Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В по-долните редове ще прочетете слово на св. Николай Велимирович, произнесено в Америка в периода на неговото пребиваване в САЩ между 1946 до 1956 г., когато той се преставя пред Бога. Словото бе публикувано в списанието Orthodox America и препечатано от сайта orthodoxhistory.org.
Слово на св. Николай Велимирович за Неделя Православна – всеправославният Ден на благодарността
Чувствам възвишена чест от това, че ме повикахте да ви говоря в този велик град, днес в Неделя Православна. Този ден е наистина нашият всеправославен Ден на благодарността, защото на този ден през последните хиляда години отдаваме благодарност на Всемогъщия Бог за духовната победа, която Той дари на светите отци на Църквата ни и, чрез които и на нас.
Когато споменавам отците на Църквата, мисля първо за всички отци на Седемте Вселенски Събора, първият от които бе проведен през 325 г. сл. Хр., а последният през 787 г. Тези Седем Вселенски Събора представляват седем велики духовни битки в историята на Християнството. Като седем стълба на светлина (а светлината е Христос), те осветяват пътя на нашата Църква през вековете. Напомнят ни библейските думи Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба (Притчи. 9:1). Те се борят срещу всички тези вероотстъпници, еретици, езичници, учения и практики, срещу мъгляв ориенталски окултизъм и претенциозни философски теории, противоречащи на Христовите откровения.
Седмият от тези Събори, които специално се отбелязват днес, потвърждава каноните и разпоредбите на предходните шест и добавя нови. По тази причина Православните църкви по света благодарят днес на Бога, че са се случили тези духовни гиганти през първото хилядолетие, когато цялото християнство било обединено в една Църква.
Освен тези Отци на Вселенските събори, днес си спомняме за всички останали светила на ранната църковна история, които нито една буря от последващи събития не би могла да угаси. Някои от тях били велики богослови, учители и проповедници; други били необикновени аскети; други пък били чудотворни ходатаи или мъдри духовни наставници и организатори на християнските общности или успешни мисионери, или славни Христови мъченици – мъже и жени. С думите и делата си, чрез своята мъдрост и примерен живот, те продължават да ни укреват и да ни помагат в следването на Христа. Всичко, което проповядваха и написаха, е част от това, което наричаме Свещената традиция на Църквата. Те са ценно съкровище на нашата Църква, която е Божие семейство. И затова въздигаме сърцата си в благодарение на Бога за това скъпоценно съкровище. Да, това е нашият всеправославен Ден на благодарността.
Примерите и опитът на тези свети мъже и жени са като скъпоценни камъни, оставени на потомството като тяхно любящо наследство. Какви са тези скъпоценни камъни? Те са толкова много, колкото са броя на християнските добродетели, но тук ще ви споделя само три от най-важните за нашето съвремие. Те са духовното зрение, нравствената дисциплина и добротворството.
Духовно виждане
Нашият Господ Иисус Христос разкри на човечеството невидим свят, несравнимо по-голям от видимия. Духовният хоризонт, който Той откри пред хората, е много по-голямо чудо, отколкото физическия хоризонт на далечните галактики, открити от съвременните телескопи. Той не говорил като другите учители и философи – с хипотези, теории и вероятности, а от авторитет на очевидец, който дойде от този велик небесен свят, за да ни привлече към него. Той нарекъл този свят Небесно царство. Това било на най-изумителното и радостно благовестие от създаването на света. Тази радост изтри сълзите на майките за мъртвите им деца и сълзите на децата за починалите им родители. „Радвайте се, и бъдете много щастливи“, казва Той на оплакващия се свят. „Отворете духовните си очи и вижте славното Царство (отвъд този свят), в което Царят е вашият искински Отец. И ако не можете лесно да прогледнете вътрешно, то тогава прогледнете чрез Мен; Аз съм вашият телескоп. Повярвайте Ми и Ме последвайте. Радвайте се, и пак ще кажа: Радвайте се!“
Случило се една англичанка да бъде на сръбско погребение и чула православни свещеници, които често повтаряли: „Алелуя, Алелуя, Алелуя“. Разтрепери се цялата и ме попита: „Правилно ли е да пеем радостна песен над мъртъв човек? За нас смъртта е зло“. Отговорих й, че само грехът е зъл. Много пъти съм питал монаси на Св. Гора – гърци, сърби, руснаци, румънци: „Кое е най-доброто средство да запазиш човека от греха?“ Обичайният отговор беше: „Постоянен поглед към Небесния свят“. Гръцкият старец Михаил обаче ми каза: „Всеки ден трябва да управжяваш духовното си зрение, докато другият (небесният свят; бел. пр.), ти се отвори ясно пред теб“.
