Начало / За Вярата / духовни полета / Сретение Господне в богослужебната традиция на Църквата

Сретение Господне в богослужебната традиция на Църквата

На големия Господски празник Сретение Господне ви предлагаме да се запознаете с някои от православните песнопения, които се изпълняват по време на богослуженията в храма за празника. 

Стихири на Господни воззвах

Кажи, Симеоне, кого носиш на ръце в храма, радвайки се? Кого зовеш и възкликваш: сега се освободих, защото видях моя Спасител! Този е, Който се роди от Дева! Този е Бог Слово от Бога, Който се въплъти заради нас да спаси човека, Нему да се поклоним!

Приеми, Симеоне, Този, Когото Мойсей, полагайки закона, видя в мрака на Синай и който стана младенец, подчинен на закона. Това е Този, Който говореше чрез закона! Това е Този, Който предсказаха пророците, Който се въплъти заради нас да спаси човека! Нему да се поклоним!

Дойдете и ние да посрещнем Христос с боговдъхновени песни и да приемем Този, чието спасение видя Симеон. Той е Този, за Който предвъзвести Давид. Той е Този, Който е говорил чрез пророците, Който се въплъти заради нас и Който говори чрез закона. Нему да се поклоним!

Слава на Господи воззвах

Нека днес се отвори небесната врата, защото безначалното Слово на Отца, приемайки начало във времето, не отстъпи от Своето божество. Като четиридесетдневен младенец от девица доброволно се принесе от майка в законния храм и на ръце Го прие старец, който възкликна: отпусни раба си, Владико, защото очите ми видяха Твоето спасение. Ти, Който дойде на света да спасиш човешкия род, Господи, слава на тебе!

Слава на стиховните стихири

Този, Който е носен от херувим и възпяван от серафимите, днес според закона е донесен в Божия храм, седи на старчески ръце като на престол и приема достойни за Бога дарове от Йосиф – две гълъбчета: неосквернена Църква и новоизбрани люде от езичниците; две млади гълъбици – като началник на Стария и Новия завет. Симеон, като видя изпълненото пророчество за Него, благославяйки Дева Мария Богородица, символично й откри страданието на нейния Син и от Него просеше освобождаване, възкликвайки: отпусни ме сега, Владико, както ми възвести по-рано, защото видях Тебе предвечна Светлина, Спасителя и Господа на людете, които носят името Христово.

 

За Ангел Карадаков

Виж още

Битката за света

Нашият общ враг не е от плът и кръв Много от нас се ужасяват, че ...