Начало / Интереси / беседи / Нашето лицемерие

Нашето лицемерие

Ах, колко лицемерие има в нас! Колко притворство, фалш и суета! Колко много неестественост и разпиляност! Как лесно напускаме нормалното си изражение и забравяме просто да бъдем „ние”, така както Бог ни е създал и иска да ни вижда.

Толкова лесно преминаваме от едно състояние в друго. Така бързо сменяме гримасите си в зависимост от ситуацията и околните, че сме се превърнали в истински виртуози. Мисълта на Шекспир:

”Светът е сцена и всички ние сме актьори!”

се е привърнала във верую на всички нас. Отдалечаваме се от себе си и поради това се отдръпваме сами от Него! А какво е казал Спасителят „… думата Ви да бъде – да, да и не, не. Всичко повече от това е от лукавия!” /Мат. 5:37/ В това „всичко, повече от това” е отразена цялата ни паднала човешка природа, пронизана от комплекси и страхове. То е не само чуждо на замисъла на Твореца, но и богопротивно, затова принадлежи на врагът, изкусителят, царят на заблудата и ловец на човешките души. Христос иска от нас да бъдем достойни да следваме пътя Му, да сме Негови, следователно истински от мига, когато сме тръгнали след Него до нашия край.      

Така както Той е бил винаги, навсякъде и във всичко. Вдъхновено е повел апостоли, пътувал е и се е срещал с толкова хора, просвещавал души на погинали в греха, после е бил заловен и изправен пред могъщи врагове, но е бил естествен и истински. Говорил е красиво, но ясно и достъпно. Бил е дълбок, но не многозначителен; изразителен, но не многословен. Една пълноценна „събрана” личност и това изисква от нас – винаги да се държим като личности. Ние нямаме Неговата пълнота, но ако го призовем дълбоко в сърцата си с целия порив на живата, детска вяра, можем да почерпим вътрешни сили да се преборим с нашата непълнота и да прогоним лепкавия мрак на страха.     

Неговото учение е аристократично, но и просто; възвишено, но и достъпно, а ние толкова често маниерничим, чупим пръсти, осложняваме нещата и губим благодат.

А ние лицемерим толкова често и навсякъде.

Има различни видове лицемерие: пред висшестоящи, пред колеги или домашни. Уви, понякога и в Църквата. Защо? Защото или ние е страх или искаме да се харесаме на когото трябва. Нашите светли примери – светиите и всички праведници са се стараели към точно обратното – да бъдат Божии във всеки фрагмент в своя живот. Следели са внимателно всяка своя мисъл, дума или жест. Имали са ясно съзнание за Божието присъствие и са се стараели не само да не се отделят, но и да не Го огорчат, с каквото и да е било. Изпитвали са съвестта си дали са правдиви, чести и искрени. Затова са били достйни да се нарекат приятели Божии.  

Заразата на лицемерието е пагубна за духовния ни живот. Тя съсипва добрия духовен ритъм и лишава от пълнотата на благодатта. Замърсява живата вода, която носим в своите ведра и ни разпилява. После връхлитат демоните, първо объркват, а после съсипват вътрешния ни свят, в който веят ветрове и всичко е разхвърлено в безпорядък.

Нищо друго Спасителят не бичува така яростно, както лицемерието. Към нищо не е бил така изобличителен и безпощаден, както към ония, които са го проявявали. Против тях изрича категорично и твърдо: ”Горко вам, книжници, лицемери и фарисеи, които давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона – правосъдие, милост и вяра!”/Мат.23:23/.    

Светите отци винаги са го порицавали в творенията си. Един от големите умове и изповедници на Светото Православие на 19 в., свети Игнатий Брянчанинов пише:

„Днес има само лицемерие. Бой се от това лицемерие. Бой се от лицемерието преди всичко в самия себе си, а след това и в другите. Преследвай го, гони го от себе си. Отдели се от множество хора, заразени от него“.

Тези думи са отправени към съвременниците му и се отнасят към едно друго време и за страна, която е била стожер на Източната Църква векове наред. Тя е подържала забележителна школа за подготовка на монаси, свещеници и богослови и православният мироглед е бил възприет във всички слоеве на нейното общество. Храмовете се били пълни с хора, които масово са се изповядвали и причастявали и са търсили съветите на духовници и старци. Сега всички ние сме потопени в съвсем друга реалност. Учението на Светата Църква е оставено встрани, в периферията на социалния живот, почти без право на глас и изпълняваща своята свята роля не само в трудни, но и враждебни условия. Подложени е на неразбиране, подигравки, игнориране и дори гонение. Бушуващите стихии на света искат да размият Нейното спасително учение. Стараят се да принизят святото й послание и опошлят чистата евангелска вяра. Не просто да подменят нейния сакрален завет, а по възможност и да заглушат гласа Му.     

Преди хората са били по-истински във всичко свое – в добро и зло. Личности с изградена ценностна система, възпитани в чувство за дълг и нравствена отговорност. Тяхният свят е бил очертан с ясни контури и правило. Умеели са да благодарят и да призовават Бог за освещаване на техните пътища. 

А кой от нас е достатъчно силен въобще или никога да не лицемери? Истината е, че всеки един от нас носи със себе си няколко маски и светкавично ги сменя в зависимост от ситуацията. И всичко това поради страх – да не бъде уязвен или просто от интрес да се хареса на някого, от когото има нужда за нещо. В основата на това жалко духовно състояние е не само малодушието, но и маловерието. Принизващото недоверие в Бога и в Неговата Всепромисляща грижа за нас. Нима има ситуация, от която Бог да не може да ни избави? Но нали Той и пак Той ни поставя на определено място и среда, за да ни изпита в нестихващата школа на живота.

Нашето лицемерие е собствената ни самоприсъда. Ние можем да заблудим всички около нас с таланта на блестящи актьори и дори и да залъжем себе си, но не можем да заблудим Бога, който не само вижда всичко, но и познава и прониква във всичко, което премъдро е сътворил. Нека да се стараем първо да бъдем Негови, икони Божии, а после всичко останало. Затова да се борим с всепроникващата зараза на лицемерието, която се опитва да разстрои духовния ни живот и ни попречи по пътя към Царството Божие!

Автор: протойерей Ясен Шинев

За Ангел Карадаков

Виж още

Когато влизаме в църква, какво да правим и да мислим?

Когато, скъпи християни, влизаме в църквата, трябва да помним, че от земята възлизаме на небето, ...