Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Времето, в което живеем, предполага двадесет и четири часова ангажираност на вниманието. Дали това ще е семейството или пък работата, зависи от нас самите. Факт е обаче, че понякога се случва така, че дори да сме далеч от работните си места да продължаваме да мислим по работа или пък да обсъждаме теми свързани с нея. Представяме ви интервю с Олга Красникова от Института за християнска психология. Интервюто е на pravmir.ru.
Защо работохолизмът е по-опасен от алкохолизма
– Работохолиците – това са много трудолюбиви и обичащи работата си хора?
– Работохоликът не трябва обезателно да обича да се труди, той просто не може да не работи. Както са например алкохолиците, които обичат да пият, но и не могат да не пият – в това е проблемът. Работохолизмът е форма на зависимост от работата. Междо другото алкохолиците живеят по-дълго от работохолиците. Работохолизмът е опасен.
– В много страни на Европа, вижда се, са разбрали, че не бива да работят в неделя. Магазините във Финландия, например, се затварят в 16:00 ч. В Русия работодателите към изискванията за работните места включват „готовност за работа 24/7“ или „девизът на фирмата е: ние обичаме да работим по празници“. Работохолизмът е бацил, който ни поразява?
– Една от причините за „епидемията“ на работохолизма в Русия (сега няма да говорим за други страни) е че стойността на отделния индивид и на човешкия живот е много ниска. Проблемът не започва от вчера. Корените на тези отношения отиват дълбоко в историята. Трябва да припомним крепостничеството, когато фермерът се превръща в послушно кученце, както и множество войни, които стават просто „пушечно месо“. Жалко е да признаем това, но в обществото днес хората все още се третират като средство за постигане на външните материални задачи и цели. Когато този инструмент се разпадне, изхвърля се и се замества от нов.
Отношението към човека и личността у нас се свеждат до връзка между субект и обект. Хората като обекти, като „зъбни колела“. Работи – изхвърля се. Не се вписваш в отбора? Довиждане! Не си готов да работиш денонощно? Свободен си.
Ние самите, съгласявайки се с такива условия, потвърждаваме, че можем да бъдем третирани по този начин. Което означава, че проблемът не е само в общественото съзнание, но и в самия човек, в неговото чувство за достойнство. Освен това, много хора считат за особена доблест, дори се хвалят с това, като това да е добродетел – безотговорното отношение към тяхното здраве – физическо и психическо.
Много работохолици се страхуват от изпадане в другата крайност – самосъжаление, егоизъм, отдаване на капризите си, но след това и никой не ги призовава да се отнасят към себе си по-човешки. Често при мен за консултация идват жени на тридесет години с такива диагнози, сякаш са на петдесет или шесдесет години. И винаги имам един въпрос към тях. Защо един човек си позволява да бъде третиран по този начин? Заради какво точно си се решил да поемеш такъв риск за своето здраве, в това число и психическо?
Женският организъм не прощава пренебрегването му. Потвърждение за това е, че година след година се увеличава количеството на младите жени, които стават безплодни. Една от възможните причини за диагнозата – екстремален образ на живота: постоянното пренапрежение, претоварване, хронична умора, липса на сън, непълноценно хранене, преобладаване на негативните емоции. Много жени сега толкова усилено работят, че у тях се изменя хормоналният фон. Когато по време на войната медицинските сестри изваждаха ранените на бойното поле, преуморяваха се и след това не можеха да раждат, това поне може да обясни подвига за спасението на нечий живот. Но каква е сега войната?
Момичетата-мениджъри се загробват в строителни компании, автомобилни компании, рекламни агенции, изпитват ужасно претоварване, не само физическо, но и психологическо. Познавам една жена, която пие по 60 чаши кафе на ден! Но с такова натоварване нито тялото, нито психиката могат да се справят. След цялото това натоварване тя лежеше в болницата и три години след това пиеше антидепресанти. Мъжете, разбира се, са по-силни и по-адаптивни към натоварване, но и те не са от желязо – те „горят на работа“. Лекарите отдавна са разтревожени за намаляването на продължителността на живота при мъжете.
– Ако това е болест, тогава как човек може да разбере, че страда от работохолизъм?
