Начало / Uncategorized / Грешен съм, Господи!

Грешен съм, Господи!

Няма по-голям грях от този, да не виждаш греха си. Не просто да не можеш да го осъзнаеш или обозреш в неговата дълбочина, а да не го виждаш изобщо. Това е най-болестното състояние на един християнин.  

За невярващите, всичко е ясно. Те избягват да се взират в себе си, за да не останат насаме. Търсят поводи да се срещнат с други хора, сменят средата, търсят отдушници за обременената си съвест или потъват в измамната прелест на забавленията. И всичко това с една, единствена цел – да избягат от себе си. Затова и насочват взора си навън – за да не засегнат лесно уязвимото си Аз и да си самопричинят болка. И поради страха да преборят разрушенията в душата си.

Но това за последователите на Христа е недопустимо!     

Първата проповед в Светото Евангелие и на Предтечата Йоан и на Спасителя е зов за покаяние. Ясен и пронизващ призив за помирение с Бога. ”Покайте се!” кънти във въздуха на цялата Христова мисия. Колко дълбока и искрена е великопостната молитва на Свети Ефрем Сирин: ”Господи, дай ми да виждам прегрешанията си и да не осъждам брата си!” Този велик мистик, за когото се говори, че за него да плаче за греховете си е това, което е за другите да дишат е осъзнал най-важното – че Бог иска промяна.

Но не някаква и до някъде, а цялостна, дълбинна, вътрешна, съкровена, извършваща се в „светая- светих„ на човешката личност. С която да съблечеш всичките си фалшиви одежди с които си се облякъл и сам „да разкъсаш ръкописанието на своите грехове”. Защото човекът е грешен! Защото е изгубил онова блажено състояние, което е имал в рая, след изгонването си от там, поради своето непослушание, в него са навлезли проклятието, смъртта и греха. Те са заразили цялото му естество и са го подложили на внушенията на падналите ангели.     

Единственият начин да се завърне към него е да се помири с Твореца, чрез искрено съкрушение и сърдечно разкаяние. Всеки от нас,  който твърди,  че вярва и следва Христос, трябва да изживее своята лична и съкровена „метаноя”. Да се опълчи и бори със стария си човек, да пресушава блата и да ги превръща в градини, да премества реки и издига планини. От падението на своето нищожество да вдигне взора си нагоре и потърси спасение в пътя към Небето. От личната си непълнота да се отправи към пълнотата на Бога.  

Ние всички имаме това неизразимо съкровище и пример, Богочовекът Иисус, Синът, който ни помирява с Отца. Той е нашият мост и посока към Царството Божие. Много Свети отци са се молили само за един, единствен дар – да виждат греха си. Милостивият Бог да им даде време да обозрат в цялата му дълбочина и болезненост и да се разкаят от сърце. Будували са, плакали са по цели нощи и дори в дневните си послушания са виждали прегрешенията си и едно са искали да бъдат помилвани на Божия съд. Повтаряли са неизброим брой пъти: ”Господи, помилуй!” или „Прости, ми Господи, прости ми, честни отче!” и са намокрили с горчиви сълзи земята под нозете си! А Бог, виждайки свише това непрестанно покайно настроение, е изпращал своята бликаща благодат, с която те изцерявали не само наранените си души, но и всички, които са идвали при тях и искрено са ги молили за помощ. Заповядвал е на ангелите си да ги пазят във всичките им вътрешни терзания и им давал Своята непобедима защита! Колкото по-близо са били до Христа, толкова повече са осъзнали своята пълна немощ! Истински богатият знае, че е беден. Осъзнал е, че всичко, което има, дължи на Него, а от него са само греховете!  

Един от най-великите молитвеници и терапевти на Светото Православие, свети Григорий Палама, обичал да повтаря своята любима молитва: ”Господи, просвети моята тъма!” Бил е пронизан от съзнанието за своята греховност и нищожество и е знаел, че всичко, което има, дължи на Неговата благодат. А ние, непрогледналите, затова толкова много съгрешаваме и често изпадаме в осъждане, защото избягваме да виждаме греха си. Съвсем удобно отместваме вниманието си навън и към другите, за да се отдалечим от нашия малък ад, личен апокалипсис, в който трябва да обгорим напълно! Колко излишни грехове бихме спестили и колко преобразяваща благодат бихме придобили!

Много опитни изповедници, монаси и свещеници, препоръчват по време на вечерното молитвено правило, православният християнин да преглежда всичко, което е изживял в рамките на един Божи ден. По този начин да анализира внимателно къде, какво е сторил, или е трябвало, но не го е сторил и да го представи на Бога! Така да изпитва съвестта си и така да може не само да се помири с Христа, но и да види какво да подобри в своя духовен живот, в нестихващата стихия на „невидимата бран„. Да освети себе си в Неговата светлина и въздъхвайки да продължи напред по пътя към Царството Божие!                          

Затова да не се страхуваме да изпитваме себе си, а да търсим дълбоко мрака в нас и да чистим кладенеца на своята душа. По детски искрено и откровено да навлизаме в своята вътрешна стаичка и шепнем „Грешен съм, Господи!” като не забравяме думите на свети Йоан Лествичник: ”На Страшния съд няма да гледат кой какви чудеса е сторил, а дали се е разкайвал за греховете си!”.

Автор: протойерей Ясен Шинев

За Ангел Карадаков

Виж още

Започва ремонт на манастира „Свети Пантелеймон“, край Велики Преслав

60 хиляди лева осигури Варненската митрополия за ремонта на покрива на манастира „Свети Пантелеймон“. Най-голямата ...