Начало / Uncategorized / Стават ли чудеса в съвременния свят?

Стават ли чудеса в съвременния свят?

Преди няколко години, на един от семинарите на Седмицата на православната книга в град Варна, представителят на Руската Православна Църква, митрополит Илирион Алфеев, направи интересно изказване.

Той заяви: ”Много хора считат, че сега в съвременния свят не стават чудеса. Убедени са,  че времената са се променили и твърдят, че вече няма такива чудодейни знамения и събития, както в ранната църква. И това мнение се подържа не само от невярващи и вярващи, но и от богослови. Да се твърди подобно нещо е не само погрешно, но и богопротивно. Защото, както „Христос е същият вчера, днес и во века!”/Евр.13:8/, така и Светия Дух е непроменяем във всички епохи и поколения. Напротив – практиката показва, че чудеса стават при много случаи и във всички сфери на живота!”

Това негово съждение, звучи като успокоение за всички нас, които са последвали учението на Христос и искат чрез него да намерят пътят към спасение на душите си.

Наистина съвременният свят ни поставя пред предизвикателства, които връхлитат от всички посоки. Поставя всяка търсеща личност, пред много дилеми, които го разтърсват и дори могат да го погубят. Навсякъде и във всичко се извършва процес на подмяна на ценности, външно натрапване на внушения, които не само не са духовни, но дори и не хуманни и откровено демонични. Никога досега в историята на света, въпросът за оцеляването на човека не е стоял толкова задълбочено и болезнено, както сега.

Но… това не означава, че Бог не върши чудеса и не се намесва пряко в нашето безрадостно и отрудено битие. Да се отрича Неговото действие е хула срещу Светия Дух. Той, Нашият Творец, Всемогъщият и Всемилостивият, чрез Светото Писание и Предание е дал обещание, което никога няма да ни изостави, а ще изпълни с абсолютна точност. Той е изрекъл, чрез словата на Своя Единороден Син: ”Не бойте се, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света! Амин!”/Мат. 28:20/.

Непрекъснато е до нас чрез диханието на Светия Дух и ни обгръща, води и наставлява през всички перипетии на нашето криволичещо битие. Ние го призоваваме, молим го и го очакваме. Всеки християнин, в реда на сутрешните си молитви изрича съкровеното: „Царю Небесни, Дух на истината, който си навсякъде и всичко изпълваш, ела и се всели в нас и очисти нашите души!” Винаги във всичко блика и животвори. Той никога не изоставя човека, а напротив човекът изоставя Бога, когато се самозабравя в служението на своята гордост и страсти. Това негово отстъпление е всъщност присъда, която сам произнася над себе си. Бог му е вдъхнал този велик дар и проклятие – свободната воля и от всеки от нас зависи как и по какъв начин да се възползва от него. Призован е да избере посоката на своето разветие като личност. Нека всеки прецени как да постъпи – да разгори огъня на вярата и го превърне в пламък, или да го остави да тлее, като въглен в пещта.

Спасителят се обръща към последователите си ясно и категорично: ”Да бъде според вярата Ви!” /Мат.9:29/и това е Неговия реверанс, протегната ръка към нас, очакваща един активен и достоен отговор. Той иска от нас не вяра, някаква абстрактна и размита, а жива и преобразяваща, трептяща и вдъхновена. Синът Божи очаква да бъде призован от дълбочината на сърцето, от най-съкровените гънки на търсещата душа.

Мнозина очакват чудеса статично и пасивно, без дори да ги търсят, или ако го правят, с някаква полувяра и в едно блудкаво състояние на малодушие и слабоверие. Такива не ги заслужават! Не са достойни да получат този дар, защото им липсва внезапноста, спонтанността на вярата. Съвременният човек предпочита да мисли, анализира, слуша, но не обича да се напряга. Той се  страхува да превъзмогва себе си и дори си и няма представа от помитащата стихия на истинската вяра. Не знае какво означава да го прави от цялото си сърце и душа, въпреки всеки и всичко. Затова в маловерието си остава незадоволен и недоволен. Нещо повече – обвинява Бога, че е виновен за всичките му несполуки и го сочи като причина за житейските си неудачи. Някога хората са били по-крепки, по-пълноценни, по-събрани във всеки аспект на тази дума. Те са имали ясен поглед, изградена лична физиономия и стойка на истински личности. Уви, човекът на модерността е твърде уклончив, объркан и разпилян. Уморен от множество информация, която го залива отсякъде и твърде лесно манипулируем. Той усеща това и се отдръпва при всеки досег с истинското и така остава винаги встрани от преживяване на истинското и пълноценното чувство, каквото и да е то. Трудно е за него да се фокусира в каквото и да е било, още повече живо и настойчиво да повярва. Не само в Бога, но и в себе си.

