от всички посоки и смущават неговия мир, но не мoгат да го разрушат. Дъжд и сняг, жарко слънце и горещ зной го посещават, но то е преживяло много зими и видяло много лета и мъдро посреща всички. Твърдо и нежно, спокойно и очароващо, мъдро и винаги чисто. Отвъд него е бушуващото море, пълно с пирати и ужасни чудовища и проклятие и страх го пронизват. Корабите се блъскат един в други и пътуващите в тях си причиняват болка, опустошени от връхлитащите демони на злото. Викове, стонове и въздишки го пронизват, но пристанището е полузастинало в блаженство, отвъд нормалното добро и зло.

Не се опитвай да разбереш сърцето на свещеника. Не бързай дори да говориш за него. Не дръзвай и да помислиш да го правиш. За нищо на света не го съди! Само Бог има право да стори това! Той го е създал във величието и милостта Си! Държи го в десницата си и го закриля от всичко с топлата грижа на баща и приятел. Заповядва на ангелите си до го пазят с крилите си. Покрива го с невидимия си покров, за да не го опустошат бушуващите стихии, около него!

Защото е необяснимо! Чудо човешко и чудо Божие!

Защото е Негово, Негово, Негово!

автор: протойерей Ясен Шинев

За Николина Александрова

Виж още

Ванга като мерило на нашата духовност

Има няма и току се появи някое пророчество на Вангелия Гущерова. Мине се не мине ...