Начало / Uncategorized / Мощите на св. Сава Сръбски в Девическия метох

Мощите на св. Сава Сръбски в Девическия метох

Вярата в чудодейната сила на реликвите и светите мощи е в основата и на създадения преди 230 години в Самоков женски манастир „Покров на Пресветата Богородица“.

В него на 12 януари 1906 г. умира хилендарският йеромонах Серафим. Преди смъртта си, изпаднал в немощ поради библейската си възраст – над сто  години, той диктува духовното си завещание. В него той оставя на монахиня Теоктиста своята лична библиотека и донесената от него през 1839 г. От Хилендар мощехранителница, съдържаща частици от мощите на свети Пантелеймон и Св. Сава Сръбски.

Попадането на частица от мощите на свети Сава в Самоков не е случайно. Самоковската епархия дълго време се е намирала в диоцеза на сръбската Печка (Ипекска) патриаршия. Самият девически манастир „Покров Богородичен“ е създаден като метох на сръбския Хилендарски манастир. Той е приютил част от хилендарските таксидиоти (събирачи на помощи), които поради променената ситуация в манастира през XIX век се връщат в родните си места. Тяхното засилено присъствие в Самоков и в Девическия манастир спомага за поддържане на пиетета към култа на сръбските светци, изграден в предходните столетия.

Откритата наскоро под слоя от вар ктиторска композиция над входните двери в храма „Покров Богородичен“ идва да подкрепи това твърдение. Триделната композиция, в центъра на която е представена Света Богородица, разкрива покровителстваните от нея хилендарски и рилски монаси, архиереи и първенци на града, които са дали средства за построяването на църквата. Сред тях е и авторът на фреската Захари Зограф единствената в Самоков. Вляво на композицията е изобразен свети Иван Рилски, а вдясно – свети Крал Милутин. На вътрешния капак на самата мощехранителница е монтирана пластина с два медальона – на свети Пантелеймон и свети Сава. Това е първото известно досега изображение на двамата светци заедно.

Как обаче мощите на свети Сава са попаднали в една мощехранителница с тези на свети Пантелеймон? И как са стигнали до Самоков?

Сръбският светец умира през 1235 г. в Търново и е погребан в царската църква „Свети 40 мъченици“. През 1237 г. мощите му са пренесени в Сърбия. През 1594 г. те са изгорени от турците във Врачар. От тях са се запазили два реликвария – един с ръката на светеца, който се съхранява в манастира в Света Троица в Плевля, Черна гора. От тази ръка обаче липсва малкият пръст. Направените снимки и проучвания доказват, че именно този пръст се намира в другия реликварий – мощехранителницата в Самоков.

Що се отнася до поставянето на мощите на двамата светци заедно, то за това има две съвсем логични обяснения. Свети Сава е подстриган за монах в манастира свети Пантелеймон на Света гора, в който се пазят мощите на неговия основател. Освен това и двамата са се прочули като лечители, което дава право на църквата да ги обединява по линия на лечителството и предпазването от злини. Така че напълно нормално е мощите на двамата светци да са събрани в една мощехранителница в Хилендар, който пък е основан от свети Сава. Възможно е в памет на подстрижението си за монах той да е измолил част от мощите на свети Пантелеймон за новия манастир, където след векове ще попадне и част от неговите собствени.

В момента с помощта на ЮНЕСКО започва реставрацията на църквата „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново. Тя ще се прави по проект на арх. Теофил Теофилов, който предвижда и възстановяването на гроба на свети Сава.

Най-вероятно е след реставрацията си храмът да бъде обявен за паметник на ЮНЕСКО. Добре би било тази идея да бъде подкрепена и от двете църкви – българската и сръбската.

Сред академичните среди на двете страни битува идеята частица от мощите на дясната ръка, запазени в манастира „Св. Троица“ в Плевля, да се пренесе във Велико Търново, където е първият гроб на светеца, а частица от мощите на друг сръбски светец – св. крал Милутин , чието тяло се съхранява в катедралата „Св. Неделя“ в София, да отиде в патриаршеския храм „Св. Сава“ в Белград. Още повече че на 12 януари 2005 г. се навършват 770 години от кончината на светеца. Разбира се, това е мнението на учените. Окончателното решение принадлежи на добрата воля на двете патриаршии.

Автор: Проф. Аксиния Джурова Директор на Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към СУ „Свети Климент Охридски“.

За Николина Александрова

Виж още

Храмът „Свети Николай” във Велико Търново се нуждае от спешен ремонт

Една от емблемите на Велико Търново – храмът „Свети Николай” построен през 1836 г. от майстор Колю Фичето се нуждае ...