Начало / Uncategorized / Нова година, а всичко си е същото? Време е за вътрешна промяна

Нова година, а всичко си е същото? Време е за вътрешна промяна

Започнахме шумно, радостно и с надежда новата 2019 г. На 31-ви декември традиционно се поздравявахме, споделяхме надежди и очаквания за по-добра година. Искахме положителна промяна в живота си. Някои теглиха и късмети от баницата. Паднаха се я нова кола, я по-голяма заплата, я сватба и бебе. 

И човек се изпълва с още по-голяма обнадежденост за бъдещето. Вярно е, че новогодишната нощ изглежда малко като утопичен филм, който всички гледаме и въпреки че знаем, че не е от най-реалните, тайно, вътрешно в себе си се надяваме да се окаже реалност. Изпратихме с положителни емоции, малко носталгия и традиционните равносметки старата 2018 г. и казахме „добре дошла“ на новата 2019 г. 

И ето началото на януари 2019-та е. Първите новини започнаха с повишаването на цените – на ток, вода (парното засега няма), храните и пр. Проблемите ни заляха отново и като, че някой ни удари шамар и се събудихме от прекрасния сън на новогодишната нощ. Промяната се оказа примамлива, но фалшива. Нова година е, а всичко си е същото. И къде тук е проблемът? Трябва ли всяка година да преживяваме едно и също? Да се надяваме на по-добро, на по-светло бъдеще и в същото време да не правим нищо, за да го постигнем? И тук не говоря за просперитет на страната, повишаване на минималната работна заплата, пенсиите, подобряването на образователната, здравната, съдебната системи. Не. Говоря за вътрешния ни свят. Светът на нашето „Аз“. Защото промяната нали първо от нас самите започва. От всеки един по отделно.

И така – нова година, но без промяна? Надеждите ни за това да станем по-добри хора се изпаряват заедно със зарята на 1-ви януари и в началото на новото лето Господне, решаваме, че ни е по-добре да си стоим както преди. Промяната не е по силите на всеки, но е за всекиго. Тя е постепенна, тя е равномерна, не е рязка, ще кажат някои. Така е. Промяната на вътрешното „Аз“ е едно от най-трудните неща, които човек може да направи. Тя изисква прекършване на егоцентризма и смиряване. Навеждане пред другия и изправяне за нов живот. Живот в и по Бога. Но тази, макар и трудна промяна, трябва да започне. Обикновено обичаме да задаваме начало на промяна в живота си с някое събитие или празник: ще отслабна от новата година, ще прочета книга след Рождество Христово, ще почистя дома си преди Великден. С новата година най-честото желание е да започнем „начисто“ със себе си. Да си изясним кои сме и какво искаме в живота си и след това да направим промяната. Да сторим първата крачка. 

Промяната на вътрешния ни човек ще започне, обаче тогава, когато най-напред погледнем в себе си, намерим недостатъците и започнем да ги отстраняваме един по един. В разговори и непрестанни беседи с духовник – духовен отец, който да ни води по този път. И както във фитнеса не можем да направим с първата тренировка 150 коремни преси, така и в началото на духовното упражнение не бива да очакваме голяма промяна. Тя идва бавно, но сигурно. За вечността. От нас единствено зависи дали да я започнем и ще съумеем ли да я продължим. За да не бъде годината ни празна. И за да не се надяваме на промяна от по-следваща 2020 г., трябва да започнем метаноята си от днес. 

Автор: Ангел Карадаков

Снимка: pixabay.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Нов епизод на подкаста „Завръщане в Едем“, посветет на Неделята на Блудния син

Представяме ви втория епизод от подкаст-поредицата „Зваръщане в Едем“, с която ще извървим неделите на ...