Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Много хора посещават храма и задават въпроса: ”Отче, кажете ми, кой е най-добрия подарък, който може да направя?” После сами продължават и виждайки църковната витрина изреждат-икона, кандилце или елей за помазване.
Да, това са красиви подаръци, който напомнят за Бог и светиите, но няма по-ценен дар от това, да запишеш името на някого за споменаване на Светата литургия и особено за Света четиридесетница. Да призовеш някого да се помоли за себе си е израз на внимание, да се помолиш за някого е признак на любов, а да го връчиш за молитвено обгрижване на майката Света Църква е по-добре и от двете. Тя, като майка и закрилница на всички, особено на кръстените и вярващите в нея, знае как най-добре как да обгрижва децата си. Две хиляди години, Христовата невеста измолва от своя основател и вдъхновител Синът Божи най-полезното и необходимото за спасението на всекиго. Нейната молитва е по-силна от всяка лична просба, дори и на най-благодатния духовник.
Когато каноничен свещеник отиде да отслужи светата литургия, след съответните подготвителни молитви влезе в светия олтар и започване своето свято служение, той извършва тайнодействия, които малцина невярващи и дори вярващи истински знаят. На светата проскомидия /приношение/ отделя частици от просфората и нарежда по определен начин на дискоса и молитвено споменава не само Христос, Света Богородица, светите праведници,светията за деня, всички Божии угодници, но и за всички записали имената си за споменаване на Светата литургия. В тишината на настъпващия ден, той прави най-важното – молитвено и съкровено чете имената им на светия жертвеник.връчва ги на Бог и Негови свети ангели, които невидимо присъстват в олтара и те ги принасят по неизказан и мистичен начин пред Божия престол. Древните патерици и виденията на Светите отци изобилстват от неизброим брой свидетелства за това особено невидимо приношение. После в хода на светото богослужение ги пренася на Великия вход и поставя на Светия Престол. Там ги потопява в потира с драгоценната Кръв на Нашия Господ Иисус Христос.
Православните християни в Русия имат интересен обичай – рано сутринта преди началото на светото богуслужение носят своята малка просфорка, листчето с имената и малка свещ и се обръщат към чредния свещеник: ”Батюшка, споменавай ме на светата проскомидия!” В съзнанието им дълбоко е залегнало уважението и дори преклонението пред духовника и неговата свята власт.
Литургичната молитва на свещеника има огромен духовен заряд. В нея той се моли за мир, здраве, спасение, благословение, вечен живот за всички и навсякъде, независимо дали присъстват или не в Божия храм. Още повече, когато бъде отслужена последователно четиридесет дни и записана като „Света Четиридесятница”. Тя е най-добрата рецепта за всеки кръстен православен християнин, който носи болестите и немощите на своята паднала, но търсеща утеха и спасение личност. Живеем не само в прекалено динамичен, но и в непредсказуем свят. Съвременният човек е подложен на невероятен стрес и потопен в стихии, които да го разпиляват във всички възможни посоки. Той е толкова крехък и уязвим,че всяко дори и малко нараняване може да го постави в ситуация „на ръба„. Затова всеки иска да бъде защитен и подкрепен във всеки един момент на своето криволичещо битие. Но малцина, дори измежду вярващите знаят, че най-пълноценната защита на личността е само в и чрез молитвите и тайнствата на Светата Църква. Всичко извън нея са демони и разруха, апатия и самоунищожение. Само Нейното познание е пречистено от Духа Светаго. Те са живителните потоци, които съживяват изсъхналата почва на тази напоена с кръв и несправедливост земя.
Свети Йоан Златоуст изрича в едно свое слово: ”Ако молитвата на двама или трима има голяма сила, то колко по-силна е молитвата на епископа,свещеника и цялата Църква!”
Лтургичното богослужение е не само низ от молитвени приношения, но и изцеряваща психотерапия. В практиката има много случаи на помощ и изцеление на болни,страдащи ,поставени в тежко положение, които Бог помилва именно след като са си записали имената за подобен вид свети четиридесетници. Нещо повече-дори ако някой не е съзнателно вярващ,друг негов роднина, приятел или познати направи това има неочакван за него благоприятен ефект. В храма идват объркани хора ,които искат да имсе четат свети киприянови молитви, защото основателно или не, мислят че са поставени под негативни въздействия /магии, проклятия, лоши погледи/ от близки и познати, но е трудно за свещенослужителя да разбере, какъв е проблема, дори след подробна и внимателна беседа. Още повече, че тогава се изисква да се прочетат, когато пострадалият е в пост, след което да се изповяда, причасти и да положи активна грижа за душата си. А литургичната молитва в рамките на тази света четиридясетница има отношение към всичко негово и личностно-душата, тялото и целия му вътрешен свят. Тя има много по-комплексен и мощен ефект, защото е е свързана със Скъпоценната Жертва на нашия господ Иисус Христос. Където и да се намира и с каквото и да се занимава една личност, е повече от необходимо да бъде закрилян и молитвено обгрижван в рамките на всеки един ден. Затова много хора записват и после подновяват тези молитви. Други посетители на православните храмове идват и записват частни молитви за свои нужди ,но са нужни беседи за това, че именно визираната четиридесетдневна литургична молитва е най-доброто и универсално средство за помощ на някого.
Нека да насочим вярващите, а и дори невярващите към спасителните и изцеряващите рецепти на Светата Източна Църква, които са най-чистия и пряк път към спасение от ужасите на този опустошаващ свят! Да преоткрият богатството на своята изконна вяра, като преоткрият смисъла на тези свещенодействия, които се извършват в храма. Да ги приведем към неизтощимия извор на живата вода – светата литургия, която е не само най-добрата молитва, но и най-необяснимото чудо на Светото Православие!
Автор: протойерей Ясен Шинев
