Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Даниил – четвъртият от “големите” пророци (Исаия, Иеремия, Иезекиил, Даниил); произхождал от царски род и още като юноша бил отведен във Вавилон заедно с другите пленени иудеи.
Надарен с прекрасни душевни и телесни качества, той изучил халдейския език и мъдрост и заедно с тримата си другари – Анания, Азария и Мисаил бил взет на служба при царския двор. Даниил изтълкувал на Навуходоносор неговите забележителни сънища; неведнъж се удостоил от Бога с видения, в които му били открити най-важни и забележителни свещени събития. При възкачването на Дария на престола той бил назначен за един от тримата управители на империята и по чудесен начин бил спасен от лъвовете, в чиято яма бил хвърлен за своята привързаност към вярата на отците (Дан. 6:10-24). Историята на неговия живот и на делата му е описана от самия него в свещената книга с неговото име. Светата Църква празнува паметта му на 17 декември.
Представяме Ви една от иконите на пророка, която се съхранява в Криптата при храм-паметник „Св. Александър Невски“.
„Според документацията иконата на пророк Даниил е от църквата „Св. Иван“, но както и в други случаи, не може да сме сигурни първоначално за коя църква е била предназначена. Икони на старозаветни персонажи от царския ред на иконостаса са сами по себе си рядкост, особено през този период. Причина за създаването на тази голяма икона на пророк Даниил за несебърска църква може да се намери само в контекста на цялостния идеен замисъл на иконографската програма в църквата, както и общия изглед на иконостаса. Иконата е надживописвана на няколко пъти, оригиналният слой може да се датира към края на ХIII в. От него са разкрити фонът, нимбът, част от главата на светеца, част от одеждите и архангелът вдясно. Голяма част от иконата, включително и ликът на светеца са надживописани през ХVI – ХVII в. Тази втора живопис е дело на много добър майстор, който следва в детайли оригиналната живопис и характерния за палеологовата живопис стил. Може да се предположи, че тази втора живопис е дело на същото зографско ателие, което е преизписало и лика на св. Георги от двустранната икона (АИМ, № 2438)
Третият слой е от ХVIII – ХIХ в. и покрива части от одеждата,
облаците и ангелите в двата края. При изследвания на места по одеждата и другаде се открива и още един междинен слой между първата и втората живопис.
Фонът е златен, пророк Даниил (ΔΑΝΙΗΛ) е представен допоясно, дясната ръка е пред гърдите, лявата е леко повдигната с дланта навън. Върху главата е с двуцветна еврейска мека шапка – в средата е червена, наоколо зеленикава, орнаментирана със златно псевдокуфическо писмо. От оригиналната живопис се виждат части от синьо-зелена одежда със златни орнаменти и златни кантове на ръкавите, а върху рамото има кафява овална апликация, украсена със златни лилии, вписани в ромбове и поръбена с бисери. Особен интерес представляват орнаментите върху нимба на пророк Даниил, които наподобяват декоративна украса от мозайка, а също и на орнаменти от украса на ръкописи. Идентичен орнамент откриваме и върху друга несебърска икона. Иконата „Разпятие Христово“ (АИМ, № 2441) е била двустранна, но живописта от другата страна е почти цялостно унищожена. Запазена е единствено допоясната фигура ангел в горната дясна част и фрагмент от орнаментирания нимб на централния образ – вероятно св. Богородица с Младенеца.
Подобно орнаментиране на нимбовете е рядкост във византийската живопис, въпреки че се среща в различни периоди и под различна форма – върху стенописи, мозаечни икони, дървени икони. Цветни геометрични орнаменти, но съвсем различни, са изписани върху нимба на Богородица от сцената „Благовещение“ в църквата „Прототрони“ в Халки, на остров Наксос (четвърти стенописен слой, краят на ХII – началото на ХIII в.). В медальони и ромбове върху бял фон са изписани червени и тъмносини кръстчета, които наподобяват мозайка.
Върху нимба на св. Богородица от олтарни двери със сцената „Благовещение“ от манастира „Ватопед“ (ок. 1200 г.) на кафеникава основа са изписани златни флорални мотиви. По-близки до разглежданите са орнаментите върху нимбовете на Богородица и на апостол Павел върху две икони (втора четвърт на ХIV в.) от църквата „Св. Николай Макариотисас“ в Бер, но доста по-грубо моделирани. Кръстообразните орнаменти по канта, който обгражда нимба, напомнят на подобни мозаечни икони от ХIV в., които са дело на константинополски майстори. Върху тези икони нимбовете са украсени с геометрични, основно кръстообразни орнаменти.
В горната част на иконата от двете страни са изобразени допоясно архангелите Михаил и Гавриил. От оригиналната живопис от ХIII в. е запазен десният ангел, облечен в зеленикава далматика и червен хитон, гънките на одеждите са подчертани с множество финизлатни контури. Въпреки миниатюрните размери ликът е моделиран детайлно и обемно.
Живописта от ХIII в. е в традициите на ранното палеологово изкуство; стиловите характеристики, както и оригиналната орнаментация на нимба показват, че иконата е дело на константинополски майстори. От ХIV в. са запазени още няколко икони от Несебър, които може да бъдат свързани с константинополските иконописни ателиета. Очевидно в продължение на повече от два века столични зографи са работили за Несебър или в Несебър. Възможно е иконите да са правени по поръчка на представителите на византийските аристократични фамилии в самия Константинопол, но е възможно в Несебър да са били поканени да работят константинополски зографи.“
Източник: Златна книга Икони от България IX – XIX век. Автор на текстовете доц. д-р Ралица Русева, издател Методий Петриков
Съставител: Николина Александрова
