Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Застанали сте на молитва. Искате да изкажете на Бога най-съкровените си мисли и желания, да излеете копнежите, надеждите си… или просто да благодарите. За нас християните молитвата е личен, съкровен разговор на душата с Бога и въпреки това със сигурност има стъпки, които да следваме, така че молитвата ни да е правилна, а да не се впускаме в многословие пред Бога. За правилната молитва в прости 12 стъпки ни разказва протойерей Павел Великанов, предстоятел на храм „Св. Параскева“ в Троицо-Сергиевата лавра в Сергиев Посад и главен редактор на портала bogoslov.ru.
- Добрата молитва винаги има надежден източник
Много молитвеници съдържат молитви, съставени от светци и изпитани от вековната практика на църковния живот. Тези молитви помагат човешката душа да се настрои на правилното ниво на разговор с Господ и Неговите светии. За съжаление, хората често търсят „прости“ и „лесни“ молитви и очакват решение на техните проблеми чрез тях. Има няколко молитви, които целят да срещнат практическите нужти, като например раждането на дете, брак или за работа. Не е ясно дали авторите на тези молитви са святи и духовно напреднали.
Почти всички „изпитани във времето“ молитви имат автор. Наскоро се появи приток на „анонимните“ молитви, съставени от неизвестно кого и неизвестно къде, които имат страшни догматични грешки и погрешни нравствени и духовни учения. Молитвениците трябва да имат разрешение за публикуване „Препоръчано за публикуване от Издателския съвет на Руската православна църква“ (или както е у нас с разрешение и благословение на Св. Синод на БПЦ-БП, бел. пр.), чрез което Църквата гарантира, че молитвите са в съответствие с духовната традиция на Православната църква. Има и друг вид потвърждаване, което гласи: „Позволено за публикация от Издателския съвет на Руската православна църква“ (или както е у нас публикувано от Синодално издателство, бел. пр.), което означава, че там няма нищо, което да смути човешкия вътрешен мир или да противоречи на принципите на Християнството в този молитвеник, но там може да има някои молитви, които не се използват от цялата Църква. Проверете дали молитвите, които откривате в интернет кореспондират с тези в книгите, които имат разрешение. Има много интернет сайтове, които предлагат молитви със съмнително съдържание.
2. Не се пристрастявайте от това да търсите нови молитви
Трябва да помните, че една от най-важните и най-съществена молитва на всеки християнин е Евхаристийната молитва т.е. централната и най-важна част от Литургията, по време на която се извършва Тайнството на Св. Евхаристия. Не се търси от Бога даването на някакви привилегии за себе си и за твоето семейство. Свежда се до нашето участие в строежа на Божието Царство сега и тук, което се случва, когато отслужваме Св. Литургия, когато се причастяваме, когато ставаме способни да задържим Светия огън и да го опазим в света. Всеки, който обича и разбира църковното служение никога няма да търси или измисля нови молитви, защото нашето църковно служение има всичко онова, което човек може да поиска от Бога, дори и повече.
3. Ако се молите с други хора, правете го в църква
Съвместните молитви или така наречените общи молитви, могат да се случват извън църквата по две причини. Първо, ако е молитвата на „домашната църква“ т.е. на семейството. Второ, ако е невъзможно да се молим в църква по някаква причина (болест, разстояние и т.н.). Ако хората се събират в нечия къща за молитва не по очевидна причина и без свещеническо благословение, или съгласие да четат определени молитви в определено време, въпросът е защо не могат да го сторят това в храма, водени от свещеник?
Заслужава си да се спомене това, че ние буквално се молим в общност, когато отиваме в храма и участваме в богослужението. Ние се събираме „в църквата“ (1 Кор. 11:18) и да се обърнем към Евхаристийната общност от съвместна молитва и участие в Литургията. Ние трябва също така да помним това, че има молебени, акатисти, параклиси и други свети богослужения отслужвани в църквата и не бива да ги пренебрегваме.
4. Истинската молитва води до смирение и послушание, а не до самомнение и егоизъм
По своята същност молитвата трябва да довежда човека по-близо до Бога. Какво означава това? Бог е свят. Съответно, бивайки по-близо до Бог, означава да бъдеш по-близо до светостта. Плодът на истинската и искрена молитва ще бъде изразена по два начина. Първо, желанието да се покориш на Бог, това е послушание. Второ, смирение, това е, разбирането, че ти не си способен сам да се опазиш със своя собствена сила, и това, че ти се нуждаеш от Божествената помощ, която да ти помогне по всички други въпроси. Смирението не означава самоосъждане. Не означава, че ти трябва да се радваш от това да бъдеш виновен за всичко и по всяко време. Смирението е преследване на Бога. Това е, когато се оставиш в Божиите ръце, така че да може Той да се намеси и да започне да ръководи живота ти, както е Нему угодно.
Ако някой стане самодоволен и егоцентричен, като резултат от неговата молитва и пашкулът на неговата самодостатъчност не се отслаби, тогава молитвата му е погрешна и фалшива.
