Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
1 Изобличавайки злото, нищо не се получава. Явявайки обаче доброто, злото се изобличава от само себе си. Само чрез добрия пример се изобличават тези, които превърнаха греха в мода!
2 Нека нямаме доверие в себе си. Самоувереността е пречка за Божията благодат. Когато възложим всичко на Бога, Той „се задължава” да ни помогне.
3 Никой няма споразумение за това кога ще умре. Бог взема всеки в най-добрия момент за спасението му, по един специален начин, за да спаси душата му.
4 Нищо не се случва без Божия Промисъл, и където е Божият Промисъл, със сигурност това, което се случва, колкото и да е горчиво, ще донесе полза за душата.
5 Старецът Паисий подчертавал:“Всичкото зло идва от ума, когато той се намира само в науката. Учените не намират вътрешен мир и равновесие. Но ако умът им пребивава в Бога, те ще използват науката за благо и на своята вътрешна дейност, и на света, защото умът им ще е осветен.“
6 Монахът избягва далеч от света не защото го ненавижда, а защото го обича и затова му помага с молитвата си повече в тия неща, които не се извършват с човешки сили, а само с Божествената намеса. Така Бог спасява света.
7 О, благословена пустиня! Колко много помагаш да се помири Божието творение със своя Творец и как се превръщаш в земен рай и събираш дивите зверове около оня човек, когото си умирила!
8 Пълното възлагане на нашия живот на Бога е избавление от несигурността, до която води вярата в собственото ни аз, и ни кара да се радваме на рая още в този живот.
9 Светият живот на родителите се предава в душите на децата, и те естествено порастват послушни и благоговейни, без душевни рани. Тогава децата радват родителите и родителите радват децата и в този живот, и в другия, вечния, където отново ще бъдат заедно и ще се възрадват.
10 Когато хората не обучават съвестта си, те нямат полза нито от духовните поучения, нито от съветите на старците и не могат да опазят заповедите Божии, защото стават безчувствени.
11 Св. Паисий Светогорец писал на един познат :
От тебе искам само едно: да повериш на Бога това, което от човешка гледна точка е трудно изпълнимо, за да се избавиш от стреса и напрежението. Доверието към Бога е една непрестанна молитва. Тогава ще имаш и вътрешен, и външен покой.
12 И ще рече Христос: Чедо мое, Аз толкова неща сторих, за да те спася. Пролях кръвта Си и претърпях толкова страдания, а ти какво стори, за да се спасиш?