Не е изненадващо, че много протестанти наричат нашата православна вяра трасцедентална. През вековете и поколенията сме се научили да се стремим към осъзнаване, разбиране и виждане на другия свят. В много от нашите песнопения, светиите и мъчениците са прославени, защото „са оставили евтиното за скъпоценното“ или „смъртното за безсмъртното“, или „преходното за вечността“. Мотивът им за подобен избор бил духовното виждане на Небесното Царство като наша истинска бащина отеческа земя, като истинската цел на нашето мъчително пътешествие в този материален свят на обикновени символи и сенки.
Нравствена дисциплина
Сега, след като придобием онова духовно „виждане“ за Небесното Царство чрез твърди духовни упражнения и трудове, възниква въпросът: Как можем да станем достойни за това Царство? Защото нашият физически, материален живот е много кратък и трябва да решим бързо, за да не стане твърде късно. Отговорът е: чрез нравствената дисциплина.
Какво е нравствената дисциплина? Това е „тесният път“, който води до вечния живот и блаженство. Ясно е описано и предписано в Евангелието и по-конкретно в апостолските послания и е илюстрирано в живота на светите мъже и жени, някои от които са споменати в нашия календар, а безброй други са написани в Небесната Книга на живота.
Нравствената дисциплина е пътят към съвършенството. И не по-малко от съвършенството е нашият идеал, според Христовото увещание: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ (Мат. 5:48). За да изпълним тази огромна задача, нашите святи предци, които обичали живия Христос, смело изкачили стълбата на съвършенството, скъпка по скъпка (step by step). Скъпките били: постоянна молитва, съзерцание, послушание, смирение, кротост, въздържание, плач, бдителност, прошка, покаяние, пожертване на всичко – дори собственото си тяло. Те се учели да се въздържат не само от всяко зло дело и дума, но от всяка лоша мисъл. Те живеели в този свят, сякаш не били от него. Употребявали нещата от този свят, като да не ги ползват. Те смятали, че не са граждани на този свят, а просто посетители.
Те бдително контролирали вътрешния кръг на своите души… наблюдавали всяко движение на ума и сърцето си. По този начин те станали най-големите психолози в света. Ако искате да познаете човешката душа, прочетете житията на великите духовни отци като светии Макарий Египетски, Йоан Златоуст, Исаак Сириец и други подвижници. Ще видите колко е бедна съвременната ни психология сравнена с тях. Отвън те живели като най-бедните, но от гледната точка на духовното богатство, в истината и добродетелта, те били най-богатите хора. Целият свят не бил достоен за тях. Наистина се наричат “barefoot aristocrats” (буквално: боси благородници; бел. пр.)
Днес си спомняме за тези духовни благородници, които чрез свръхчовешки усилия и Божията благодат достигнаха до съвършенството. Благодарим на Христа за това, че ни показа тази скъпоценна колонада от красиви и съвършени души, за да можем да им подражаваме и ние и децата ни. За това днес наричаме нашия ден Ден на православната благодарност.
