Начало / Интереси / Съзиждане на тялото Христово

Съзиждане на тялото Христово

Днес чухме как Христос започна своята проповед. Днешното евангелско четиво според св. Матей ни разказа за това как Христос начева своята проповедническа дейност и точното указание на мястото, от което спасителната Блага вест започва.

Преди да пристъпи към проповядване на Царството Христос се кръсти от св. Йоан Кръстител във водите на р. Йордан, а след това отиде в пустинята и прекара там точно 40 дни и 40 нощи. Изкушаван бе от дявола и устоя на всичките му видения, които той му представи. След това излезе от пустинята и започна проповедта си. По това време св. Йоан Кръстител вече е предаден на мъчения. Христос отива в Галилея, а след това се заселва в Капернаум. Той отива там, за да изпълни реченото от пророк Исайя: „Земята Завулонова и земята Нефталимова на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина„. Капернаум се намирал в пределите на двете израилеви колена Завулоново и Нефталимово. А началото на своята проповед Христос поставя с думите: 

 „Покайте се, защото се приближи Царството небесно„

Покаянието е състояние, в което човекът разбира своето духовно състояние, разбира до къде е стигнал и решава, че не иска да продължава да пребъдва в духовната тиня, а се изправя – почиства от себе си всяка нечистота и започва нов път. Истинското покаяние идва единствено тогава, когато започнем да не вършим греховете, за които сме се каели и, за които сме се изповядвали. Миналата неделя чухме думите на св. Йоан Кръстител: „Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му“. Тези именно пътеки са човешките души, говори св. Симеон Нови Богослов, като добавя, че когато са прави, т.е., когато изповядват своето незнание, ненаученост и невежество, своята липса на добро и своята склонност към всякакви грехове, когато не искат да живеят лицемерно, да бъдат едни по своето вътрешно устройство, да се показват други пред хората и да приемат чест от хората, а не от Бога; защото Бог, Който изпитва сърцата, ненавижда такива души, понеже са от дяволската чест: защото дяволът прави така, че бидейки враг, приема вид на приятел, и бидейки тъмнина, се представя за светлина.

А единствената светлина е Христовата проповед, която подобно на светъл лъч озарява цялата земя и разпиля мрака на неведието, защото Христос дойде и говори на човеците за греха. Ако не беше дошъл и не беше говорил – грях не щяхме да имаме, но Христос дойде, говори ни и вече нямаме извинение за греховете си. Незнанието не ни е простено. Дошъл е Спасителят на света, изкупил е първородния грях на нашите прародители Адам и Ева и е дал на апостолите, а чрез тях и на всички ни начина, по който можем да се спасим. 

Много често в молитвите преди св. Причастие четем думите, че Христос не е дошъл да спаси праведните, а грешниците, че заради вторите е пострадал на кръста и е възкръснал в третия ден, защото в крайна сметка праведните са достойни за Неговата милост, а онези изпонаранени и изпоцапани човешки същества, обезобразили сами себе си от греха и неговите примки, за тях именно дойде Той.

Призивът, който нашия Господ прави е директен: „Покайте се!“. Нито нещо повече, нито нещо по-малко.

Точно и ясно. Обаче как човек да достигне до това покаяние? Как да разбере, че е извършил нещо нередно? Евангелието е отговорът на тези въпроси. Именно в Своята блага вест Спасителят говори за това как да достигнем до покаяние и да го извършим така че да заслужим Царството Небесно. 

Покаянието в Църквата по един единствен начин – Тайнството Изповед, а след това и причастяването с Тялото и Кръвта Христови. Когато пристъпваме към Тялото и Кръвта Христови свещеникът казва: „За прошка на греховете и живот вечен“, т.е. чрез св. Причастие ние получаваме и прошка на греховете си. Изповядваме се, за да не бъдем виновни спрямо тялото и кръвта Господня (1 Кор. 11:27), за да не ядем и пием своето осъждане. Там е моментът, в който разкриваме пред Христа греховете си и свещеникът, чрез дадената от Него власт, ни прощава и освобождава от всичките ни тегоби и страсти, похоти и скрити желания. Но тайнството на Св. Причастие очиства като огън всичките ни душевни грехове, прогонва всичко вражеско, просветлява очите на сърцето, дава мир на душевните сили, непосрамваща вяра, нелицемерна любов, умножаване на Божията благодат. Преди да се причастим се молим тези Светини да ни бъдат за изцерение, очистване и просвещение, запазване и спасение, освещаване на душата и тялото, пропъждане на всяко мечтание, лукаво деяние и дяволско влияние върху членовете ни. Молим се за дръзновение и любов към Бога, за изправяне на живота и за умножаване на добродетелите. Молим се за общение със Св. Дух и за запас по път към вечния живот  и накрая за благоприятен отговор на Страшния Божи съд. 

В апостолското четиво от днешната неделя четем също и това, че Христос „постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители, за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово, докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство (Еф. 4:11-13).

На това съзиждане на тялото Христово се днес поставя началото.

Христос сам започва да гради Църквата, защото именно Църквата – събранието на светиите е това тяло Христово. А съзиждането на Христово тяло започва с покаяние. И апостолите на целия свят възгласиха: Покайте се, защото се приближи Царството Божие! „Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа“ (Деян. 2:38) и „тъй, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви“ (Деян. 3:19), казва апостол Петър на народа веднага след Христовото Възкресение. А апостол Павел допълва като казва, че „скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт“ (2 Кор. 7:10).

Към такава духовна скръб трябва да се стремим, която ще ни доведе при Бога и ще произведе у нас покаяние и желание за промяна. Да бъдем готови винаги да откриваме на Бога душите си в тайнството Изповед, да се каем за греховете си и да вървим смело по Пътя, който води към Небесния Йерусалим. Това ни даде Спасителят. Така ни учи и Църквата. 

Автор: Ангел Карадаков

За Ангел Карадаков

Виж още

Модерният пост

Няколко неща са трудни в съвременния свят, като постенето. То не е просто действие, с ...