Чудесата са непрестанен спътник на учението на Иисус от Назарет от зараждането му до наши дни. Неизброимо много са свидетелствата за тях и в живота на Спасителя и на Неговите апостоли и светци. Не само в ранното християнство, този най-вдъхновен и харизматичен период от историята на Светата църква и до наши дни. Те са вдъхновили и продължават да вдъхновяват поклонници, обръщат души и са пътеводна светлина по пътя за Царството Божие. Един от великите умове на „златния” 4 в. Блажени Августин, чистосърдечно признава: ”Без чудесата нямаше да стана християнин!” Самата вяра е чудо, което няма как да бъде обяснено с методите на логиката. Успехът на християнството и тържеството му в историята още преди и след свети Константин може да бъде разгледан само и единствено като дар Божи и помощ „свише”.

Чрез чудесата Бог посещава не ограничен брой вярващи, някак си богоизбрани или особено помазани, а могат да се проявят в живота на всеки човек, въпреки неговото лично недостойнство и немощ. Всеки вярващ, ако се обърне назад и обозре своя път ще види невидимото Божие посещение в неговия малък свят, тогава когато Бог го е подкрепял, държал за ръка и дори носил в скута си като малко дете. Дори хора, които имат студено или негативно отношение към вярата могат да бъдат „посетени” по милост от Бога, чрез тях. Те са плод на Неговата особена милост и висша бликаща любов, към вечно залутаните и объркани в своя свят хора. Спасителят нарича обърналите се към него с думата „приятели” и иска те да споделят не само Пречисто Му Тяло и Кръв, а всичко Негово. Кани ги дружелюбно и гостоприемно на Своята богата трапеза да влязат и да останат в Неговото невидимо присъствие, завинаги. Кой друг в историята е изрекъл: ”Истина, истина Ви казвам, който вярва в Мене, делата що Аз върша и Той ще върши и по-големи от тях ще върши!” /Йоан 14:12 /.

Какво велико обещание! Колко красота и благородство има в него! С него, Спасителят въздига повярвалите в Него до престола Божи, иска те да бъдат вечни спътници и най-важното съработници на Божията нива. Призовава ги за висше служение, дава им призвание повече от всяко друго. И наистина думите му са жива и реална истина, превъплатена в нишката на живота, претворена в калта на битието. Делата и чудесата, които Той е вършил в името на Отца си и други са ги творили в Неговото свято име.

Свети Стефан умира мъченически, като молитвата му преди да предаде Богу дух е повторение на словата на Христос на кръста. Свети Власий също е ходил по вода, а нашите съвременици свети Арсений Кападокийски и свети Паисий са гонели демони по същия начин, по който е описан в Светите Евангелия. Тяхната духовна опитност носи неизказаната пълнота на Божията благодат. Не може да се опише броя и примерите на Божиите угодници, известни или неизвестни, които са извършвали подобни дела и са били пример на лично благочестие. Те са били обикновени хора, които са обожили себе си, осветили са своите души, воли и тела и са превърнали живота си в подражание на Христос и са били истински икони Божии. Всеки човек със своята търсеща душа и жива детска вяра може да получи този дар – да съпреживее чудо в живота си, и във всеки момент от него може да го получи свише в скута си, като небесен плод, който е заслужил с дръзновението си.

Пътят към Небето е открит за всеки един от нас и ние трябва да знаем и помним това! За това да не слагаме прегради между нас и Небето, а да се взрем в пътя на подвижниците, които са живели преди нас и са се превърнали в светилници по пътя към Царството Божие! Затова да живеем пълноценно чудото на вярата, и ако имаме дръзновение да бъдем обдарени с тези тихи възторзи от Неговите посещения  и неизказани малки чудеса Амин!

Автор: протойерей: Ясен Шинев

За Николина Александрова

Виж още

Днес честваме Въздвижение на св. Кръст

Днес отдаваме почит на светия и животворящ Кръст Господен. Дванадесетте празника отбелязват събития, които не ...