Начало / Uncategorized /  10 мисли на патриарх Павле

 10 мисли на патриарх Павле

1  Свещеникът винаги и навсякъде проповядва. Ако е благочестив – увлича към Бога. Ако е нечестив – християните, гледайки го, се отвращават от греха.

2 За съжаление в нашето общество има бедни деца, на които родителите не са смогнали да им дадат нищо друго освен пари.

3 Повтарям на себе си и на вас: Господ ни изпрати в наше време и ни даде задачи, които всеки от нас трябва да изпълнява в нашето семейство, в обществото, в Църквата и в цялото човечество.

И отново казвам, повтаряйки отново: дали ще изпълним тези задачи с пълната сила, която Бог ни е дал, и с пълното желание, всичко зависи от нас. Често казваме, че ако сме се родили в по-щастливо и по-добро време, щеше да е по-добре. Това е само извинение! Бог ни дава сила в същото време, в което сме поставени, такава сила, от каквато се нуждаем от Неговата милосърдна помощ, за да можем да издържим, преодолеем и изпълним задачите си.

Ако пропиляваме сила в незначителни неща, няма да ги имаме за най-важното. Освен това, ние ще живеем противно на това, което Бог е заповядал, и ние не искаме да следваме Неговия път. И ще отидем в обратната посока и ще заслужим вечната мъка. Блаженството на Небесното царство е нещо, което „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“  (1 Кор. 2: 9), или вечната мъка, „дето червеят им не умира, и огънят не угасва.“ ( Марк 9: 44).

4 Ако постоянно мислехме за явяването си пред праведния Съдия, както ние, така и останалите щяхме да си спестим много грижи и мъки.

5 Често това, което ни изглежда невъзможно, е по-лесно с Божията помощ.

6 Всичко се подрежда, ако можете да издържите и да се доверите на Бога.

7 Умът ни дава светлина, той е нашето вътрешно око, но той е студен. А добротата е топла, но сляпа. Цялата работа е в това да установим равновесие в развитието на ума и добротата. Иначе умът се изкривява в злоба, а добротата без разум – в глупост.

8 Бог не ни даде меч или оръжие, за да принуди хората да бъдат християни. Той ни даде Словото. Който има уши да слуша, ще чуе. Това е нашето оръжие. Пътят към Бога не е лек, но е честен. Той предполага непрекъсната борба със себе си, със страстите, с неправедници, със сатаната. Това е пътят на любовта чрез страдание, любов към себе си, към ближния, към всички живи същества, дори към врага. Наградата в края на пътуването е вечната небесна слава в Божието царство.

9 За всички нас е жалко, ако имаме една мярка и една справедливост за себе си, а друга мярка и друга справедливост за другите. Защото, да, и Той ще има една за себе си, а друга за нас…

10 Винаги и особено когато човек е болен, той има изконна нужда да усеща, че е между хора, в чиито сърца има дори малко място и топлина за него.

За Николина Александрова

Виж още

Премиера на „Да бъдем тук. Беседи по радио „Свобода“ от отец Александър Шмеман на Пролетния панаир на книгата 2024

На 26 май (неделя) от 17:00 ч. в Литературния кът на Пролетния панаир на книгата ...