Начало / Uncategorized / Християнството не те учи просто да бъдеш добър. Учи те как да преминеш във вечността

Християнството не те учи просто да бъдеш добър. Учи те как да преминеш във вечността

Класна стая. Час по литература. Урок върху „Серафим“ на Йордан Йовков. Учителката обръща внимание върху нравствеността и православното християнство. В един момент пита ученик иска ли той да бъде добър? „Не“, отговоря момчето. „Не искам да съм добър! Не се страхувам да отида в ада, защото не вярвам в него!“. 

„Днешните млади хора не искат да бъдат добри“, веднъж ми спомена една учителка по български език и литература. Според нея, при запознаването на младежите с християнството е добре да се говори повече за смисъла на християнската проповед, а не толкова за клишираното: „Християнството ще те научи да бъдеш добър“. Досега всъщност не се бях замислял за подвига, който учителите (не само тези по литература, но и другите), извършват доколкото могат, при преподаването на всяко литературно произведение с връзки и препратки с християнството. Всекидневно те се срещат с млади хора, развиващи се в постсоциалистическо, атеистично, секуларизирано общество. Младите хора са тласкани днес във всякакви посоки. Очаква се да бъдат ориентирани, а всъщност те стават все по-объркани. 

Наистина ли младежите днес не искат да са добри? Е, това е нормалният младежки бунт. Пубертетът ги тресе и е нормално те да искат да победят авторитети, да ги омаловажат, ще кажат някои. Днешната материална култура учи младите, а и всички хора, че добрият човек е потиснат човек. Добрият е удрян по бузата, добрият е пререждан на опашката, добрият изхвърля боклука на целия блок. Добрия можеш лесно да го манипулираш. Можеш винаги да го излъжеш и знаеш, че той все пак ще ти помогне. Добряците ги считат за идиоти (както и при Хр. Ботев „Свестните у нас считат за луди.“). Буквално за малоумни. За разлика от добрите, лошите пък са силните. Те манипулират, те са тарторите на групата. Те мачкат. Те са.

И макар, че често срещаме във facebook надписа: „Няма по-висок човек от този, който се е навел да помогне“, май повече ни се иска да бъдем онези, на които се помага. Предпочитаме не толкова да се навеждаме, но повече да се навеждат към нас, пред нас. Но да се върнем на темата. 

Християнството не е просто религия, философско течение или пък психоаналитична доктрина. Не. Християнството е път. Път, който води към вечността, води към Онзи, който ни даде живота. Основано от Самия Син Божий, православното християнство води човека към вечността, като го учи как да се подготви за нея и как да я премине, така че да бъде вечно на онова място, за което нито имаме думи, нито можем да си представим колко е прекрасно и красиво. Ако смятаме, че Християнството ни учи просто да бъдем добри, като спазваме едни определени точки и подточки, то ще сме загубили напразно целия си живот. Църквата постоянно проповядва: „Приближи се Царството Небесно“. 

И това именно Царство идва, за да можем всички вярващи да станем причастници на Светлината и горещо каещи се. На всички хора и особено на младите е добре да се говори за това, че Християнството не те прави просто добър човек, но дава смисъл, насока, посока на живота. Че Християнството ще ти помогне да преминеш във вечността, защото ако ограничиш живота си само с този на земята по нищо няма да се различаваш от животните. А човекът е нещо повече. Венец е на цялата вселена. Той е облагодетелстван от това да може да направи своя избор – да бъде ли вечно с Бога или пък да бъде далеч от Него. Независимо дали вярваме в задгробния живот, в един момент ще се изправим пред съд и този съд ще бъде последната точка от нашето вечно битие. 

За вечността се говори много, но разбираме ли въобще какво означава това, че ще бъдем вечни? Умът ни блокира, изкривява, омаловажава факта, че ни предстои не смърт, а вечен живот. И изборите на днешния ден. На тук и сега определят нашето бъдеще. И не говоря за бъдещето след десет години, а за онова бъдеще, което ще ни съпровожда вечно. И наистина няма да има край. На младите е важно да говорим повече за вечността. Защото културата на днешния свят натрапва, че трябва да мислим само как да задоволим нуждите на  тялото. А Църквата вече две хиляди години говори точно обратното. Каква полза за човека ако и цял свят придобие, а повреди на душата си?, пита Христос, а след това и всички църковни пастири. И наистина каква полза ако придобием всичко – и богатство, и земи, и имоти, и хора дори? Каква ще е реалната ни полза ако погубим душата си? Онази частица от Бога, онова дихание за живот, което всеки от нас има? Ако го загубим с какво ще се отличаваме от прасето, маймуната и рибата? Нима за това сме хора?

Много е лесно да си кажем, че младият човек винаги ще бъде объркан и ще бъде като необработен камък, докато не навърши своето пълнолетие или пък, че животът ще го накара да преосмисли битието си. По-трудно е да накараш младата душа да възлюби Бога. Но нали и в това е истинският подвиг. Подвиг, за който учителите по литература всекидневно се борят. Промяната в младите ще започне тогава, когато започне да се говори с тях не просто за доброто като някаква нравствена категория, но за изборите, които те правят и ще трябва да направят в живота си, защото именно тези избори ще предопределят и тяхната бъднина във вечоността. За това и Христос не ни учи просто да бъдем добри, но ни учи как да изживеем живота си, така че да преминем във вечността и да останем вечно с Бога. Да сме причастници на Бъдещия век, да сме богове по благодат.

Автор: Ангел Карадаков

Снимка: ww.pixabay.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Грузинският патриарх Илия стана кръстник на 630 деца

57-мото масово кръщение се състоя на 20 януари в Катедралата на Света Троица (Самеба) в ...