Начало / Uncategorized / Неврокопски митрополит Борис в годините на Втората световна война

Неврокопски митрополит Борис в годините на Втората световна война

На 1 септември 1939 г. нацистка Германия напада Полша и Втората световна война, която мнозина предсказват още от подписването на несправедливите мирни договори след Първата, вече става зловеща реалност. За Българската православна църква (БПЦ) в онзи исторически момент най-важни са нейните вътрешно-църковни проблеми и обтегнатите взаимоотношения с държавата и с тях започва първата военновременна сесия на Св. Синод.

В три бурни заседания на 23, 24 и 27 ноември синодалните архиереи правят пълна „инвентаризация“ на църковно-религиозния живот, на взаимоотношенията между архиереите и проблемите в общуването с гражданската власт. В своя анализ Неврокопският митрополит Борис обръща внимание на опитите на авторитарната държава да подчини църквата и да ограничи ролята и в обществото. Пространно и много критично се спира на взаимоотношенията между архиереите и ги приканва коренно да преосмислят поведението и взаимоотношенията си, за да бъдат за пример на църквата и обществото. Той обаче намира желанието за скъсване с държавата, изказано от някои по-радикално настроени митрополити, за „увлечение“. С държавата не бива да се къса, но пък трябва да се засилят връзките с народа. Там е силата на БПЦ; отделянето от държавата ще бъде гибелно за нея.

В тридневното историческо заседание на Св. Синод  надделява становището, че БПЦ  е народна, а не държавна, че нейната сила произтича и се крепи на народа, а не върху благоволението и субсидиите на държавата, че заради всичко това тя трябва да присъства във всяка сфера н обществения живот, а не безучастно да гледа как авторитарният режим я изтласква дискретно, но целенасочено то него. Така българските архиереи се обединяват около възгледа, че в обозримо бъдеще авторитарната държава и народната църква ще поемат по отделни пътища. Именно с тази цел върховната църковна управа започва изработването на специална програма за осигуряване на необходимите материални и морални ресурси. Така започва кратък, но интензивен обновителен процес, който в моите изследвания дефинирам като „Духовната мобилизация на Българската православна църква“.

В нея особено активно участва Неврокопският митрополит Борис. Заради високото си образование и интелигентност, опита му като секретар на Св. Синод и ректор на Софийската духовна семинария и най-вече специалното му внимание към религиозно-нравственото възпитание на младежта, на него му е поверено да се занимава именно с тези проблеми. Във връзка с тяхното решаване той се среща нееднократно с министър-председателя и министър на народното просвещение Богдан Филов и участва в редица синодални комисии и обсъждания. Възгледите на митрополит Борис за образованието и възпитането залягат в учебните планове в годините на Втората световна война. Важен е и приносът му в изработването на мащабна програмата за бъдещата дейност на църквата, в която от една страна да бъдат въплътени идеите от историческите заседания през ноември 1939 г., и същевременно да се удовлетворят изискванията на „Закона за гражданската мобилизация“ от май 1940 г., който има за цел да подготви българското общество за предстоящите военновременни изпитания. В нея става въпрос за въвеждане на вероучението като основен предмет в средните учебни заведения и даване право на завършилите Богословския факултет да го преподават; укрепване и разширяване на организацията н детските и ученическите православни християнски дружества, дейността на християнските братства, неделните училища, дейността на църквата сред работниците и техните семейства, въпросът за религиозната просвета във войската, увеличаване на моралните и материалните грижи за домашната прислуга, борбата срещу сектите и чуждите влияния в страната, реформиране на манастирския живот и дисциплината на клира и др. подобни. Като никой друг път в миналото, сега социалната функция и културната роля е изведена на преден план в живота на БПЦ, която си поставя за цел да проникне и наложи своя авторитет във всички обществени сфери.

Успоредно с тази реформаторска дейност, на Неврокопския митрополит Борис е поверено и временното управление на Струмишко-Драмската епархия. Тя е най-голямата сред възстановеното екзархийско наследство в Македония и Беломорието и първоначално наброява 420 енории, което е два пъти и половина повече от енориите в Неврокопска епархия по това време, възлизащи на 156. За да рационализира управлението на временно поверената му епархия и да се вмести в отпуснатия бюджет той предлага промени в църковно-административните й граници, които се приемат от върховната църковна управа и от държавата. Окончателният си облик епархията получава на 1 януари 1943 г. остава само с три духовни околии – Драмска, Серска и Демирхисарска и започва да се именува Драмска епархия.

Неврокопският митрополит Борис участва в изработването на нормативната основа за реинтегрирането на екзархийското наследство, като „Наредбата за командироване на свещениците от старите предели в Царството в новоосвободените земи”, обобщаващия доклад „За църковното устройство и управление на епархиите в новоосвободените земи” и др. подобни документи. Благодарение на тях толерантността се превръща в отличителна характеристика на процеса на възстановяване на екзархийското наследство в Македония и Беломорието през 1941–1944 г. Временно управляващият Драмската епархия митрополит Борис проявява много жестове на толерантност към завареното гръцко духовенство, подпомага го материално и морално и при нужда дори се противопоставя на военновременната администрация, когато трябва да защити неговите права.

В изпълнение на препоръките на синодалната комисия и в духа на своята „Духовна мобилизация” БПЦ се отнася толерантно спрямо остатъците от чуждата църковна власт в новоосвободените земи. Гръцките владици, които не са успели да напуснат Беломорието още преди идването на българската администрация, са оставени да заминат свободно за Гърция. Заедно с тях отпътуват и гръцките свещеници, които желаят това. Останалите са интегрирани в БПЦ със същите права и задължения, като българските свещеници. Гръцките свещеници получават също свобода да свещенодействат на майчиния си език в селищата с гръцко население. Специално в Драмската епархия митрополит Борис оставя на служба всички свещеници в гръцките села, като им дава пълна свобода да свещенодействат на майчиния си език. Общо от май 1941 до септември 1944 г. БПЦ изразходва в Драмска епархия 14 053 480 лв. Българската духовна власт, която на идване не заварва нито драхма в църковните каси, инвестира за ремонт и поддръжка на храмовете над 3 милиона лв.

В годините на Втората световна война БПЦ прави решителна крачка да си възвърне позициите сред народа и да се превърне в стожер на гражданското общество. В това обновително движение Неврокопският митрополит Борис се откроява като един от вдъхновяващите лидери. Тъкмо поради след 9 септември 1944 г. тоталитарната държава се отнася толкова жестоко с БПЦ и лично с него.

Проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров,

Институт за балканистика при БАН, член на МНИ

За Ангел Карадаков

Виж още

Брой 16 на енорийския лист на сайт Добротолюбие

Уважаеми читатели, предлагаме ви новият брой на енорийския лист на сайта. В него можете да ...