Начало / Uncategorized / Проблемът с детската изповед и поста преди Причастие

Проблемът с детската изповед и поста преди Причастие

Повечето от нас са запознати с основния принцип на родителството: водещ е личният ни пример. Какво трябва да направиш ако си далеч от това да бъдеш съвършен християнин? Как можеш да засадиш правилните ценности в сърцата на децата си? Въпреки че на теория сме наясно с това, към кое трябва да се стремим, ние често не успяваме да приложим практически нашите цели. 

Например кога и как трябва да започнем да обясняваме на детето основните принципи на православната вяра (като например за Св. Троица или за тайнството причастие)? Как да обясните на вашия малък човек защо той или тя трябва да изповядва греховете си? Каква е възрастта, от която децата трябва да постят преди да вземат св. Причастие?

Днес ви представяме интервю с отец Артемий Владимиров, чийто огомен педагогически и свещенически опит му позволява да излезе и да даде отговори, изпълнени с малко хумор и неизчерпаема любов към децата.

– Отец, говорейки за изповедта на децата, как ще обясните на детето защо трябва да се види със свещеник?

– Първо, майката трябва да влезе в „споразумение“ със свещеника. „Отец, моето сладкишче ще дойде при теб. Тя е на четири, но е много срамежлива да се изповяда като майка си. Сладкишчето ми написа снощи своята изповед, весело е“. Скъпи свещеници, моля не казвайте: „Каква обида! Махни се с детето си и не ме безпокой!“ Погледни най-добре този лист хартия и кажи: „Хм, виждам, виждам. Не си е оправила леглото, изгубила си е четката за зъби, поискала е майка й да й купи нещо или я е излъгала. Бог ще й прости тези грехове и аз чакам следващата седмица пак изповедта“. 

Свещеникът също трябва да положи малко усилия, за да се превърне от „строгия равин“ в нежен и лъчезарен баща. Той трябва да се справи с малкия „грешник“ с радост и да превърне изповедта в забавно събитие. Детето ще се радва да се срещне с един свещеник, ако свещеникът (или може би майка му му е дала) има книга, химикалка или бонбони. Всъщност е много лесно. Последната ми книга „Първи стъпки към кръста и Евангелието“ съдържа моите мисли за тайнството изповед и как да се направи така че децата да се готвят и да свикнат да се изповядват. 

Можете да дадете на детето си възможност да говори със свещеник, дори когато то е на три, четири или пет години. Това, които наистина има значение тук, е че свещеникът не трябва да е твърде формален.

– Скъпи, какво искаш да кажеш на Бога? Какво не е наред или не е точно така? И шесткодишното момче отговаря:

– Отец, почти настъпих опашката на котката вчера.

– Чакай, стъпи ли на опашката й?

– „Не, почти щях да я настъпя“.

– Е, Бог ще ти прости. Бъди внимателен, поздрави котката си, нарисувай й картина и тя ще ти се радва. Знаете ли, че той ще стане любим приятел на малкото момче по-късно, а следващия път ще ви каже:

– Отец, поздравих котката си.

– Това е страхотно! Ти си честно и добро момче. Между другото трябва ли майка ти да ти повтаря два или три пъти, за да я чуеш?

– Чувам я на четвъртия път.

– Е, важното е да растеш и да ставаш по-добър. Питам го какво го притеснява днес, а той отговаря.

– Не знам какъв е либюмият ми предмет в училище.

Тогава свещеникът прави сериозно и замислено лице и казва:

– О, това е труден въпрос, знам. Не се притеснявай, Бог ще ти помогне да го разбереш. Нека да се помолим, за да решиш кое ти харесва най-много: четенето, математиката или рисуването. Или пък може би трябва да започнеш да обичаш всички предмети едновременно? Добре, Бог ще ти прости това „незнание“, момчето ми!

Трябва да се адаптираме към онези, които идват и се изповядват. Трябва да докосваме струните на душите им нежно и с изключителна предпазливост. Имаше един свещеник, който беше много пламенен и направи катастрофална грешка. Разбира се, хората се учат от грешките си, но грешките не трябва да бъдат брутални. Младо момиче дойде да се изповяда и изповяда на ухо, че е откраднало някакви неща. Свещеникът вдигна ръка и каза с висок глас, така че всички енориаши да го чуят:

– Това е ръката, която се използва за кражба на вещи на други хора!

Момичето започна да заеква… свещеникът й пожела най-доброто, но й причини сериозна травма. За това трябва да сме много внимателни.

– Как децата трябва да постят преди причастие? Не говоря за по-големите деца, за които може да се говори да не ядат нищо преди литургията, но е толкова трудно да накараш малки бебета или деца на 3-4 години да постят преди литургията. Трудно е да не закусват, ако ги събудите рано преди литургията, а и ако службата продължи дълго. 

– Разбира се, че това е трудно. Нека си спомним, че взимането на агапи (вечеря на любовта) в древни времена не изискваше пост преди литургията. Днес има хора, които трябва да ядат нещо преди служба, например тези, които страдат от диабет и някои други здравословни проблеми. Естествено, ако свещеникът не одобрява сукалче, което има мляко по устата да се причасти, това е грешно. Знаете, „имаш мляко по устата, отиди по-натам, пости и се моли и ела да се причастиш другата неделя“. 

Не трябва да бъдем лицемерно набожни, защото ако искаме бебетата да останат тихи по време на божествената служба, те искат малко храна или вода. Нашият основен акцент трябва да бъде върху различни аскпекти, които сме посочили в първата часта на нашето интервю. Родителите могат да постят от името на бебето. Апостол Павел казва, че храната нито ни прави по-близки, нито по-далечни на Бога. Бебето по природа трябва да яде нещо, за да се чувства комфортно и да няма лоши спомени на гладуване в църквата по неизвестни за него причини. Има доста свещеници, които се придържат към този хардкор, но на мен лично това не ми харесва. 

Интервю на Мария Котова, www.pravmir.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Архим. Василий: Състоянието на храма в с. Беренде в момента е добро

По повод публикуваната в медиите информация за лошото състояние на църквата в с. Беренде, с ...