Начало / Uncategorized / Духовният живот трябва да бъде без лицемерие

Духовният живот трябва да бъде без лицемерие

Животът ни е изпълнен с трудности, но в края на краищата, не ни ли се случват те поради нашите собствени страсти? Не се ли случват поради нашето „аз“? Не се ли случват поради нашето самодоволно говорене и действие? Заради лицемерието и лъжата? Не сте ли съгласни с мен?

Независимо от това, самопознанието и разпознаването на този факт ще ни помогне да обичаме ближния си, да станем по-прощаващи, искрени и истински – основно да станем по-човечни. Ако станем по-човечни, ще се богоуподобим. Щом кацнем – политаме. Трябва да стоим твърдо на земята, преди да можем да полетим. Първо трябва да направим една сигурна стъпка и след това да се противопоставим на гравитацията. Първо трябва да станем истински човеци, а след това и богоподобни – обожени. Голямо постижение е да бъдеш прост (опростен бел. р.), скромен, естествен и приятелски настроен. Винаги трябва да сме сигурни, че сме тези, които сме – истински човеци. Всички ние трябва да се стремим към това. 

Един игумен от Св. Гора ми сподели веднъж спомени от своя живот. Ето какво ми разказа за духовния отец, който имал, когато бил млад: „Един ден моят духовен отец и аз отидохме в Атина с автомобил. Хубаво момиче, което беше облечена много добре, пресече улицата, точно, когато колата ни спря на червения светофар. Накара много хора да се почувстват неудобно. Духовният ми отец каза: „О, колко красиви Божии създания вървят по улиците! В света има толкова хубави момичета. Те развълнуват всички!“. Игуменът продължи  каза, че тогава попитал духовни си отец: „Геронда, ти също ли се развълнуваш?“ –  „Разбира се“, отговорил отецът. „Как може да не се развълнуваш, когато видиш такова момиче? Всеки ще го направи.“ А аз си казах: „Ето защо обичам моя геронда! Той е истински. Благочестив, но истински човек. По-късно в Атина срещнах една жена, която ми разказа за своя духовен отец. „Отец, казва ми тя, моят духовен отец надмина всичко. Той е ангел. Не докосва земята, нищо не го притеснява. Тогава й отговорих, че не искам такъв духовен отец. Искам си моят геронда. Той е обикновен човек, обикновен като всеки от нас“.

Ето пример за духовен отец, към когото можете да се обърнете без страх и ужас. Светиите казват, че това е причината, поради която Иисус е оставил апостоли и свещенослужители като свои наследници, за да чуят изповеди и да взаимодействат със света. Било сторено тъй, че вярващите да се чувстват добре, да не се страхуват от духовните си водачи и да знаят, че и те са като нас. Те могат да ни разберат, защото преминават през същите изкушения. Точно така: каквото вие правите, правя го и аз. 

Историята, която ви разказах, ми бе споделена от игумена на Дохиарския манастир отец Григорий, който почина преди няколко седмици. Неговият духовен отец, който призна собствените си изкушения, бе наскоро канонизираният св. Амфилохий от с. Патмос. 

Истинските хора: грешници и фанатици, разкаялите се, светиите, които непрекъснато просят Божията милост и живеят честно и истински. Те не ме шокират. Не съм особено приветлив към тях и все пак не ме разстройват. Напротив, карат ме да се чувствам облекчен, изпълнен с надежда и вдъхновение да правя добро и да избягвам лицемерието. Господи, смили се над нас по молитвите и ходатайството на светиите ти! 

Автор: Архим. Андрей Конанос

Източник: www.pravmir.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Ученици от Софийска семинария посетиха Криптата при Патриаршеската катедрала

Вчера ученици и преподаватели от Софийската духовна семинария посетиха Музея за християнско изкуство. Преди беседата ...