Начало / Uncategorized / „Бог е с мен!” или „Бог е в мен!”

„Бог е с мен!” или „Бог е в мен!”

Забелязал съм, че има два типа хора. Едните казват: ”Бог е с мен!”, а другите: ”Бог е в мен!” 

Първите са онези, които искат Неговото Свято благоволение за своите настоящи или бъдещи постъпки и по този начин търсят легитимация за всичко, което правят или смятат да направят. Това са индивиди с особени претенции. Изживяват се като личности – творци, които имат някаква особена харизма, носители на своя духовна мисия, която е нeразбрана за останалите простосмъртни. Те се стараят да обяснят на другите, нещо което, недораслите и недостойните няма как да видят сами, тъй като нямат необходимите качества. Своеобразни вдъхновители на процеси, неразбрани таланти, които в собствените си очи притежават права, които Небето им е дало. Дълбоко са убедени, че са предопределени за нещо голямо, значимо и дори велико, което ще тласне нещата в личния им или социалния живот към нови хоризонти. Благодарение на тях, хората ще преоткрият нов, невероятен свят.

Обикновено това са многопластови егоисти, изтъкани от изтънчено себелюбие и заразени от вируса на прелестта. Те са „докоснати” от Бога и носители на необяснимо лично послание. Имат сериозен проблем със смирението и дори не са започнали съзнателно своята лична „метаноя”. Лесно се обиждат и нараняват от често нелепи ситуации. Прекалено чувствителни и свръхсетивни, те се движат в една особена атмосфера на своята неповторима значимост. Пропити са от комплекси и в разговорите или споровете са винаги прави. За тях околните просто „не разбират нещата” и затова точно те са тези, които трябва да им обяснят, пояснят, разяснят. Обичат да дават препоръки и често с ръце и пръсти посочват грешките на другите. В такива ситуации лицата им излъчват досада, ирония и говорят с откровен или зле прикрит сарказъм. Обичат да се самонаблюдават отстрани или да се слушат. Никак не са безобидни и дори могат да бъдат опасни за околните. Способни са на злопаметност и дори проявяват отмъстителност. Поради нараненото си честолюбие, дават оценки и са способни на интриги. Всичко съизмерват със своето неизтощимо „Аз“. То е в центъра на всички и всичко. Ненавиждат да бъдат пренебрегнати и задължително трябва да са център на внимание. За тях Господ е фасада, зад която могат да вършат всякакви неща. Той, сякаш им е дал позволение за всичко и имат Неговата лична индулгенция. Изричат „С нами Бог!” и смело продължават напред, без дори да се опитат да бъдат деликатни, нежни или внимателни с ближните. Склонни са към арогантност и дори грубост в общуването си. Лесно избухват и намират оправдание за всяко свое дело.

Историята на Светата Църква изобилства от такива „праведници”. Те причиняват не само безкрай недоразумения, но и болезнени проблеми и дори безчинства в името на вярата. Колко престъпления са извършени в „името Божие”! Колко невинна кръв се е проляла, и на Запад, и на Изток в духовните лутания на християните. И всичко това заради и в Неговото име! Те са носители на най-големите съблазни, ереси и разколи. На тях Бог им говори по неизказан начин …

Те са проводници на Божията воля и глашатаи на Неговото царство. Те са носители на „личен завет” и затова задължително и категорично трябва да бъдат разбрани. Използват Бог като знаме за всеки свои личен двубой и превръщат своята в Негова воля. При неуспех бързат да го обвинят и охладняват от преподадените им уроци. Отдръпват се като неразбрани от Него.

Вторите са тези, които носят Бог като печат в сърцето си. Творецът толкова дълбоко е хвърлил зрънцето си в душите им, че никакви трудности, превратности и външни обстоятелства не могат да го изхвърлят навън. Те се стремят към Него, както малки мушици към светлината, дори да могат не само да бъдат стоплени, но и обгорени от бликащата Му любов. Те са истинските синове на деня, неизказаните съработници на делото Му. Те са онези, „поклонници“, за които говори Спасителят в Беседата със Самарянката, в пълна степен оправдават заветите Му и са го приели именно „като дух и истина” /Йоан 4:23/. За тях и пак за тях е отправено съкровеното: ”Царството Божие вътре във Вас е!”/Лук. 17:21/. Нямат нужда от външна легитимация и странят от постове и кариера в земната организация на Светата Църква. Не се вълнуват от награди и не се вдъхновяват особено от похвали и величания. Дават без да искат да им се връща и търсят позитивното и полезното във всичко, което става в техния живот. Нямат усещане, че имат някаква особена харизма и не държат да имат свое специално послание. Не се натрапват на никого и към всеки подхождат с деликатност и внимание. Те са „вътрешни хора” и винаги са готови да помогнат на всеки. Лесно създават приятели около себе си и всячески избягват конфликти и сблъсъци на каквото и да е било ниво. Готови са по-скоро да претърпят болка, отколкото да я причинят на някого. Възприели са с духа си думите на Иисус: ”поучете се от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой за душите си!” /Мат. 11:29/. Не се изживяват като мисионери и нямат никакви особени претенции към околните. Не се държат като лъвове и орли и не държат задължително да бъдат чути или всички да се съобразяват с тяхното лично мнение. Носят атмосферата на Небето, като дори с присъствието си макар и мълчаливо пръскат светлина, мир и хармония, която не е от този свят.

Те са истинските факлоносци на вярата, които „заразяват” не толкова с думите си, а с примера си. Не само не могат, но и не искат да бъдат опасни. Те са изключително чувствителни и нараними и имат ясно съзнание за своята немощ. Опитват се да се самонаблюдават във всяка ситуация и живеят своята лична „метаноя”. Движат се като риби във вода, гъвкави, пластични, докосващи. Очите им излъчват нежност и топлина, тиха и неизказана радост и дълбоко в душата си носят късче от рая. Винаги и навсякъде се опитват да се смиряват и търсят грешките на първо място в себе си. Носят и пръскат Божията благодат с думи и дело. Имат особен мек магнетизъм и привличат другите към себе си, без дори да се опитват да го правят. Те са истинските, вътрешните, достойните.

 Да даде Бог повече такива вярващи! Те са носителите на Неговия завет винаги навсякъде и във всичко! Готови са да отстояват правдата Му и да влязат в битки, но кротко, достойно и предано. Героите от предните позиции, които са готови да изнесат на гърба си тежестта на сраженията и няма да отстъпят или да възроптаят от калта, мизерията или неразбирането. Никога няма да тръгнат назад, а когато стане непоносимо, ще въздъхнат и ще изрекат „Да бъде Твоята Воля!” На тях Христос винаги може да разчита.

Те са Неговите истински приятели, които ще го следват навсякъде, без дори до го питат къде ще ги води, но не защото искат да избегнат пламъците на ада, или да спечелят място в рая, а само и единствено заради Него, или просто защото истински Го обичат. Амин!

Автор: протойерей Ясен Шинев

За Николина Александрова

Виж още

Грузинският патриарх Илия стана кръстник на 630 деца

57-мото масово кръщение се състоя на 20 януари в Катедралата на Света Троица (Самеба) в ...