Начало / Uncategorized / Християнското щастие

Християнското щастие

Сега всички се стремят към щастие. Това се е превърнало във фикс идея на съвремения човек.

По всякакъв начин да превъзмогне трудностите на живота, своите лични недъзи, вледеняващи страхове и да достигне до него – заветното щастие. Обсъждат се различни психологически подходи, анализират се стари теории, въвеждат се източни практики, извеждат се цитати от велики мъже или просто се поднасят стари, заучени фрази, за да се достигне до спасителното пристанище – щастието. Чудесно! Но какво значи щастие? Какво означава всъщност? Да бъдеш доволен винаги и във всички обстоятелства и да тънеш в едно особено полублудкаво състояние, смес между прелест и блаженство? Или просто да се следват безрезервно съветите на позитивните психолози с полулицемерни усмивки, които са сведени до битийното – „да не ти пука„. Ако е така, а за съжаление в много отношения е така, всичко изречено няма нищо общо не само с учението, но и със съкровения дух на Светото Православие! Къде в Светото Евангелие, Христос проповядва за щастие? Никъде! Нима Неговият необясним живот в плът е бил щастлив? Да се родиш в обор, сред домашни животни, да живееш бедно и още в най-ранните си години да напуснеш родната си страна, заради силни врагове, без дори да си им направил нещо, а после да обикаляш без подслон и да проповядваш, къде разбран или неразбран, а да влезеш в Йерусалим с възгласи „Осанна!”, а после да бъде предаден от свой, да бъдеш измъчван и умъртвен по фалшиво обвинение, едва ли е щастие?

А животът на великия Павел, който е нестихваща драма от обръщането му във вярата по пътя за Дамаск? Или може би апостол Петър, който е водил кротък и подреден живот като типичен рибар, а от мига, когато е последвал Спасителя е минал през горнилото на страданията, за да бъде разпнат с главата надолу?

Никой от Светите отци не е писал подвижнически труд „Съвети за щастлив живот„. Те са пребивавали в трудове, лишения, подвизи и скърби и така са преминавали от слава в слава. Никой от тях не се е потапял в тази примамлива атмосфера от удобство, ленност и безбедност. Живот по течението и леко над нещата. Не лишени от нищо и във всичко благословени. Нещо повече – животът на вярващите в Спасителя винаги е бил низ от изпитания и минава по линията на най-голямото съпротивление. Той води война на два фронта – вътрешен и външен, в нестихващата стихия на протовоборство със собствените си демони и поднебесните духове на злобата. Християнството е немислимо без превъзмогването и самопреодоляването. Той е безсмислен без стихията на личната „метаноя”. Никъде в песнопенията и нито едно от молитвените приношения на Светата Литургия не се споменава ”щастлив живот„, а живот вечен. Ние се молим не да се разтворим в розовото царство на битието, а да намерим, нещо повече – да заслужим място в Царството Божие!

Християнинът не трябва да се стреми към щастие, а към благодат. Там, където е бликащата божия благодат, там е и неговото лично щастие. Едно необяснимо състояние на връзка и единение с Христос. Да бъде винаги с Бога и най-вече в Бога. Навсякъде и във всичко, с мисли, думи и дела. Това е не само неговата цел, но и малка лична мисия. Чрез светите тайнства на вечната Витезда – Светата Църква, да черпи от Неговата всемогъща и велика милост. Така, както е написано в молитвите преди Светото Причастие – „Пребъди в мен и аз да пребъда в Теб!” Особено и най-вече в богатството на Светата Евхаристия, чрез приемането на Скъпоцената Кръв и Тяло на Нашия Спасител Иисус Христос. Тогава е жител на Небето и туптяща част от Тялото Христово – Светата Църква. Това е нещо повече от неземна радост и възторг, а предвкусване на блаженството на рая и живот преди живота в бъдещия век. Само и единствено тогава можем да имаме усещането за пълнота в нашия непълноценен живот. Когато предвкусваме райското блаженство и се стараем да си върнем достоянието, когато сме имали преди изгонването от Едем. Свети Серафим Саровски е изрекъл в началото на 19в., че целта на християнския начин на живот е придобиването, животът и запазването на Божествената благодат. Затова ние сме длъжни винаги и навсякъде да се поставяме в Неговото присъствие. Това е нашето и общо и лично, съкровенно щастие. Една нестихваща радост от общуването с нетварните енергии на Бога. Далеч от отровата на болната мистика, а радост, която да пронизва цялото му битие. Особено за православния вярващ, който е дете на Бога и в духа си трябва да носи и пръска светлия възторг на Великата Пасха! Така да предава благовестието на победата на Христос над духовете на земята и проклятието на смъртта!

Това е най-добрата рецепта за пребъдване в този измамлив и преходен свят. Всичко друго е мимикрия, отстъпление или просто суета. Непълноценен опит за позитивна психология, напарфюмирана с евтини утешения.

Затова всички ние, които сме призовани и призвани да бъдем Христови, да оставим плитките уловки на злободневието и като помним, че сме съработници Божии и храмове на Живия Бог с дръзновение и трепет да изпълним онова, което ни призовава Светата литургия: „нека сами себе си един другиго и целия наш живот на Христа Бога да отдадем!“.

Автор: протойерей Ясен Шинев

За Николина Александрова

Виж още

Сборникът „Свети Климент Охридски – пръв епископ на българския език“ ще бъде представен в Богословския факултет на СУ

Сборникът „Свети Климент Охридски – пръв епископ на българския език“ ще бъде представен днес от ...