Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На празника на Тримата Светители ви предлагаме да се запознаете с някои от известните слова на св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики и св. Григорий Богослов.
Св. Йоан Златоуст
Християните трябва да живеят като Христови ученици, съобразявайки се с това, което води към Христа: „Вземете Моето иго Върху себе си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29). Християните са словесно стадо на Иисуса – затова трябва да слушат гласа на собствения си Пастир и само подир Него да вървят: „Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми“ (Иоан 10:27).
Християните са лози на Христовото лозе, затова по живот в Него трябва да са вкоренени, в Неговото име да принасят плод, всичко да правят и да имат, което е свойствено и достойно за Христа: „Аз съм лозата, вие пръчките“ (Иоан 15:5). Християните са членове от Христовото тяло – затова във всяко дело трябва да бъдат съвършени, според повелите на Господа и даровете на Светаго Духа, съответствено на Главата, която е Христос: „Нима не знаете, че телата ви са Христови членове?“ (1 Кор. 6: 15).
Всеки християнин е невеста Христова – затова той трябва да пази чистота във всичко, според единствената воля на Младоженеца: „Сгодих Ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица“ (2 Кор. 11:2). Християните са Божии храмове – затова следва да сте свети, чисти и изпълнени само с това, което принадлежи за служба на Бога: „Защото вие сте храм на живия Бог“ (2 Кор. 6:16). Християнинът трябва да стане чиста и непорочна жертва за Бога, който във всичките си членове и свойства да пази здраво благочестие: „Моля Ви, братя, да представите телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение“ (Римл. 12:1).
Християните са чеда Божи и затова е необходимо да се преобразят в образа на Бога, доколкото е възможно, според мярката на човешките дарования: „Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос“ (Гал. 4:19), какво е свойствено на християнина? „Вяра, която действува чрез любов“ (Гал. 5:6). Какво е свойството на самата вяра? Несъмнена увереност в истинността на боговдъхновените слова, която да не се разклаща от никакво съмнение, откъдето да се поражда то. Какво е свойството пък на верния? Да притежава такава твърда увереност, че да не се осмелява нищичко да прибави или отстрани от вярата си!
Какво пък е свойствено на Бога от страна на християнина? Да Го люби, да изпълнява заповедите Му и да цени славата Му. Какво е свойството на любовта към ближния? Да не търси своята полза, а ползата на ближния. Какво е още необходимо за християнина? Да се очисти от всяка скверност на духа и плътта, да твори святост със страх Божий, да служи на любовта Христова, да стане свят и непорочен, та така да приема тялото и кръвта Христова за спасение! От всичко най-важно за християнина е – да бъде всякога готов да посрещне Господа, защото никой не знае часа на пришествието Му.
Св. Василий Велики
Постът е древен дар, който не старее, а непрестанно се обновява и цъфти в пълна красота. Може би предполагаш, че неговата древност е като тази на Закона? Постът е по-стар от Закона. Недей да мислиш, че денят на Очищението, установен в Израиля в седмия месец, в десетия ден от месеца, е начало на поста (Лев. 16:29). Задълбочи се в историята и търси древността на неговия произход. Постът не е ново откритие, а скъпоценност от Отците. Всичко, което се отличава с древност е почтено. Уважи старината на поста. Той е и съвременник на човечеството. Постът е узаконен в рая. Такава първа заповед получил Адам: „А от дървото за познаване на добро и зло, да не ядеш от него“ (Бит. 2:17). Това: „да не ядеш“ е установяване на поста и въздържанието. Ако Ева бе постила и не бе вкусила от дървото, сега не бихме имали нужда от този пост, защото не здравите имат нужда от лекар, а болните (Мат.9:12). Ние сме повредени от греха – нека се изцерим чрез покаяние, а покаяние без пост е непълно. Заповядано е да не се предаваме на суета и да се съкрушаваме духом, а пред Бога ще се оправдаем чрез поста.
Понеже не сме постили, затова сме изгонени от Рая. Нека да постим, за да се върнем там. Не подражавай на престъплението на Ева, не приемай отново съвета на змията, която ти предлага лакомия, за да угодиш на плътта. Не се оправдавай с недъзи и слабости на тялото, защото не на мен представяш тези оправдания, а на Бога. Отговори ми: как не можеш да постиш, а можеш да пресищаш и товариш тялото си с всевъзможни храни?! В Рая не е имало нито вино, нито заколване на животни, нито ядене на месо – след потопа открили виното, след потопа е речено: „Всичко що се движи и живее ще ви бъде храна“ (Бит. 9:3). Наслаждението станало позволено, когато не останала надежда за съвършенство.
