Начало / Uncategorized / Неврокопски митрополит Борис в годините на Втората световна война

Неврокопски митрополит Борис в годините на Втората световна война

На 1 септември 1939 г. нацистка Германия напада Полша и Втората световна война, която мнозина предсказват още от подписването на несправедливите мирни договори след Първата, вече става зловеща реалност. За Българската православна църква (БПЦ) в онзи исторически момент най-важни са нейните вътрешно-църковни проблеми и обтегнатите взаимоотношения с държавата и с тях започва първата военновременна сесия на Св. Синод.

В три бурни заседания на 23, 24 и 27 ноември синодалните архиереи правят пълна „инвентаризация“ на църковно-религиозния живот, на взаимоотношенията между архиереите и проблемите в общуването с гражданската власт. В своя анализ Неврокопският митрополит Борис обръща внимание на опитите на авторитарната държава да подчини църквата и да ограничи ролята и в обществото. Пространно и много критично се спира на взаимоотношенията между архиереите и ги приканва коренно да преосмислят поведението и взаимоотношенията си, за да бъдат за пример на църквата и обществото. Той обаче намира желанието за скъсване с държавата, изказано от някои по-радикално настроени митрополити, за „увлечение“. С държавата не бива да се къса, но пък трябва да се засилят връзките с народа. Там е силата на БПЦ; отделянето от държавата ще бъде гибелно за нея.

В тридневното историческо заседание на Св. Синод  надделява становището, че БПЦ  е народна, а не държавна, че нейната сила произтича и се крепи на народа, а не върху благоволението и субсидиите на държавата, че заради всичко това тя трябва да присъства във всяка сфера н обществения живот, а не безучастно да гледа как авторитарният режим я изтласква дискретно, но целенасочено то него. Така българските архиереи се обединяват около възгледа, че в обозримо бъдеще авторитарната държава и народната църква ще поемат по отделни пътища. Именно с тази цел върховната църковна управа започва изработването на специална програма за осигуряване на необходимите материални и морални ресурси. Така започва кратък, но интензивен обновителен процес, който в моите изследвания дефинирам като „Духовната мобилизация на Българската православна църква“.

В нея особено активно участва Неврокопският митрополит Борис. Заради високото си образование и интелигентност, опита му като секретар на Св. Синод и ректор на Софийската духовна семинария и най-вече специалното му внимание към религиозно-нравственото възпитание на младежта, на него му е поверено да се занимава именно с тези проблеми. Във връзка с тяхното решаване той се среща нееднократно с министър-председателя и министър на народното просвещение Богдан Филов и участва в редица синодални комисии и обсъждания. Възгледите на митрополит Борис за образованието и възпитането залягат в учебните планове в годините на Втората световна война. Важен е и приносът му в изработването на мащабна програмата за бъдещата дейност на църквата, в която от една страна да бъдат въплътени идеите от историческите заседания през ноември 1939 г., и същевременно да се удовлетворят изискванията на „Закона за гражданската мобилизация“ от май 1940 г., който има за цел да подготви българското общество за предстоящите военновременни изпитания. В нея става въпрос за въвеждане на вероучението като основен предмет в средните учебни заведения и даване право на завършилите Богословския факултет да го преподават; укрепване и разширяване на организацията н детските и ученическите православни християнски дружества, дейността на християнските братства, неделните училища, дейността на църквата сред работниците и техните семейства, въпросът за религиозната просвета във войската, увеличаване на моралните и материалните грижи за домашната прислуга, борбата срещу сектите и чуждите влияния в страната, реформиране на манастирския живот и дисциплината на клира и др. подобни. Като никой друг път в миналото, сега социалната функция и културната роля е изведена на преден план в живота на БПЦ, която си поставя за цел да проникне и наложи своя авторитет във всички обществени сфери.

Успоредно с тази реформаторска дейност, на Неврокопския митрополит Борис е поверено и временното управление на Струмишко-Драмската епархия. Тя е най-голямата сред възстановеното екзархийско наследство в Македония и Беломорието и първоначално наброява 420 енории, което е два пъти и половина повече от енориите в Неврокопска епархия по това време, възлизащи на 156. За да рационализира управлението на временно поверената му епархия и да се вмести в отпуснатия бюджет той предлага промени в църковно-административните й граници, които се приемат от върховната църковна управа и от държавата. Окончателният си облик епархията получава на 1 януари 1943 г. остава само с три духовни околии – Драмска, Серска и Демирхисарска и започва да се именува Драмска епархия.

Неврокопският митрополит Борис участва в изработването на нормативната основа за реинтегрирането на екзархийското наследство, като „Наредбата за командироване на свещениците от старите предели в Царството в новоосвободените земи”, обобщаващия доклад „За църковното устройство и управление на епархиите в новоосвободените земи” и др. подобни документи. Благодарение на тях толерантността се превръща в отличителна характеристика на процеса на възстановяване на екзархийското наследство в Македония и Беломорието през 1941–1944 г. Временно управляващият Драмската епархия митрополит Борис проявява много жестове на толерантност към завареното гръцко духовенство, подпомага го материално и морално и при нужда дори се противопоставя на военновременната администрация, когато трябва да защити неговите права.

В изпълнение на препоръките на синодалната комисия и в духа на своята „Духовна мобилизация” БПЦ се отнася толерантно спрямо остатъците от чуждата църковна власт в новоосвободените земи. Гръцките владици, които не са успели да напуснат Беломорието още преди идването на българската администрация, са оставени да заминат свободно за Гърция. Заедно с тях отпътуват и гръцките свещеници, които желаят това. Останалите са интегрирани в БПЦ със същите права и задължения, като българските свещеници. Гръцките свещеници получават също свобода да свещенодействат на майчиния си език в селищата с гръцко население. Специално в Драмската епархия митрополит Борис оставя на служба всички свещеници в гръцките села, като им дава пълна свобода да свещенодействат на майчиния си език. Общо от май 1941 до септември 1944 г. БПЦ изразходва в Драмска епархия 14 053 480 лв. Българската духовна власт, която на идване не заварва нито драхма в църковните каси, инвестира за ремонт и поддръжка на храмовете над 3 милиона лв.

В годините на Втората световна война БПЦ прави решителна крачка да си възвърне позициите сред народа и да се превърне в стожер на гражданското общество. В това обновително движение Неврокопският митрополит Борис се откроява като един от вдъхновяващите лидери. Тъкмо поради след 9 септември 1944 г. тоталитарната държава се отнася толкова жестоко с БПЦ и лично с него.

Проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров,

Институт за балканистика при БАН, член на МНИ

За Ангел Карадаков

Виж още

В с. Ботево отбелязаха празника на св. Марина с фолколорен фестивал

Хиляди жители на Североизточна България се събраха край варненското село Ботево. Те се събраха, за ...