Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Един млад свещеник, веднага след ръкоположението си, написал писмо до стареца Йоан Крестиянкин, когото искрено и дълбоко уважавал.
В него чистосърдечно го молил да му даде някакви, важни, основни съвета за бъдещото му служение. Не след дълго възрастният духовник му отговорил така: ”Първо искам да Ви поздравя с ръкоположението. Очаквате от мен да напиша водещи напътствия за Вашия духовен живот. Но аз ще Ви кажа само едно – имайте вяра! Тя е рядкост дори измежду нас, свещенослужителите!” С една проста дума, той изрекъл всичко за всички и не само за тази млада душа, но и за всеки, който е тръгнал по стръмния път към спасението!
Защото залутани в цитати от Светото Писание и откъси от Светите отци, запленени от фината съблазън на ерудицията, ние забравяме за най-съкровеното. Пропускаме лекомислено основния камък за сградата на християнското благочестие. А именно – простата вяра! Не вярата въобще, проявена някак си абстрактно и отнесено, а живата, настойчива и преобразяваща вяра! Изразена спонтанно и вдъхновено, като туптящо свидетелство за учението на християнството. Тя е като печат в сърцето, тиха лудост и чудновато безумие на фона на всичко, което ни заобикаля. Чиста като усмивка на дете и трогваща като сълза на болен. Тя е обикновената и крехка искра, която запалва огъня в огнището и без нея нашия голям дом, в която трябва да има място за всички християнски добродетели, не може да бъде отоплен .
Тя е пробив, вдъхновение, излизане извън себе си и във висша степен завръщане към себе си. Най-прекият път до „светая-светих”. Букет от възторзи, небесно опиянение и носи заряда на новия, истинския живот на духа. Вярата е личното тържество на Спасителя във всяка една търсеща душа! Не можеш да бъдеш негов последовател, без първо да не повярваш в Него. Нямам как да бъдеш увлечен от Светия Му пример и изпълнител на Неговите слова, без да разгориш небесния огън в душата си. Тя е началото на пътя, аргумент, който е неоспорим и необясним. Вярата е знамето, с което влизаме в бой и което носим винаги отпред!
За нея един от най-забележителните духовници на 19 в. свети Иганатий Брянчанинов казва така: ”Вярата е оръдие за победа над света, а заедно с това и оръжие за разгром над падналите духове! ”Всичко в нашия духовен живот на първо място зависи от нея-дали пламти или тлее в душите ни! Затова и Христос изрича „Да бъде според вярата Ви!”/Мат.9:29/ Той се обръща към всички свои последователи, които по цял свят се наричат вярващи в Него –монаси, свещеници и миряни. Всички и навсякъде, мъже и жени, богати и бедни, успели или неуспели но изоставили своите криволичещи пътеки и излезли на пътя към Царството Божие! Всичко е безсмислено, немислимо без нея! Даровете на Духа ще се преумножат за тези, които искрено я проявяват в своя малък, съкровен свят!
Ние сме слаби, объркани и лутащи се в нашите страхове, но нищо… Ако я проявим всичко постепенно ще си дойде на мястото си. Духовникът който вярва, Бог ще превърне в добър пастир, който като светилник ще огрява всичко около себе си. Мирянинът, който я носи и постъпва спрямо кроткия глас в сърцето си, ще трепти като малка свещ, но и двамата ще предадат Неговата, нетварна, вечна светлина! Наистина сме маловерци… Но какви са били Светите апостоли, които са призовани от Него и са били в реалното му присъствие в плът? Те са виждали потта на лицето Му, усещали са дъха му, съпреживели са сторените чудеса, но са се усъмнили… Защо? Защото са постъпвали по човешки, твърде човешки. В своята осъзната немощ са отправили очите си към Иисус и простенали в отстъплението си с единственото им желание – да им засили вярата!
За това да не униваме и се окайваме излишно! Да не се оправдаваме, че светът е лош и околните не ни разбират. Така е било винаги с тези, които за изоставили „духовете на земята „и са приели Духа Светаго! Нека да захвърлим нашата удобна топлохладност и разгорим нейния пламък, така че не само да греем, но и да стопляме другите около нас, с внезапноста на дръзновението и като помним, че вярата е алфата и омегата на учението на Спасителя. Тя е истинско богооткровение и онази огнена нишка, която преминава през цялото му свято учение. Тя е ключът, който ще ни отвори всички врати. Който вярва истински се научава да обича, да търпи, да се смирява, да са разкайва искрено и да прощава. Така постепенно се смирява и заслужава да застане отдясно на Свята Троица!
Като залог по пътя към спасението на нашите души помним откровението на свети Игнатий Бранчанинов: ”Да завършим нашето земно странстване, като носим светлината на правата, живата вяра! Тя ще ни въведе във вечното Божие царство!” Амин!
Автор: протойерей Ясен Шинев
