Един от най-благодатните старци на Светото Православие на 20 в., старецът Клеопа изрича мисъл, която по особено образен начин изразява образа на духовника в съвремения свят.
Той казва така: „Всеки духовник трябва да бъде като охлюв, когато трябва да накаже някого, и като делфин, когато е необходимо да прости. Както охлювът се движи бавно, така и духовният отец не бива прибързано да накаже някого. Делфинът плува в морето много бързо – духовният отец също трябва бързо да прощава на онзи, който искрено се кае и се стреми да поправи грешката си!” (Румънски подвижници на благочестието на 20 в.).
Да, наистина, изключително важна и отговорна е ролята на духовника в светия дълг на своето наставничество. И той няма как да я понесе и да се справи с нейната неимоверна тежест, ако не е всепроникващата благодат Божия. На него като офицер Христов и посланик на Бога в този грешен свят е предоставена по милост, най-святата и съкровена власт – „да свърза и развързва” и на небето, и на земята. Това е привилегия, която са нямали и нямат, нито царе, князе, никакви управленци и властници под небето. Той и само той, в тайнствена и неизследима връзка с Духа Светаго трябва да подходи към всяка една душа. Не стриктно и прецизно да приложи правилата на Светата Православна Църква, като неин служител, а внимателно и проникновено да подходи индивидуално и личностно. Да бъде не просто духовник, а и терепевт за всяка една душа. Трябва да прояви изкусни качества на хирург, който да се намеси и извърши онази деликатна операция, която е от значение за пациента. Но за това се иска не само духовна власт, която получава след своето ръкоположение, но и осенение свише от Духа Светаго. Но преди всичко да притежава най-важния дар, който произтича от тайнството на свещенството – дарът на любовта. На практика той синтезира в себе си всички други.
Блажени Августин обичал да повтаря „Всички добродетели са нищо друго, освен любов във всичките й проявления!” И търпението, милосърдието, и състраданието, и кротоста и най-трудната добродетел – смирението е плод на дървото на любовта. Без нея те не само няма как да израстнат, но и да узреят и да бъдат полезни за ония, който искат да вкусят от тях.
Да обичаш е най-висшето състояние на духа! Това означава от теб да бликат много извори на жива вода, с която да напояваш всички и всичко, около себе си. Да бъдеш син на Светлината и вестител на Царството Божие. Особено за духовника Христов, който е служител и съслужител на Спасителя на падналото човечество, Царят на Любовта и Мира. Носителят на Неговото боговдъхновено учение, според което „Бог е любов!” /Йоан 4:8/. Само единствено в любовта, трябва да бъде разгледан въпроса за духовното наставничество.
Защото в християнството всичко е любов.
Дори каноните и епитимиите са с цел опазването, съхраняването не само на чистотата на учението, но и запазването на благодатта, която е в пълнота единствено и само в Светото Православие! То е най-прекият път до Сина Божи, „Светая Светих” на Църквата Христова! Както бащата подхожда към децата си, така и духовникът към своето чеда. Ще накаже непослушните или ще поощри малодушните, ще смири горделивите или ще отрезви неразумната ревност на новоповярвалите. Но всичко това, изпълнен с… любов. Бащинска, топла, обгръщаща и промислеща за всяко добро дело. Затова трябва да бъде бавен в наказанието и дори и в него да прояви милост и състрадание. Положил епартихила си върху главата на изповядващия се, чувайки всичките му грехове, ще въздъхне и ще се смили, че е намерил сили да дойде в Божия дом и да разгърне душата си, победил срама и страха, който го обхванал. После великодушно ще прочете разрешителната молитва и ще му каже неколко утешителни думи. Опитният духовник е познал, че пракалената строгост е съблазън и за него, и за другите, и не само може да не приближи, но да отблъсне от благодатното лечение на Майката Църква. А меката и всепроникваща сила на Божията любов е най-добрата рецепта и лечение за изстрадалата, трептяща от болка душа. Само тя, преподадена истински и с нужната разсъдливост, може да промени личността и даде тласък за следване на Божиите заповеди. Единствено тя може да мотивира търсещия да промени и намери вярната посока към вечната и неизтощима Витезда.
Защото това очаква от него Бог, който е велик във всичко свое, но най-вече в любовта и състраданието си към ония, които искрено се разкайват.
Затова ще отхвърли внушенията на лукавия и виждайки неговата немощ, изхождайки от висотата на духовната си власт, ще обозре греха. Ще помисли за своето лично недостойнство, поради което Бог не е отдалечил благодатта си от Него и ще му… опрости изповяданите грехове. Трябва да прости и е длъжен и да прости, защото е баща на синове и дъщери и служител на Всемогъщия и Всемилостия наш общ Отец. Нещо повече – той е не само разпоредник на тайните Божии, но и „само свидетел” (Требник на БПЦ), а не Съдия и Висш въздаятел. Не спасява, а води до Спасителя; посредник между Бог и Неговите творения и верен спътник по тесния път към Царството Божие!
Автор: протойерей Ясен Шинев
Снимка: pixabay.com