Впрочем ползата от поста не бива да те ограничава само в едно въздържание от ядене на блажна храна, защото истинският пост е отдалечаване от злини. Избягвай неправдата. Прости на ближния си оскърблението. Опрости делата на длъжника си. Не пости в караници и съдене – въздържайки се от вино, не се въздържаш от произнасяне на обиди; не ядеш месо, а изяждаш брата си; постиш цял ден, а ходиш по съдилища.
Постът препраща молитвите ни към небето, като ги превръща в криле при възкачването ни горе. Постът е духовно възрастване за семейството, майка на здравето, възпитател за младостта, украшение за старите, добър спътник за пътуващите, надежден съжител на обществото. Постът ражда пророците, дава крепост на силните, умъдрява законодателите. Постът е добър страж за душата, надежден спътник за тялото, оръжие за доблестните люде, училище за подвижниците. Той отстранява изкушенията, укрепва подвижниците в благочестието, става съжител на трезвостта, ражда целомъдрие в душите. Във война той извършва подвизи, във време на мир учи на безмълвие, освещава назорея, усъвършенства свещеника, а пресищането е начало на всякакви злини. Затова постът е оръжие за борба против пристъпите на злия, а „този род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“ (Марк. 9:29). Колко много са благата от поста!
Св. Григорий Богослов
Сине мой, преди всичко живей със страх пред Бога и любов към Бога, защото за всеки разумен и добър човек Бог е начало и край на всеки живот.
На второ място оформи характера си така, че да бъде той кротък, смирен, въздържан, твърд, приятен, независим, правдив, мъжествен, мъдър, тактичен, трудолюбив, постоянен и целомъдрен! Ето украшение и за млади, и за стари: да се обогатят не с имоти, а с добри нрави. Добрите нрави – това е твоята собственост, а имотът – това е вещ измамлива, която преминава от ръка в ръка, като сърцето на блудницата. Богатството по естество не притежава никакво постоянство – то прилича на бурните морски вълни, които ту се надигат, ту спадат. Затова, сине мой, богатей с добри навици и ти ще имаш съкровище, което не ще бъде разпиляно от разбойници, към което не ще се насочат доносчици, което не ще се изчерпи и от ръцете на притеснители, което не ще може да бъде унищожено и от оръжието на варварите, а което, оставайки в безплътни обители, безопасно се пази в съкровищницата на душата, и не ще бъде разорено от стихийна сила на огън, нито пък ще го покрие вълна в дълбоко море.
Пази това богатство, което ти е сродно и което ти принадлежи в собствен смисъл, като не допускаш да се докосне до него ръжда. Упражнявай се в постиженията на науките, занимавай се с творчеството на поезията, чети историческите писания, произведенията на красноречиви оратори и тънките разсъждения на философите! С всичко това, обаче, да се справиш благоразумно; с мъдрост събирай от всякъде полезното и с разсъдителност отбягвай всичко, което във всеки писател е вредно.
Подражавай в работата си на мъдрата пчела, която кацва на всеки цвят, но извънредно умно събира от всеки само полезното. В нея наставница е самата й природа – в теб пък наставник е разсъдъкът.
Пожъни обилно всичко, което може да ти достави полза; забележиш ли нещо вредно, по-скоро бягай далеч, защото човешкият ум е бързохвърчащ! Над всичко дръж в ръка Книгата на живота – охотно посвети на нея всичкото си внимание; от нея ще научиш как да се образоваш в добри нрави и как да честваш единия и истинския Бог!
Апостолът казва: „Не се лъжете, лоши беседи развалят добрите нрави!„ (1 Кор. 15:33). Младият човек е длъжен с всички средства да отбягва разговори с порочни люде и никак да не търси в тях наслада – те въвеждат простодушните юноши в изкушения и хитро им предават своите пороци. Ти строго трябва да пазиш следното правило: да се отвращаваш от неприлични песни и зрелища; да се гнусиш от думите на развратени люде и от житейски суети; да пазиш очите си от всяка съблазън и сърцето си от всеки порок! Бъди здрав и помни съветите ми!
