Начало / Uncategorized / Защо работохолизмът е болест, а не достойнство

Защо работохолизмът е болест, а не достойнство

Времето, в което живеем, предполага двадесет и четири часова ангажираност на вниманието. Дали това ще е семейството или пък работата, зависи от нас самите. Факт е обаче, че понякога се случва така, че дори да сме далеч от работните си места да продължаваме да мислим по работа или пък да обсъждаме теми свързани с нея. Представяме ви интервю с Олга Красникова от Института за християнска психология. Интервюто е на pravmir.ru.

Защо работохолизмът е по-опасен от алкохолизма

– Работохолиците – това са много трудолюбиви и обичащи работата си хора?

– Работохоликът не трябва обезателно да обича да се труди, той просто не може да не работи. Както са например алкохолиците, които обичат да пият, но и не могат да не пият – в това е проблемът. Работохолизмът е форма на зависимост от работата. Междо другото алкохолиците живеят по-дълго от работохолиците. Работохолизмът е опасен. 

– В много страни на Европа, вижда се, са разбрали, че не бива да работят в неделя. Магазините във Финландия, например, се затварят в 16:00 ч. В Русия работодателите към изискванията за работните места включват „готовност за работа 24/7“ или „девизът на фирмата е: ние обичаме да работим по празници“. Работохолизмът е бацил, който ни поразява? 

– Една от причините за „епидемията“ на работохолизма в Русия (сега няма да говорим за други страни) е че стойността на отделния индивид и на човешкия живот е много ниска. Проблемът не започва от вчера. Корените на тези отношения отиват дълбоко в историята. Трябва да припомним крепостничеството, когато фермерът се превръща в послушно кученце, както и множество войни, които стават просто „пушечно месо“. Жалко е да признаем това, но в обществото днес хората все още се третират като средство за постигане на външните материални задачи и цели. Когато този инструмент се разпадне, изхвърля се и се замества от нов. 

Отношението към човека и личността у нас се свеждат до връзка между субект и обект. Хората като обекти, като „зъбни колела“. Работи – изхвърля се. Не се вписваш в отбора? Довиждане! Не си готов да работиш денонощно? Свободен си. 

Ние самите, съгласявайки се с такива условия, потвърждаваме, че можем да бъдем третирани по този начин. Което означава, че проблемът не е само в общественото съзнание, но и в самия човек, в неговото чувство за достойнство. Освен това, много хора считат за особена доблест, дори се хвалят с това, като това да е добродетел – безотговорното отношение към тяхното здраве – физическо и психическо. 

Много работохолици се страхуват от изпадане в другата крайност – самосъжаление, егоизъм, отдаване на капризите си, но след това и никой не ги призовава да се отнасят към себе си по-човешки. Често при мен за консултация идват жени на тридесет години с такива диагнози, сякаш са на петдесет или шесдесет години. И винаги имам един въпрос към тях. Защо един човек си позволява да бъде третиран по този начин? Заради какво точно си се решил да поемеш такъв риск за своето здраве, в това число и психическо? 

Женският организъм не прощава пренебрегването му. Потвърждение за това е, че година след година се увеличава количеството на младите жени, които стават безплодни. Една от възможните причини за диагнозата – екстремален образ на живота: постоянното пренапрежение, претоварване, хронична умора, липса на сън, непълноценно хранене, преобладаване на негативните емоции. Много жени сега толкова усилено работят, че у тях се изменя хормоналният фон. Когато по време на войната медицинските сестри изваждаха ранените на бойното поле, преуморяваха се и след това не можеха да раждат, това поне може да обясни подвига за спасението на нечий живот. Но каква е сега войната? 

Момичетата-мениджъри се загробват в строителни компании, автомобилни компании, рекламни агенции, изпитват ужасно претоварване, не само физическо, но и психологическо. Познавам една жена, която пие по 60 чаши кафе на ден! Но с такова натоварване нито тялото, нито психиката могат да се справят. След цялото това натоварване тя лежеше в болницата и три години след това пиеше антидепресанти. Мъжете, разбира се, са по-силни и по-адаптивни към натоварване, но и те не са от желязо – те „горят на работа“. Лекарите отдавна са разтревожени за намаляването на продължителността на живота при мъжете. 

– Ако това е болест, тогава как човек може да разбере, че страда от работохолизъм? 

