Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Християнското изкуство може да се определи като естетическо изобразяване на възвестените от Христа и апостолите идеи и представи. Средствата, с които си служи това изкуство, са същите ония, с които работи изкуството въобще.
Когато християнските идеи били възвестени на гръцкия и римския свят, античното изкуство се намирало в процес на упадък и прецъфтяване. Талантливите хора в изкуството чувствали бавната смърт на своите рожби – плодовете на старото изкуство – и под влиянието на новата вяра, която сърдечно приели, се заели да изразяват идеите на новото религиозно учение – християнството. Така, върху почвата на старото, се наченало едно ново изкуство.
Християнското изкуство се е развивало в различните народи под влиянието и в зависимост от местните условия. Така само могат да се обяснят различните му форми при опита да се изразят едни и същи идеи. Историята на християнското изкуство може да се определи като история на материализирането чрез художествени образи на християнските идеи и представи.
Каква е била задачата на християнското изкуство? Художникът, обладан от идеите на своята вяра, чувства неопределима нужда не само да облече тези идеи във форми, но и да предизвика в другите религиозни чувства, които той сам изпитва. Още от началото е била наложена на изкуството практическата задача: да поучава. Заради това първите произведения на християнското изкуство в катакомбите са били пропити със символизъм. Едва по-късно (IV в.) християнското изкуство се настанява по църковните сгради. Християнските храмове биват вече богато украсявани със живопис и мозайка с цел: от една страна да будят естетическите чувства, а от друга да въвеждат богомолците в тайнствеността на св. Литургия и в историята на земния живот на Спасителя.
Едни от първите народи, сред които се настани християнството, това са гърците и римляните. Тези народи от векове са култивирали своя художествен вкус в едно голямо, т.н. класическо изкуство. По времето на Христа това изкуство било загубило вече много от своя митологически характер и било станало изкуство на физическата красота. Това изкуство не се вдълбочавало във вътрешната природа на нещата, а се е задоволявало със шаблони и се отнасяло пренебрежително към драматичните сцени на живота. Елинистичното изкуство никога не е могло да предаде емоцията на отделната душа. Срещу самата емоция се възправяла една грамадна композиция от форми. То било изкуство, което се е стараело да предаде все по-пълно и релефно телесната красота. Това изкуство не е могло да изрази християнската душа. Конфликтът между елинистическия и християнския мирогледи се проявил и в изкуството. Християнското изкуство обаче, не може да се смята като продължение на елинистическото. То се е оформило съобразно развоя на християнския мироглед.
Елините са служили на земната красота, а християнското изкуство се стреми да изрази духовното. Християнският мироглед даде възможност на художниците да се издигнат над материалното. Християнските художници създали в изкуството едно ново направление: одухотвореност. Това ново ориентиране на изкуството се отразило върху старата художествена форма. Фигурите на християнския художник не са безсъдържателни красиви тела. Те са изпълнени с дух и постоянно напомнят за него.
В старите летописи няма съвършени тела, а фигури, които създават молитвено настроение и откъсват душата от всичко земно.
В стремежа си да подчини формата на вътрешното съдържание християнското изкуство започнало да търпи дори и грозното. Този стадий на старохристиянското изкуство неправилно се окачествява често като немощ на християнските художници. Но самият характер на това изкуство е напълно достатъчен, за да покаже, че античната мярка е съвсем погрешна и неприложима към християнското изкуство, което е преди всичко символично. То изисква от човека последният да почувства идеята. Светата икона се възприема като материална действителност само дотолкова, доколкото е необходимо да се схване абстрактната идея, вложена в нея.
Началото на християнското изкуство все още не е напълно изяснено. Във всеки случай, то започва още от първия век. И от тогава безспирно расте. Но тук се явява въпросът: къде е първата родина на християнското изкуство? – Някои археолози, изхождайки от античната археология, смятали, че Рим е люлката на християнското изкуство. Обаче, от новите открития на християнски паметници в Изтока, съвременни с паметниците от римските катакомби, се установява, че в това отношение, Рим няма предимство. Възоснова на такива нови открития други изследователи установили, че от бреговете на Ефрат до Атлантическия океан и от Северна Африка до Рейн, в древно християнско време, се е ширило едно изкуство с един източник из центъра на Изтока. Надмощието на Изтока в културно отношение се засилило през III в. след Христа, а в IV в. то самото мести столицата на империята от Рим в Цариград. Св. Константин Велики преместил столицата си не по някакво хрумване. Така ядката на римската империя стана Изтокът. Наред с това, голямо значение е имал и фактът, че християнството се е появило на Изток. Тук са се явили и първите мотиви на християнското изкуство. Александрия е имала всички условия, за да го развие. По онова време в нея са се възпявали идилиите на рибарския и пастирски живот. От друга страна, в Александрия живели много евреи, които били под силно елинистическо влияние. Благодарение на това влияние, те започнали да отстъпват от своите стари семитически принципи и захванали да украсяват библейските си книги с миниатюри. Тъкмо тези първи еврейски рисунки, които са пояснявали дадени събития от Библията, са послужили като готови образци на първите християнски художници. Наред с гр. Александрия, Ефес, Милет и Пергам. От тези центрове са излезли едни от най-великите църковни свети отци. Там е расла и сирийската народна литература, апокрифните евангелия и послания. От там е излязло и преданието за Чудотворния Кръст Господен, за Неръкотворния образ на Спасителя, за художествените произведения на св. евангелист Лука и др. Това предание било плодовита тема за християнското изкуство. Св. Константин Велики създал религиозни центрове, които станали благодатна почва за поменатото изкуство.
Самото признаване на християнството за държавна религия поставя пред изкуството нови задачи. То напуска катакомбите и започва да се шири из църквите. Начева се едно подражание на дворцовите картини, които са изразявали церемониала в дворците. От дворците на римските императори излезли множество архитектурни и иконографски форми, които се закрепили в християнското изкуство на които съществуват досега. В тази нова епоха за християнското изкуство, център е пак Изтокът.
В развитието на християнското изкуство Запад, Рим, е изграл второстепенна роля. Той изгубва всяко самостоятелно творчество и се поддава на силно влияние. Вечният град влага в религиозно-художествения материал духа на своя култ. Макар Рим да има ограничена роля за създаване на християнското изкуство, за историята на това изкуство тя е от първостепенна важност и има огромна заслуга, понеже, поради по-щастливо стечение на обстоятелствата, Рим е могъл да запази елементи из заетото от най-дълбока древност изкуство.
Християнското изкуство не принадлежи на никой народ.
То е интернационално, както и самото християнство. Родено в старите катакомби, християнското изкуство израстна като колос; преобрази се през особеностите на отделните народи и, като се вля в естетическите традиции на всички тях, съедини ги духовно и заговори с един език на всички хора. Този език е езикът на християнството, езикът на любовта.
Автор: йеромонах Прохор
сп. Духовна култура, 1948 г.
