Спасителната роля на страданието в живота ни
Получих окуражителни думи от свещеник в нашата епархия и исках да ги споделя с читателите си. Отец Александър цитира думите на св. Йоан Кронщадски, който пише: “Радвай се, о, християнино, когато усетиш тежестта на кръста си! Това означава, че имаш такъв, защото християнин без кръст не е християнин.
Тези думи на св. Йоан бяха особено значими за мен, защото повече от година се борих с кръст, който понякога ми се струваше прекалено голям, за да го понасям в моята слабост, оставяйки ме с изкушения да се отдалеча и да се отправя към едно отдалечено място на брега на Орегон, където можех да изживея остатъка от живота си като отшелник. Това изглеждаше единственото решение за тъгата, която понякога ме е настигала.
Старецът Йоан от Валаам веднъж съветвал духовно чедо, което страдало, вместо да търси причините за собственото си страдание. Старецът Йоан казал, че е твърде лесно да се приписват неща „на нашите грехове“ или дори по-лошо, защото „страдаме за истината“. Вместо това ние трябва да се смирим под това, което Божията Промисъл ни изпраща по пътя и да реагираме с най-доброто, което можем, с благодарност, да се гмурнем под вълните на живота в смирение, както учи псалмопевецът.
Думите на тези велики светци са напомняне, че аз съм там, където Бог ме е поставил, и страданието, което ме е сполетяло, наистина е моят кръст и е било позволено от Бога. И аз си спомням думите на майка Гавриила, която казва: „Не знаете, какво научавате, а знаете, че страдате. Това е православната духовност.“ И така, аз оставам там, където съм, и разчитам на това, че Бог е с мен в моето страдание и че съм с Христос, състрадателен Спасител.
Дори един монах от четиридесет години може да се поддаде на изкушението на отчаянието, но моята вяра ми казва да остана на пътя и да вярвам, че каквото и страдание да дойде, е за мое спасение.
С любов в Христа,
Игумен Трифон