Христос, праведното слънце, възсия днес от Пречистата Дева.
И тъмата на безчестието изчезна, а се появи доброверна светлина и неверието на неверниците се разпръсна, а небесният клас на позналите Бога процъфтя и истинната звезда възсия днес, и за плътския свят се яви радост, и духовният просия. И людете, които седяха в тъма, видяха ярка светлина.
Днес без Отец се роди Син и всяка твар му принася дарове: земята – ясли, камъните – делви каменни, планините – пещера, градовете – Витлеем, ветровете – послушание, морето – подчинение, вировете – риба, реките – Йордан, пустинята – Йоан, птиците – гълъб, влъхвите – дарове, жените – Марта, вдовиците – Ана, бездетните – Елисавета, девите – Пречистата Богородица Мария, децата – зелени вейки, пастирите – възхвала, иереите – Симеона, евреите – Павла, грешниците – митаря, кръвоточивата – вяра, блудницата – миро, дървесата – Закхея, дървото – кръста, кръстът – разбойника, Изток – звездата, небето – ангелите, Гавриил, който рече: „Радвай се благодатна, Господ е с тебе!“ (Лук.1:28) – благовестието.
А ние, нищожните, възрадвани днес да речем: „О, преславна Богородице, ти днес отваряш за Адама, нашия праотец, Рая, който беше затворен от Ева поради непослушанието! О, Пресвета Дево, ти днес раждаш Дарителя и Твореца!“
Да честваме този славен ден, тъй като носи много добрини, защото в този ден Невидимият се яви в плът на целия свят, в този ден дойде надежда за всяка твар и на всички хора като цар се показа: за пленниците дойде като избавление, за бедните – богатство, за отчаяните – светлина, за заблудените – път.
Да славим дошлия заради нас Господ! Защото дойде Оня, който унищожи сатаната и превзе ада! Дойде разрушителят на тлението, дойде Оня, Който дава вечен живот и безсмъртие, Оня, Който ни облича в ризата на нетлението и ни обвива в надеждата на славата, дойде хвалата за праведниците и радостта за тези твари, дойде мир за препъналите се, дойде Закрилник на людете Божии, дойде Създателят на този живот, дойде Оня, Който прави злите люде равни на ангелите, Оня, Който дава Небесното Царство.
Затова днес на земята ангелските сили възликуваха: “ Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лук. 2:14). Защото видяха чудо дивно и страшно: видяха вси раби Господа, приел човешки образ, видяха млад и сияещ Оня, Който прави в утробите да живеят вси младенци; видяха Твореца Адамов, Който прие младенчеството, за да освободи Адама от греховете; видяха тайното и великото, видяха непостижимото за човешкия ум, което днес се извърши във Витлеем; видяха същия Този – и Господ, и човек, Който се роди от жена; и видяха Девата, кърмеща Младенеца; и видяха родилката, която остана девица; видяха тази, която стана майка, без да познае мъж; видяха новия и преславно непосаден грозд – младенец без отец.
Какво ли да река или как да го изрека? Как, по какъв ли начин да разкажа неизповедимото?
По стар от майката е Синът, защото по-право е да се рече, че е творец на майката. Двойнствено е това Божие рождество: едното по никакъв начин не може да се изкаже, а другото може, посипвайки с огън езиците на онези, които са го казали. Защото едното съществуваше преди вековете, а другото е от последните векове, едното е само от Бога Отец, а другото е само от Девата – Майка. Без майка е на небето, а без Отец – на земята. Ни там майка, ни тука – Отец беше нужен за раждането. Горе, във висините, ангелите треперят, а долу човеците го корят. Горе херувимите са му престол, а долу пещерата е неговото място. Горе във висините е облечен в неописуема слава, а долу е обвит в пелени. Горе серафимите не дръзват да изправят взор към него, а долу блудницата обгръща с ръце нозете му. Горе небесните сили не смеят да пристъпят към Него, а долу с грешниците яде. Горе е цар над царете, а долу е беден и няма къде глава да подслони. Горе е съдия на всички твари, а долу получава от Пилата присъда.
И всичко това заради нашия род милостиво направи! Всичко това заради нас, нищожните хора, седящите в тъмата на неведението!
Ето такъв милостив Владика и Господ имаме, та когато премного затънахме в безчестие и всичко зле сторихме и се превърнахме в негови врагове, напускайки Го, и станахме достойни да бъдем съдени жестоко, тогава получихме от Него великата милост на човеколюбието.
Кое ли земно същество не почитахме като бог? Как ли не се молихме и не служихме на бесовете? Кое ли зло и безчестие не беше сътворено и не получи почит от нас? Освен Единия и Истинния, нарекохме богове всичко: слънцето и луната, звездите и зарята, небето и земята, хълмовете и дъбравите, изворите и реките, камъните и всякакви животни, че и насладата, и убийството, и похотта, и кражбата, и блудството, не разбирайки, че като богове ги почитахме всички. Така ни прелъсти сатаната, че да се кланяме и на срамните идоли. И без страх започнахме да клоним към злото. И макар че бяхме такива, Благодавецът Бог не ни презря, нито ни остави да тънем в тази сквернота и похот. И където се преумножи грехът, там благодатта беше изобилна. И неговата благодат надделя над нашата неприязън и с щедрост, и с милост велика дойде от небесата при нас грешните, Сам изцелявайки нашите рани. И като скри Своята божественост в плът, възприемайки нашата природа в смъртно тяло, така спаси хората и унищожи смъртта, скривайки безчестието и неверието. и изгони бесовските пълчища, освети нас – потъналите в тъма и ни дари с истинско познание, като ни предостави целия живот. Живота ни превърна в безсмъртие и ни научи да гледаме към небесата, вместо към земята. И като ни снабди със заповедите Си, даде ни царството небесно и ни направи равни с ангелите.
Затова ние ликуваме и славим Царя, Избавителя дошъл и просиял! За всичко това днес се радваме, празнувайки!
Нека похвалим, братя, с все сила Благодавеца наш и с добри дела да се украсим, а не с одежди, и да се опием от похвали за Него, а не с вино! Дарове да Му принесем, както звездобройците на славния Цар! Да не бъдем по-долу от онези перси ние, вярващите! Те му донесоха злато като на цар, защото златото е предназначено за цар. Да донесем и ние вместо злато чиста вяра. Те Му принесоха в дар ливан благовонен, възвестявайки Неговата Божествена природа, защото благовонен тамян се принася в чест на Бога. Да му принесем ние вместо ливан живот, благоухаещ със служенето на Бога. Те му принесоха смирна, загатвайки за смъртта Господня на вси человеци, защото със смирна някога помазвали мъртъвците. Да принесем и ние смъртта на нашите тела за скверните си дела! Те, като приеха вест от ангела по друг път се завърнаха у дома си, като оставиха Ирод в неведение. Ние да прославим Владиката Христа Бога нашего, като отбягваме смъртното изкушение и вървим по правия път! Да Му се помолим да ни напъти по пътеката на Своите заповеди, които нека получат всички. На Христа Иисуса, Господа наш, Отца и Светия Дух слава сега и винаги и во веки веков! Амин!
Йоан Екзарх