Обикновено се казва, че обичаят на коледната елха е чужд и западен. Но един ръкопис на Британския музей (Add. 17265 от 13 век) ни информира, че през 512 г. император Анастасий построил църква в манастир в Тур Абдин в Северна Сирия и сред други неща четем:
„… две големи медни дървета, които стояха от двете страни на Красивата порта на светилището. На листата на дърветата имаше място за светване на храма. Всяко дърво имаше сто и осемдесет лампи и петдесет сребърни гирлянда от горе до долу. На тях имаше висящи малки златни, сребърни или медни предмети, като червени яйца, животни, птици, кръстове, венци, камбани, дискове … “
Павел Силенциарий (в 563) в Екфразата[1] за Света София в Цариград и Екфраза за Амвона на Света София описва подробно светлините на иконата и амвона на Великата Църква. На рамката на иконата имаше метални конусовидни дървета, подобно на борове или кипарис от нежни листа, където вместо плодове имаха светлини и дори се забелязват осветените дърворезби, които са били в цялата църква.
…
Безброй други светлини, висящи върху усукани гирлянди… някои осветяват пътеките, други – центърът или от изток и запад, други изливат яркия си пламък на върха. По този начин ярката нощ се усмихва като деня…
Дървото в християнската теология и поклонение се отнася до дървото в Рая (Дървото на познанието за добро и зло). А мозайките в раннохристиянската базилика „Св. Димитър“ в Никополис в Епир и другаде, дори в катакомбите Христос е символ на „Дървото на Живота“, фениксът е символ на безсмъртието, маслиновото дърво е символ на Стария и Новия Завет и т.н.
През първите четири века на християнството Рождество се празнува на 6 януари заедно с празника на Богоявление и в много части на континентална Гърция са поставяли две дървета в средата на църквата, украсени с портокали (Йонийските острови, Литохоро и др.).
Двата бронзови свещника все още са разположени в нашите църкви от двете страни…
Посоченото по-горе е документирано в изследването на покойния професор по византийска археология в Солунския университет Константин Калокирис, озаглавен Свещените дървета и Източния произход на коледното дърво. Тук той разкрива, че обичаят на коледното дърво не е чужд или западноевропейски, а византийски и православен!
Ние със сигурност трябва да разгледаме украсените лодки като традиционно гръцки, защото на гръцките острови, преди да бъдат освободени през 1821 г., нямало дървета, които да могат да бъдат отрязани и украсявани в църкви или домове, докато макетът на кораб или клонче е по-лесен за намиране.
Като ваш епископ ви съветвам, обаче, да не прекалявате с украсата в нашата провинция и да не превишавате границите на разумното и да не предизвиквате провокация. Когато Юстиниан строи Света София, възнамерявал да украси храма със златни плочи. Но патриархът го е възпрял: „Императоре, ако дори един човек се скита в Константинопол без дрехи, Бог няма да почива в златно светилище.“ И Юстиниан се покорил.
Негово Високопреосвещенство митрополитът Александруполис Антим
[1] жанр от класическата литература, състои се в описанието на даден образ картина или статуя (бележка на преводача)