Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В памет на апостола на Заир архимандрит Козма
Архимандрит Георги (Капсанис)
„И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал” (Матея 28: 19-20): това е последната заповед на Спасителя към апостолите и последователите Му. И всеки истински християнин е мисионер, свидетелстващ за Божието царство, което е дошло на света и го разпространява сред хората.
Йеромонах Козма (в света Йоанис Асланиди 1942 – 1989г.) е един от известните православни мисионери на нашето време, благодарение на когото светлината на Христос просветлява душите на хиляди наши африкански братя и сестри. Тази година се отбелязват 30 години от смъртта му.
Представяме на читателите думи в памет на отец Козма, произнесени от игумена на афонския манастир Григориат стареца Георги (Капсанис).
В петък, 27 януари 1989 г. след залез слънце апостолът от Евангелието на африканските братя – йеромонах Козма, умира, за да се възнесе вечерта в Божието царство. По пътя от Лубумбаши към Колвези той неочаквано завърши земното си пътуване и в същото време започна своето пътуване към вечността, към града, към желаното Отечество.
Първите знания, той е получил в ранните си години от своите благочестиви родители Димитри и Деспина Асланидис. С майчиното мляко той поглъща бащинското благочестие, защото е израснал в семейство, което е запазило гръцката православна традиция.
През август 1975 г. на 33-годишна възраст той заминава за Заир, където под ръководството на отец Амфилохий (Цукос) построил десет храма за четиринадесет месеца! Той имаше доста физически сили и необходимите технически познания и умения, които много му помогнаха в това служение.
През декември 1977 г. Йоанис дойде в нашия манастир с препоръките на разумни и почитани старци от Атон, за да живее с нас за известно време и след това с благословията, под ръководството и помощта на манастира, да продължи своята мисионерска служба. След почти година на изкушения, през която той показа пример за строга аскетичност и любов към монашеския подвиг, Йоанис получил монашески постриг и името Козма, така че Св. Козма Аетоли да бъде негов защитник и водач в живота. Тогава отец Козма отново отишъл в Заир. Там го очакват велики подвизи: изграждане на храмове, катехизис на хора, проповеди, кръщение (кръстил 15 000 африканци), организиране на голяма ферма (60 акра) и животновъден комплекс за изхранване на свещеници, бедни православни и неправославни африканци, за прокажени и затворници. Кой може да преброи безбройните дела и подвизи на тази широка апостолска, пастирска и социална дейност!
В последния си престой на Атон през юни 1988 г. отец Козма изглеждаше много уморен. Той ходеше на Святата планина веднъж на две или три години – той дошъл да подкрепи силата си, да се изповяда, да се моли и да получи инструкции за продължаване на служението си.
Отец Козма считаше, че най-важната задача е да се посвети на новоопокръстените африканци в православния литургичен живот. Често извършваше служебни и нощни бдения, преподаваше и византийска музика и Святогорския типикон, доколкото можеха да бъдат преведени. Но доброто познаване на суахили направи работата му много лесна. За слава на Бога нека кажем, че много милиони са преминали през ръцете на отец Козма, но той умря като истински монах – беден и нехаен към богатсвото.
По време на последното си посещение в Атон, отец Козма написал проучване, в което представил заключенията и изводите, извлечени от мисионерския му опит. Това е оригинално произведение, авторитетно и много полезно за по-нататъшното развитие на православната мисия. На срещата на братството отец Козма каза, че никой няма да може да разгърне истинска мисионерска дейност в Африка, ако не реши да остави костите си там.
През 1989 г. на Богоявление отец Козма кръщава 350 африканци и венчал 22 новокръстени двойки в Колвези. Кръщението и други мисионерски дела отец Козма засне и изпрати до роднините си. Този филм завършва с дъга и смирените думи на отец Козма, че като води толкова много души в Църквата, той се надява да получи опрощението на греховете си.
Източник: http://orthochristian.com/
Текстът е преведен със съкращения
