Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Вярата в чудодейната сила на реликвите и светите мощи е в основата и на създадения преди 230 години в Самоков женски манастир „Покров на Пресветата Богородица“.
В него на 12 януари 1906 г. умира хилендарският йеромонах Серафим. Преди смъртта си, изпаднал в немощ поради библейската си възраст – над сто години, той диктува духовното си завещание. В него той оставя на монахиня Теоктиста своята лична библиотека и донесената от него през 1839 г. От Хилендар мощехранителница, съдържаща частици от мощите на свети Пантелеймон и Св. Сава Сръбски.
Попадането на частица от мощите на свети Сава в Самоков не е случайно. Самоковската епархия дълго време се е намирала в диоцеза на сръбската Печка (Ипекска) патриаршия. Самият девически манастир „Покров Богородичен“ е създаден като метох на сръбския Хилендарски манастир. Той е приютил част от хилендарските таксидиоти (събирачи на помощи), които поради променената ситуация в манастира през XIX век се връщат в родните си места. Тяхното засилено присъствие в Самоков и в Девическия манастир спомага за поддържане на пиетета към култа на сръбските светци, изграден в предходните столетия.
Откритата наскоро под слоя от вар ктиторска композиция над входните двери в храма „Покров Богородичен“ идва да подкрепи това твърдение. Триделната композиция, в центъра на която е представена Света Богородица, разкрива покровителстваните от нея хилендарски и рилски монаси, архиереи и първенци на града, които са дали средства за построяването на църквата. Сред тях е и авторът на фреската Захари Зограф единствената в Самоков. Вляво на композицията е изобразен свети Иван Рилски, а вдясно – свети Крал Милутин. На вътрешния капак на самата мощехранителница е монтирана пластина с два медальона – на свети Пантелеймон и свети Сава. Това е първото известно досега изображение на двамата светци заедно.
Как обаче мощите на свети Сава са попаднали в една мощехранителница с тези на свети Пантелеймон? И как са стигнали до Самоков?
Сръбският светец умира през 1235 г. в Търново и е погребан в царската църква „Свети 40 мъченици“. През 1237 г. мощите му са пренесени в Сърбия. През 1594 г. те са изгорени от турците във Врачар. От тях са се запазили два реликвария – един с ръката на светеца, който се съхранява в манастира в Света Троица в Плевля, Черна гора. От тази ръка обаче липсва малкият пръст. Направените снимки и проучвания доказват, че именно този пръст се намира в другия реликварий – мощехранителницата в Самоков.
Що се отнася до поставянето на мощите на двамата светци заедно, то за това има две съвсем логични обяснения. Свети Сава е подстриган за монах в манастира свети Пантелеймон на Света гора, в който се пазят мощите на неговия основател. Освен това и двамата са се прочули като лечители, което дава право на църквата да ги обединява по линия на лечителството и предпазването от злини. Така че напълно нормално е мощите на двамата светци да са събрани в една мощехранителница в Хилендар, който пък е основан от свети Сава. Възможно е в памет на подстрижението си за монах той да е измолил част от мощите на свети Пантелеймон за новия манастир, където след векове ще попадне и част от неговите собствени.
В момента с помощта на ЮНЕСКО започва реставрацията на църквата „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново. Тя ще се прави по проект на арх. Теофил Теофилов, който предвижда и възстановяването на гроба на свети Сава.
Най-вероятно е след реставрацията си храмът да бъде обявен за паметник на ЮНЕСКО. Добре би било тази идея да бъде подкрепена и от двете църкви – българската и сръбската.
Сред академичните среди на двете страни битува идеята частица от мощите на дясната ръка, запазени в манастира „Св. Троица“ в Плевля, да се пренесе във Велико Търново, където е първият гроб на светеца, а частица от мощите на друг сръбски светец – св. крал Милутин , чието тяло се съхранява в катедралата „Св. Неделя“ в София, да отиде в патриаршеския храм „Св. Сава“ в Белград. Още повече че на 12 януари 2005 г. се навършват 770 години от кончината на светеца. Разбира се, това е мнението на учените. Окончателното решение принадлежи на добрата воля на двете патриаршии.
Автор: Проф. Аксиния Джурова Директор на Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към СУ „Свети Климент Охридски“.