Добротворството
Най-накрая стигам и до третата точка, третото бижу, което украсява онези от нашите духовни предци, които днес честваме. Това е новото съзтезание или съревнование в добротворството. Ако духовното зрение и нравствената дисциплина имат индивидуален характер, то добротворството е най-висшата социална добродетел.
Христос провъзгласява тази добродетел в Своето Евангелие. По същество това учение е: „Давайте повече, отколкото се очаква да дадете, и правете повече, отколкото се очаква да направите“. В света настъпва революция от това прекасно наставление. Но Авторът на това учение бил разпнат, защото светът е опиянен от страстта на съревнованието в извършването на злото. Ако един римски патриций имал хиляда роби, друг патриций се опитвал да придобие две хиляди. Ако един фараон станел известен с голямо завоевание, то наследникът му желаел по-голяма известност чрез по-големи завоевания. И докато император Калигула бил много жесток, то Нерон се опитал да бъде още по-жесток.
Новото съревнование в добротворство е различно от старото, като пътуване от тъмнина към светлина. Нашите духовни отци разбрали доктрината на това ново съзтезание като най-висшата социална добродетел и се учели на нея през целия си живот. Представете си колко чудно би се променил този ужасен свят, ако бихме влезли в това „състезание“ по добротворство. Например, ако всеки ден с нетърпение се опитваме да бъдем по-благочестиви от други благочестиви хора, по-търпеливи, по-милостиви, по-мирни, по-съпричастни, по-конструктивни, по-прощаващи, по-обичащи от другите. И всичко това не е поради гордост, а за Христос. Наистина, това би решило всички социални, политически и икономически проблеми във всяка християнска страна и би могло да помогне на християнските мисии сред нехриянски народи и общности.
Прославяме Господа Бога, защото нашите духовни праотци посочиха и упражниха този социален идеал за ново съревнование в добротворството и защото ни показаха един прекрасен личен пример, който да последваме. Следователно във всички православни държави и в диаспората, този ден се счита за нашия Ден на благодарността.
Нека сега да погледнем от Изток към далечния Запад т.е. към Америка. Около 150 години православни от всякаква народност започнали да идват в този Нов Свят, първите смели хора, а след това и малки групи, до наши дни достигат чрез миграция и раждане число равно най-малкото на броя на Епископиите в Съединените Щати. Първите заселници били прости хора, упорити работници и фермери. Те са просто хора – автентични носители на този християнски идеал т.е. на духовното зрение, на нравствената дисциплина и на съревнованието в добротворството. Това е гръбнакът на техните души, наследени от бащите им в старите им страни. Те живели доколкото можели в тази страна при променени обстоятелства. И това било, а и все още е най-големият им принос за изграждането на американската цивилизация, заедно с другите им приноси на кръв и пот в мини и фабрики, на бойните полета на Америка.
Те не станали богати в тази богата страна, защото трябвало да разделят скромните си доходи на три части: една част за тяхното лично препитание и образование на децата си, втора част, която изпращали на семействата в своите си страни, а третата давали на църквата, училището, осигуровката и най-накрая за благотворителност. Те построиха църкви и призоваха свещеници от своите си стари държави… Запазиха религиозните си традиции. Те са култивирали древните добродетели, радвали се на народната си музика и песни, в народните си носии и драматични представления. Лично аз изпитвам дълбоко възхищение към тези стари православни поколения в Америка, както към онези, които починаха във Вярата, така и към онези, които все още живеят вярата си. Те са духовен и конструктивен компонент на човечеството в Новия свят. Смея да кажа, че по свой начин те са били поколения от герои не по-малко такива от други национални герои, смесили се сега в една голяма американска нация. Тези скромни хора никога не са очаквали поети да ги възпеят или историци да ги опишат.
Уви, последните от тези стари православни поколения бързо изчезват. Техните синове и внуци, техните дъщери и внучки не стъпват на нивата. И това ново поколение е родено в Америка. Те говорят добре английски, но малко или никак дори гръцки, сръбски, руски, румънски, сирийски или албански. И не е изненадващо: те посещават американски училища, много от тях са служили в американската армия, разрастнали са се в съотвествие на америкаския стандарт на живот. Сърцата им са разделени между две страни. Те са натурални американци и възнамеряват да останат такива. Следователно те имат някои изисквания от Църквата на бащите си.
