Начало / Uncategorized / Грехът като болест и Църквата като лечебница

Грехът като болест и Църквата като лечебница

Естествено е да имаме чувство за вина, ако гледаме на греха като на престъпление срещу „Божия закон“, а не като на болест, която сме наследили като деца на първия Адам. Защото, ако с течение на времето грехът стане втора природа, той упражнява власт в нашата душа, като ни кара да правим това, което не искаме, както казва св. ап. Павел. Както всички знаем, това носи своя натиск, мирът се губи и пристигат сътресения, а всичко това има значение за нашето ежедневие.

Тъй като са се познавали толкова добре и затова са имали дълбоко познание за човешката природа, нашите свети Отци и Майки говорят за грях като за болест. Ние не сме виновни, но сме болни и трябва да търсим лек, ако искаме да се радваме на живота, на нашите взаимоотношения, дарове и естествено  на добро здравословно състояние.

Като начин на живот, Църквата е в света, за да действа като лечебница. Задачата на духовенството при осъществяването на работата на Църквата е да се отнася към хората, които идват при тях, със средствата с които Църквата разполага:

истинската вяра, постът, молитвата и тайнствата. Това е тяхната основна мисия; останалото произтича от това.

Тъй като членовете на Църквата са израснали в общество, което в известен смисъл е ориентирано към човека, не е изненадващо, че повечето от нейните членове страдат от депресия, униние, безпокойство и неврози. Трагичното е, когато служителите на Църквата и другите хора в нея действат по един и същи начин, опитвайки се да регулират външното поведение, като отхвърлят всички познания за вътрешния свят. Ако случаят е такъв, каква надежда имаме?

Както във всяка епоха, посланието на Църквата днес е на оптимизъм, надежда и радост. Защото смъртта, в различните си проявления, е победена от Христос, новият Адам. Това означава, че грехът – в каквато и форма да е – вече не е неизлечима болест. Които и да сме, колкото и да живеем, не сме вече сами. Ако наистина живеем, всичко, от което се нуждаем, е желанието да бъдем изцелени.

Може би горнеказаното просто звучи като хубаво звучащи думи, произтичащи от богословието, но онези, които са преживели това, за което  говоря или правят това сега, ще ви кажат, че думите отразяват прекрасна реалност, която ни дава това, което всички искаме в нашите най-съкровени дълбочини: свобода и радост.

Нека не оставаме вкоренени в негативността на нашата същност и света около нас.

Нека не позволим животът ни да стане нещастен, защото виждаме само нашите слабости и грехове.

Във всеки случай, колко важна е нашата същност? Единственият, който има значение е Христос, чиято любов го е принудила да стане „един от нас“, да слезе в Ада, като нас, и да победи най-големия ни враг – смъртта. Ето защо Неговото учение се нарича Евангелие, блага вест и защото Неговото присъствие бележи появата на Божието царство, което се характеризира с радост, щастие и мир. Колко жалко, ако продължим да се занимаваме със смъртта.

Автор: свещеник Андрей Агатоклеос

Източник: www.pravmir.com

За Ангел Карадаков

Виж още

За Православието на вулканичните острови Курили (ЧАСТ 1)

Архиепископът на Южно-Сахалинск и Курилските острови Тихон е родом от град Воронеж. Той е духовник ...