Не са много храмовете и манастирите у нас, които носят името на св. Трима Светители. До един такъв манастир ще ви заведем на празника на светите отци – Йоан Златоуст, Василий Велики и Григорий Богослов.
Точната дата на основаването на Чепинския манастир, посветен на светите Три светители (Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст), не е известна, но според местните, той е съществувал още от Средновековието. Преданието разказва, че първите монаси са живели в землянки в могилата, а след разкопки на това място, е открита сводеста гробница, която е била използвана от монасите за постница.
През османското робство Чепинският манастир неведнъж е давал подслон на хайдути, което е било причина за неговото често разрушаване от турците. След обира на турската хазна при Арабаконак и залавянето на Димитър Общи и по-късно на Васил Левски, през 1872г. много от манастирите около София са опожарени заради приютяването на революционни комитети. Чепинската обител е един от тях и от него не остава почти нищо, като оцеляват само каменните му основи и керемидите. При разрушаването на манастира той е обитаван от 24 монаси, някои от които са били изпратени на заточение в Диарбекир, а други успяват да достигнат до манастира „Седемте престола“ в Стара планина. Един дървен кръст, забит от местни хора на мястото на манастира, дълго време напомня за неговото съществуване. След Освобождението през 1878 г., един от монасите – Найден Кентров, се завърнал от изгнание и заедно с трима свои съмишленици построил чешма с три чучура на мястото на манастира.
През 1906г. Чепинския манастир започва да се изгражда наново на мястото на стария манастир и е посветен на светите Три Светители. Това става по настояване на една стара жена от Чепинци, на която според думите й, често й се явявали три ангела и нямало да я оставят на мира, докато не бъде построен манастир.
Понастоящем Чепинският девически манастир е действащ и освен главната църква, разполага и с два нови параклиса – Св. Петка и Св. Пророк Илия, стените на които са изцяло изрисувани, и нова жилищна постройка, построени през 1993 г. Част от комплекса е и малка схлупена постройка от 1906г., известна като Шатовското църкве.
Сред местното население се пази традицията на Илинден да се прави голям събор, както и на Свети Дух, и на Рождество Богородично. Вероятно в древния манастир е имало отделни параклиси или повече от един свети престол. След последното опожаряване жив от манастирските братя останал монах Игнатий, който е записан и сред ктиторите на селската църква на каменна плоча (1878 г.). В днешния манастир освен основната църква има и два нови изцяло изографисани параклиса – „Св. Петка“ и „Св. пророк Илия“, и нови битови сгради от 1993 и 2009 година, съградени с помощта на дарители. Запазена е и малка стара схлупена постройка от 1906 г., наречена „Шатовското църкве“.
Снимки: Мартин Митов