Начало / Uncategorized /  10 мисли на патриарх Павле

 10 мисли на патриарх Павле

1  Свещеникът винаги и навсякъде проповядва. Ако е благочестив – увлича към Бога. Ако е нечестив – християните, гледайки го, се отвращават от греха.

2 За съжаление в нашето общество има бедни деца, на които родителите не са смогнали да им дадат нищо друго освен пари.

3 Повтарям на себе си и на вас: Господ ни изпрати в наше време и ни даде задачи, които всеки от нас трябва да изпълнява в нашето семейство, в обществото, в Църквата и в цялото човечество.

И отново казвам, повтаряйки отново: дали ще изпълним тези задачи с пълната сила, която Бог ни е дал, и с пълното желание, всичко зависи от нас. Често казваме, че ако сме се родили в по-щастливо и по-добро време, щеше да е по-добре. Това е само извинение! Бог ни дава сила в същото време, в което сме поставени, такава сила, от каквато се нуждаем от Неговата милосърдна помощ, за да можем да издържим, преодолеем и изпълним задачите си.

Ако пропиляваме сила в незначителни неща, няма да ги имаме за най-важното. Освен това, ние ще живеем противно на това, което Бог е заповядал, и ние не искаме да следваме Неговия път. И ще отидем в обратната посока и ще заслужим вечната мъка. Блаженството на Небесното царство е нещо, което „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“  (1 Кор. 2: 9), или вечната мъка, „дето червеят им не умира, и огънят не угасва.“ ( Марк 9: 44).

4 Ако постоянно мислехме за явяването си пред праведния Съдия, както ние, така и останалите щяхме да си спестим много грижи и мъки.

5 Често това, което ни изглежда невъзможно, е по-лесно с Божията помощ.

6 Всичко се подрежда, ако можете да издържите и да се доверите на Бога.

7 Умът ни дава светлина, той е нашето вътрешно око, но той е студен. А добротата е топла, но сляпа. Цялата работа е в това да установим равновесие в развитието на ума и добротата. Иначе умът се изкривява в злоба, а добротата без разум – в глупост.

8 Бог не ни даде меч или оръжие, за да принуди хората да бъдат християни. Той ни даде Словото. Който има уши да слуша, ще чуе. Това е нашето оръжие. Пътят към Бога не е лек, но е честен. Той предполага непрекъсната борба със себе си, със страстите, с неправедници, със сатаната. Това е пътят на любовта чрез страдание, любов към себе си, към ближния, към всички живи същества, дори към врага. Наградата в края на пътуването е вечната небесна слава в Божието царство.

9 За всички нас е жалко, ако имаме една мярка и една справедливост за себе си, а друга мярка и друга справедливост за другите. Защото, да, и Той ще има една за себе си, а друга за нас…

10 Винаги и особено когато човек е болен, той има изконна нужда да усеща, че е между хора, в чиито сърца има дори малко място и топлина за него.

За Николина Александрова

Виж още

Благотворителен концерт за спасяването на православен храм, ще се състои в София

На 17-и декември (вторник) в музей – Крипта при Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ ще ...