Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Живеем в свят, в който хората са изгубили способността си истински да общуват.
А ако го правят, това е жалко подобие на пълноценното общуване, което предполага доверие, искреност и взаимност. За съжаление, към настоящия момент, това е някаква особена мимикрия, състояние, което е синтез между лицемерие, недоверие и липса на личностно уважение. Разменят си фалшиви монети и се обиждат, че няма кой да ги разбере, за да го допуснат до себе си. За това се експериментират нови социални практики, провеждат се семинари,организират се беседи с цел да се намери пълноценно решение на този трептящ обществен и междуличностен проблем.
Но кризата се задълбочава повече от всякога и води след себе си печални и пагубни последици. Съвременният човек се е само осъдил на самота и алиенация. Затворил се е в своя беден духовен свят, измъчен от страхове и комплекси и преследван от призраците на връхлитащата глобализация.
Но Светото Православие дълбоко в недрата на боговдъхновеното си учение носи отговорите на всички наболели лични и обществени въпроси и с мощта и чистотата на своето Предание предлага истински рецепти от древността до наши дни.Пречистени от Светия дух, те са винаги достъпни и относими за хората от всички поколения и епохи.
Един от най-великите мистици на Светата Източна Църква, св.Исак Сирин е оставил едно интересно поучение: ”Трябва да се държим с хората, като с болни, като предпочитаме да ги успокояваме, а не изобличаваме, защото това повече ги разстройва, отколкото им носи полза!”
Посланието на този скромен монах е толкова проникновено и вярно, че сякаш като слънчев лъч прониква във всяка търсеща душа. Насочва ни всеки от нас да подходи към другия, не само врага, познатия или ближния, не само добронамерено и с доверие, а нещо повече – да се отнесе към него, с отношението към един болен човек. Това, което е изречено в края на 7 в. е анализ на тогавашното състояние на криза в обществото, но е и особено актуално в настоящите условия на съвременността .Светът от тогава до сега не само е станал не по-лош, но и проблемите в него са се обострили и задълбочили. Може би тогава е било сравнително леко да се изрече от какво страда обществото, а сега е трудно да се изброят и степенуват вирусите, от които е заразено в същността си. Всичко към настоящия момент е в криза и тя се задълбочава с галопиращи темпове. Проблемите с физическото и психическото здраве, в семейството и работните места са се превърнали в злокачествени тумори, за които е трудно да се приеме каквото и да е решение. Сега е трудно не само човек да си намери партньор и да го приеме в своя малък свят, а и за съжаление да понесе себе си, да се справи с обременения си Аз.
Въвлечени сме в някаква форма на социална шизофрения, своеобразен театър на абсурда, който няма край. Хората вече не само не могат, но е не желаят да общуват. Нямат нито воля, нито достатъчно вътрешни сили, за да го сторят. Те са прекалено уморени и изтощени от изтощаващото всекидневие, което ги засипва с всевъзможни сурогати, жалки заместители на всичко истинско. В тази нагнетена обстановка една голяма част от тях са изгубили способността си да разсъждават трезво и да постъпват разумно дори в една елементарна житейска ситуация. Това ги е превърнало в пасивни членове на обществото, настоящи или бъдещи пациенти на клиники и хосписи. Една голяма част от тях страдат от различни форми на депресия и са на медикаменти. Индивиди, а не личности, които не вярват не само на другия, но и на самите себе си. Съвременният човек е крехък и ронлив, липсва му цялостност, стабилност и пълнота на личността в сравнение с хората преди. Целия живот се е превърнал в низ от проблеми, всеки ден изисква огромно вътрешно напрежение във всяка сфера на външната себеизява.
Ние сме болни и все повече осъзнаваме това. Имаме нужда от разбиране и лечение повече от всякога. И ако всеки подхожда към другия, от точно тази изходна точка и ако се опита да го приеме с неговите слабости и пороци, резултатите няма да бъдат така трагични, както досега. Защото ако се обърне към него, с внимание, деликатност и уважение към неговата строго индивидуална самобитност, ще открехне вратичка към неговата душа. Практическият опит в общуването показва че формалното и официално, а не само грубо отношение отдалечава и отблъсва търсещия контакт. А именно топлата грижовност и проявения финес постигат целта. Те носят радост от общуването, позитивизъм, който окриля и вдъхновява да бъдат посрещнати проблемите от деня. Те са ключовете за преодоляване на предизвикателствата.
Хората не само нямат време, но вече нямат и нерви да понесат товара на изобличението, което първо ги наскърбява, после въоръжава да се защитят и минават в контраатака.Това прекрасно го е разбрал един от най-добрите социални психолози Дейл Карнеги и ги е изложил в своите творби. Напротив –нашият опит да ги успокои и влезе в техния проблем и начин на мислене носи истинската позитивност и е добър залог за успех. Добрата дума, кроткия тон, леката искрена усмивка, дори със снизхождение, обезоръжава и предразполага едно бъдещо топло отношение.Той обнадеждава и почели веднага доверието на човека срещу нас. Този подход почива не на логиката, а на любовта.
Всъщност, забележителния мистик от Сирия е истински терапевт за натоварените ни умове и души, тънък психолог и изкусен лечител, който е изготвил рецептата за вечно трудните отношения между хората. Неговите наставления се цитират векове наред от светци и богослови, защото носят печата на Духа и са приложими за всички. Неслучайно един от боговидците на 20в., св. Паисий Светогорец упорито препоръчвал неговите произведения на всички монаси и поклонници, като особено важни за овладяване на тънкостите на духовен живот. Книгата на св.Исак Сирин „Подвижнически слова „била единствената, която държал в своята килия „Панагуда”. Наставленията в нея са изпълнени с пречистена мъдрост и искрена любов.
Там където властват гордостта, страстите и користолюбието именно те могат да решат и най-тежките проблеми и насочи към правилния път. Тя е синтез не само на неговия травматичен опит, но преди всичко вдъхновена „свише”и е плод на Духа Светаго. Неговите думи са естествено продължение на обръщението на великия Павел: ”Молим ви също, братя, вразумявайте безчинните, утешавайте малодушните, подкрепяйте немощните и бъдете дълготърпеливи към всички!”/1 Сол.5:14/.
Ние, последователите на Христос, наистина приложим тези наставления в нашия практически живот и проявим повече търпение, любов и психологичност бихме избегнали множеството бариери и подводни рифове в общуването с другия. Бихме премахнали горчилката в него и отстранили болката. Само така ще намерим разтоварване и облекчение и ще приложим балсама за раните на околните и нашите. В особено важна степен това са отнася за нас, синовете на Светото Православие, защото то не е сбор от идеи, система от норми, а изповедническо учение, носещо вечния завет на Христос и светите апостоли, ”светая-светих „на учението на Спасителя! Всичко в него е съкровено,истинско, неизследимо, очистено и вдъхновено от Духа Светаго!
Затова, нека с помощта на Божията благодат, която всичко изпълва и животвори намерим най-чистия, християнски подход към вярващите и невярващи, домашни и колеги, приятели и врагове и с това превърнем доколкото е възможно този свят в добро място за живот и общуване, в истинско преддверие на Царството Божие!
Автор: протойерей Ясен Шинев