5. Молитвата трябва да бъде свободна от силни усещания
Ако станем прекалено емоционални, сантиментални и изнежени по време на молитва, това може да означава, че сме се отдалечили от пътя и сме отишли към опасно състояние познато в Православието като прелест (омайване от дявола), това е самонадеяност и самозаблуда. Когато снижим молитвата си до това дяволско омайване, може да се появи усещане, че молитвата ни ни прави толкова ентусиазирани, духовно здрави и вече близо до светостта. Дяволът често изкривява възприятието ни за реалността, за да ограби един от спасилените плодове на истинската молитва. Разбира се, има и спациални вдъхновяващи явления, които се случват по време на истинската молитва. Те се случват, когато Божията благодат докосне сърцето на човека. Въпреки това, тези явления не могат да бъдат предузнани или постигнати чрез изкуствено създадени силни усещания в молитвата.
6. Молитвата трябва да те прави възторжен
Излишно е да се казва, че шаманското мамбо-джамбо е строго забранено по време на молитва. По-важно е, подчертавам, това че не бива да повтаряме молитвата механично и безцелно, без разбиране на значението й и без покайно усещане, като в мантра или заклинание, докато стигнем возторжено състояние и изменена съвест.
7. Молитва пред светите икони
Малцина хора знаят, че духовната традиция на Православната църква не позволява молитвата със затворени очи, ако няма добра причина за това. Умовете ни не могат да се справят добре с липсата на визуални ефекти. Когато не гледаме нищо, умовете ни започват да създават различни изображения или визуализации. Може дори да е приятно на моменти, но ако се молим по този начин, лесно можем да бъдем увлечени от тези образи и молитвите ни ще се превърнат в сънища и фантазии. Ето защо има свети икони. Гледайки ги, ние насочваме мислите си към Личността, на която се молим.
8. Молитвата ви трябва да има реален получател
Реалните и истински получатели на молитвите ни са Нашия Господ Бог в Троица, Св. Богородица, светци и небесните войнства – ангелите. Всички други получатели са неприемливи. Например, ние не се молим на починалите. Молим се на Бог за техния блажен покой. Не можем да се обърнем към „Майката Земя“, синьото небе, зелената трева, огъня и всичко останало, което може да се намери в езическите ритуали. Дори ако се молим заедно с хора, които твърдят, че са православни християни, но се сбълскват с такива неща, трябва да спрете и да заявите, че този вид молитва е погрешна с ясни термини. Такива молитви нямат нищо общо с християнството.
9. Истинската молитва не може да налага на Бога условия
Молитвата е възможност да говорим с Бога. Само хората имат тази възможност. Разбира се, цялото творение хвали своя Създател, но само съзнателните хора могат да общуват с Бога, използвайки думи. Молитвата е преди всичко взаимодействие между човешкото същество и Бог. Въпреки това, ако човешкото същество започне да изисква нещо от Господа, неговата или нейната молитва ще бъде повече като магическо заклинание, отколкото истински християнски страх от Бога и благоговение.
10. Не трябва да се радвате на нещастията на други хора в молитвата си
Има три основни начини на молитва: благодарствена, ходатайствена и покайна. Всички други емоции, които са вкоренени в нашите страсти, като гняв или негодувание, са абсолютно недопустими по време на молитвата на християнина. Например, погрешно е да искаш отмъщение, да прокинаш други хора или да молиш Бог да ги накаже. Забранено е да се радваме на нещастието на други хора и да благодарим на Бога за изпращането на тези или онези изпитания върху тях и т.н.
11. Молитвата не бива да бъде официална
Не трябва да четем на глас светите думи само, за да ги маркираме като прочетени. Ако не искате да се молите; ако смятате, че нямате достатъчно време или енергия за молитва, по-малко се молете, но се молете искрено на Бога, толкова искрено, колкото можете. Въпреки това си струва да се отбележи, че намаляването на времето за молитва не бива да се превръща в навик. Св. Отци казват, че няма Бог да чуе молитвите, които не чуваме самите ние, когато ги произнасяме. Ясно е, че Господ знае всичките ни молби, преди да започнем да се молим, но ако сме небрежни и четем неохотно молитвите, само за да извършим определен ритуали или церемония, стойността на нашите думи е нулева.
12. Молитвата не може да бъде празна
Преди да започнем да се молим на Бог или на Неговите светии, ние трябва да се подготвим, като размислим на кого ще се молим и за какво ще се молим. Често хората, които прекарват години в Църквата, са свикнали толкова много с молитвите, че започват да ги четат, без да мислят. Вашата молитва няма да бъде силна, ако просто повтаряте някакви думи, значението на които не знаете или към които сте станали безчувствени. Молитвата не е магическо заклинание, което явно притежава собствена сила. Тя не може да бъде празна и небрежна. Апостол Павел казва: „И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум: ще пея с дух, ще пея и с ум.“ (1 Кор. 14:15). Трябва да се опитате да поставите ума си в думите на молитвата.
Източник: www.pravmir.com
