Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Има въпроси, които пробождат човешкото сърце. Те са като камъни по пътя, които не могат да бъдат наобиколени, а трябва онзи, който е предприел своето пътуване да спре и да ги премести. Всеки от тях носи своите дилеми и са жалони за бъдещето развитие на личността. Не просто трябва да си отговориш, а да го направиш така, че да получиш вътрешното утешение, че си го сторил пълноценно и задълбочено. Те тласкат напред и насочват към нови хоризонти, осветяват цели периоди от живота. Достоевски ги нарича „проклети” и засягат сърцевината на всичко – относно смисъла на живота, неизбежността на смъртта, сблъсъка на силите на мрака и светлината. Такъв въпрос е и –защо в света има толкова много зло? Той е като стон, въздишка за търсещата душа, която не се задоволява просто със своето съществуване някакво и някъде, а изживява драмата на връхлитащото битие. Да, ние знаем библейския отговор. Зло има, защото е последица от прародителския грях, следствие от падението на нашия род, от който в живота ни са навлезли греха, проклятието и смъртта. Но ние продължаваме да се питаме трескаво: ”Но , защо толкова много зло? Защо?” Хърбърт Уелс пише в една своя творба, как хората от целия свят в отчаянието си вдигнали очите си небето и питали: ”Господи, защо има толкова много зло?” А Той,разместил облаците и им отговорил „Щом като не ви харесва, тогава не го правете!”
Звучи просто и смехотворно, но всъщност това е най-правилния отговор. Бог, който е любов, непрестанна, бликаща и животворяща не е виновен за стихиите на мрака, които пронизват отвсякъде житието на хората и опустошават техните сърца .
Творецът на всичко видимо и невидимо е вложил в Своето любимо творение, човека, свободна воля, за да направи своя малък, но важен избор за посоките в пътищата на живота. Това е неизказан дар, който може да бъде превърнат в себепроклятие. Той, Всемогъщият и Всемилостивият, не насилва личността. Не иска от него да бъде роб,безгласен слуга, а да участва активно в постройката на живота си и сам да прецени дали да бъде съработник Божи. Поставил го е на кръстовище и му е дал пълната възможност лично да избере по кой път да тръгне. Нещо повече –обещал му е, че ще уважи това негово решение и дори ще благослови този избор. От всеки от нас изисква да понесе своята лична отговорност и да изрече: ”Това –да„ и „Това – не „. Един от най-великите умове на Светото Православие на 19 в. свети Игнатий Брянчанинов, изрича: ”Основният проблем в живота на човека е, че е преустановил общението си с позитивните небесни сили, а е установил общуване с поднебесните духове на злобата!”
Това удивително прозрение е всъщност епикриза на човешкото развитие от грехопадението до наши дни. По ясен и красноречив начин бележи треакторията на падението на синовете и дъщерите на Адам и отразява драмата на нашето отстъпление. Мисловното и духовно общуване на човека е насочено в неправилната посока. То е насочено не нагоре към живите извори на духа, а надолу към подземията на земята. Затова неговата почва е суха, изсъхнала е безводна и всички плодове, които се раждат са белязани от заразата на греха. Всички извори са отровени, а хората болни и нещастни. От това произтичат неизброимите пагубни последици. Когато човек изпълнява Божиите, има страх от Неговия гняв и се радва на Неговото невидимо присъствие. Тогава истински Го обича и излъчва любов и живее в преддверието на рая. Душата му е изпълнена с блаженство, топлина, има усещане за пълнота и се храни от „небесната манна”- Божията благодат. И напротив –когато мрази, ненавижда, разпокъсан от съмнения и преследван от страхове, се намира в бездната на ада. Душата му е опустошена от отровите на страстите, разпиляна на хиляди парчета и е жалка плечка за бесовете. Така отдалечен от светлината на богопознанието, далеч от тихото пристанище на Божия мир, човекът сам си е поставил тъмен печат, подложил се е на самопрояклятие.
Бог го очаква, дава му знаци да се завърне към Него, праща му „верни, за да му помагат и от него само зависи дали ще Го послуша и последва. Той стои като баща, който леко се е отдръпнал настрана и е оставил детето си да си поиграе и му е дал свобода да избере заниманията си и очаква само едно –то само да се обърне към Него, за да го покани Той да му помогне подреди живота му. Той е дълготърпелив и многомилостив, и най-важното –го обича! Преливащ от любов, очаква да пророни сълза и да я избърши от очичките му и да го прегърне!
Никога не е късно да потеглим към върха, където обитава правда и светлина и всеки е длъжен да извърви своя кръволичещ път и изживее своята лична драма. Но великата любов включва и малката, но необходима свобода на избора. Вдъхновението на съкровеното обръщане и пречистването чрез болката, която очиства и изгаря греха. Бог говори в Стария завет: ”Обърнете се към Мен и Аз ще се обърна към Вас !”/Мал.3:7/. Задачата на човека никак не е толкова трудна. Не е възможно да победи световното зло, а просто трябва да го прогони от себе си. Когато започне борба със старата си природа, ще пресуши блатата си и ги превърне в красиви градини. Само когато се осъзнае постепенно ще се възроди отново Ще дойде на себе си, ще навлезе в себе си, ще се помири с Бога, като се очисти от страстите и се обърне съзнателно към спасителното учение на Светата църква. Само и единствено тогава ще просвети своята тъма, освети своята душа, сърце и воля и обожи цялата си личност ще се завърне в онова първоначално състояние на пълнота и живот в рая! Амин!