Те искат английският да замени националните езици в църковните служби. Желаят да чуят проповеди на английски език. Това е основателно желание. Нашите мъдри свещеници, на всяка национална православна църква в тази страна вече проповядват както на английски, така и на съответния национален език. В момента те са в трудна позиция, защото от една страна трябва да бъдат внимателни с възрастните (по-възрастните поколения на майки и бащи), които не разбират добре английски, а то друга страна те са готови да отговорят на желанието и нуждата на по-младото поколение. В този въпрос мисля, че еволюцията е по-добра от революцията, защото Църквата е майка и на старите и на младите.
Времето може да не е далеч, когато ще има обединена православна църква в Америка, която ще включва всички настоящи източноправославни църкви в тази страна – църква с една централизирана административна власт. Виждам тенденция към такъв край във всяка една от нашите сегашни отделни църкви… И когато с Божия промисъл дойде времето за осъществяване на такова единство, не смея да се съмнявам, че вековните ръководители на всички православни църкви в Европа, Азия и Африка, винаги водени от Св. Дух, ще дадат благословението си за организирането на нова и автономна сестринска православна църква в Америка.
А сега нека се обърна към всички наши американски православни младежи.
Америка е вашата люлка и вашата земна родина. Това е чудесна Божия страна и от вас се очаква да бъдете прекрасен Божий народ в нея. Не забравяйте, че най-големият ви принос в Америка е от духовен и морален характер. И точно от това се нуждае Америка днес. Това е, от което днес всяка християнска страна се нуждае – преди всичко от безгранични размери. За всички народи, особено за християните, които днес пътуват като в объркана пустиня, създадена от безсмисления материализъм и сляпата му дъщеря – атеизмът. Предлагам това на водещите американски мъже и жени: „Единствената надежда за нас и за света е да се върнем към вярата“. Отново казвам: „Нашата надежда е в Църквата“. Вие трябва да чуете тези думи и да ги размислите. Живеем в много трагични времена, които стават по-трагични за отстъпчивите и самодоволни хора, които никога не са чели историята на Содом или на Капернаум.
Ако съм коректен в моите наблюдения, най-голямата борба на Америка в наши дни е борбата за приоритета и превъзходството на духовните и морални ценности над техниката и технологичното робство: с други думи, пренебрегва се духовното за сметка на материалното, доброто за сметка на интелигентността. Сърбите често казват за един умен човек: „Той е умен като дявола“. Те никога не казват: „Той е добър като дявола“.
Америка непрекъснато провъзглася симпатичните думи: „човешко достойнство“ и „свобода на хората и народите“. Но най-дълбокото значение на тези думи може да се намери в свещеното учение, без което не можем да направим нищо. Това знечине се открива най-ясно в тройната програма на нашата Православна църква: духовно зрение, нравствена дисциплина и съревнование в добротворството. За човешкото достойнство – с други думи, висшата ценност у човека – има истински и вечен смисъл, само ако познаем и признаем Небесното Царство като истинска бащина родина на всички хора, от които сме произлезли и към които се връщаме, деца от един общ Баща, Който е на небесата. И свободата е най-полезна, радостна и свещена, когато упражняваме нравствената дисциплина над себе си и се съревноваваме в правене на добро.
Това са основите, върху които можете да изградите своето инвидидеално и обществено щастие. И вие сте получили тези основи като славно наследство, което никога да не разделяте. Чрез практикуването на това духовно наследство в ежедневието си, ще станете украшение за Америка. И чрез вас всички американци ще опознаят и оценят нашата древна Църква на Изтока и нейните духовни герои, които днес възхваляваме.
Св. Николай Велимирович