– Симптомите са много. Например, човек дава цялата си сила на робата, въпреки че отдавна е престанал да чувства удоволствие от нея. Дори и да получава, то не е от самия процес на работа, от това дали ще го похвалят, благодарят и забележат. Понякога се случва човек дори да не разчита на похвалата, а просто да нямат никакви претенции и оплаквания към него. При това се забавя темпото или се прави промяна на дейността, но той не би могъл обективно да види такава възможност. 

Работохоликът се заставя сам да работи. И тук не става дума за усилие, което е на ръба на приятното, както е в любителския спорт, а именно насилието върху себе си. Работохоликът не иска, но постоянно се убеждава, опитва се да продължава да работи. Работата вече не е радост, а се извършва насила и поради страх от едно или друго съображение. Спомнете си как в детската градина учителите искаха от децата да изядат цялата супа с думите: „А ти не можеш…“ Това е точно работохолизъм. Работиш „през не мога“ и помня вълшебната дума: ТРЯБВА.

След това човекът започва да се насилва, изпитвайки прекомерно напрежение от физически и емоционални сили. И в един ден просто изгаря, т.е. не се справя с психологическата ситуация. В живота, разбира се, има място за героични усилия и саможертва, когато обаче това е наистина неоходимо, но подвигът (особено ако е в полза на някого) не може да бъде начин на живот. 

Многодетният баща взел ипотека и работи на четири работни места, за него казват, че е работохолик. Служителят на Бърза помощ работи денонощно. Той е убеден, че мисията му е да помага на нуждаещите се. Хората наоколо са сигурни – той е работохолик. Ръководителят на голяма компания е в контакт със служителите си 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Същите изисквания има и към другите. Подчинените са сигурни, че шефът им е работохолик. Три истории, една диагноза?

– Трудно е да се определи какво се крие зад всеки от описаните случаи и няма да се ангажирам да поставям „задочно“ диагнози. Това, което изглежда като работохолизъм, може да не е.

Има активни хора, жизнени. Някои от моите колеги получават достатъчно сън за 5-6 часа и са много весели и трудолюбиви цял ден. Но има и такива, които имат нужда да спят по 8-9 часа, а след това има и други, на които са им необходими 10. За един човек четири часа сън и бoдърстване двадесет часа е нормален режим, тъй като той има добро здраве, стабилна нервна система и имунна система. За друг такъв ритъм е смъртоносен.

Енергичните хора, които умеят да се забавляват и да извършват с удоволствие качествена работа, знаят как да се отпуснат и да поддържат и лични, и приятелски взаимоотношения, тоест тези, на които работата не е в ущърб на живота им – нямат никаква връзка с работохолиците. Оставяме ги сами и тихо се радваме за тях: „Бог даде талант“.

Ако не работите, тогава какъв е смисълът на живота

– Ние всички можем да разберем този, който работи усилено, за да изплати ипотечния дълг. Но какво ще кажете за този, който работи без обективна причина?

– Със ипотека всичко е толкова очевидно. До голяма степен сме в състояние да повлияем на живота си, но ние не винаги признаваме свободата на избора. Понякога изглежда, че е по-лесно да обвинявате обстоятелствата, за които се предполага, че са непреодолими – да работите денонощно, вместо да признаете отговорността си за това, което правите.

Понякога проблемът се крие в „счупените спирачки“. Човек върви като кола, чиито спирачки са отказани. Самият той не може да спре, така че ще се втурне, докато не се срине някъде в изтощение. Съгласна съм, че се движите, не искате да отидете на психолог, за „инспекция“ и губене на енергия, време и пари за „ремонт“.  Казвате: “ Животът ме накара“.

В случая, когато човек изпълнява задачите си с желание, но работата обема изцяло живота му и всички негови интереси са съсредоточени върху работата, можете също да говорите за работохолизъм.

Ако човек няма обективни причини, за които си заслужава да отиде на работа, най-вероятно причината се крие в него. От какво или от кого – би било добре да разберем.

– От какво се крие?

– Например, от вътрешната пустота, от загубата на смисъла на живота. Човек може да се скрие в работата, когато не разбира, че животът е ценен сам по себе си, независимо от това, което правите, колко пари, деца, приятели или власт имате.

Усещането за абсолютните стойности на живота ми, моята индивидуалност, създадена по образ и подобие на Бога – това чувство може да бъде загубено. Тогава човек се нуждае от нещо, за да оправдае съществуването си, за да запълни празнината и да си даде импулс да става от леглото.

Следва…

За Ангел Карадаков

Виж още

Започва ремонт на манастира „Свети Пантелеймон“, край Велики Преслав

60 хиляди лева осигури Варненската митрополия за ремонта на покрива на манастира „Свети Пантелеймон“. Най-голямата ...