– Симптомите са много. Например, човек дава цялата си сила на робата, въпреки че отдавна е престанал да чувства удоволствие от нея. Дори и да получава, то не е от самия процес на работа, от това дали ще го похвалят, благодарят и забележат. Понякога се случва човек дори да не разчита на похвалата, а просто да нямат никакви претенции и оплаквания към него. При това се забавя темпото или се прави промяна на дейността, но той не би могъл обективно да види такава възможност.
Работохоликът се заставя сам да работи. И тук не става дума за усилие, което е на ръба на приятното, както е в любителския спорт, а именно насилието върху себе си. Работохоликът не иска, но постоянно се убеждава, опитва се да продължава да работи. Работата вече не е радост, а се извършва насила и поради страх от едно или друго съображение. Спомнете си как в детската градина учителите искаха от децата да изядат цялата супа с думите: „А ти не можеш…“ Това е точно работохолизъм. Работиш „през не мога“ и помня вълшебната дума: ТРЯБВА.
След това човекът започва да се насилва, изпитвайки прекомерно напрежение от физически и емоционални сили. И в един ден просто изгаря, т.е. не се справя с психологическата ситуация. В живота, разбира се, има място за героични усилия и саможертва, когато обаче това е наистина неоходимо, но подвигът (особено ако е в полза на някого) не може да бъде начин на живот.
– Многодетният баща взел ипотека и работи на четири работни места, за него казват, че е работохолик. Служителят на Бърза помощ работи денонощно. Той е убеден, че мисията му е да помага на нуждаещите се. Хората наоколо са сигурни – той е работохолик. Ръководителят на голяма компания е в контакт със служителите си 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Същите изисквания има и към другите. Подчинените са сигурни, че шефът им е работохолик. Три истории, една диагноза?
– Трудно е да се определи какво се крие зад всеки от описаните случаи и няма да се ангажирам да поставям „задочно“ диагнози. Това, което изглежда като работохолизъм, може да не е.
Има активни хора, жизнени. Някои от моите колеги получават достатъчно сън за 5-6 часа и са много весели и трудолюбиви цял ден. Но има и такива, които имат нужда да спят по 8-9 часа, а след това има и други, на които са им необходими 10. За един човек четири часа сън и бoдърстване двадесет часа е нормален режим, тъй като той има добро здраве, стабилна нервна система и имунна система. За друг такъв ритъм е смъртоносен.
Енергичните хора, които умеят да се забавляват и да извършват с удоволствие качествена работа, знаят как да се отпуснат и да поддържат и лични, и приятелски взаимоотношения, тоест тези, на които работата не е в ущърб на живота им – нямат никаква връзка с работохолиците. Оставяме ги сами и тихо се радваме за тях: „Бог даде талант“.
Ако не работите, тогава какъв е смисълът на живота
– Ние всички можем да разберем този, който работи усилено, за да изплати ипотечния дълг. Но какво ще кажете за този, който работи без обективна причина?
– Със ипотека всичко е толкова очевидно. До голяма степен сме в състояние да повлияем на живота си, но ние не винаги признаваме свободата на избора. Понякога изглежда, че е по-лесно да обвинявате обстоятелствата, за които се предполага, че са непреодолими – да работите денонощно, вместо да признаете отговорността си за това, което правите.
Понякога проблемът се крие в „счупените спирачки“. Човек върви като кола, чиито спирачки са отказани. Самият той не може да спре, така че ще се втурне, докато не се срине някъде в изтощение. Съгласна съм, че се движите, не искате да отидете на психолог, за „инспекция“ и губене на енергия, време и пари за „ремонт“. Казвате: “ Животът ме накара“.
В случая, когато човек изпълнява задачите си с желание, но работата обема изцяло живота му и всички негови интереси са съсредоточени върху работата, можете също да говорите за работохолизъм.
Ако човек няма обективни причини, за които си заслужава да отиде на работа, най-вероятно причината се крие в него. От какво или от кого – би било добре да разберем.
– От какво се крие?
– Например, от вътрешната пустота, от загубата на смисъла на живота. Човек може да се скрие в работата, когато не разбира, че животът е ценен сам по себе си, независимо от това, което правите, колко пари, деца, приятели или власт имате.
Усещането за абсолютните стойности на живота ми, моята индивидуалност, създадена по образ и подобие на Бога – това чувство може да бъде загубено. Тогава човек се нуждае от нещо, за да оправдае съществуването си, за да запълни празнината и да си даде импулс да става от леглото.
Следва…
