Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Има мисли, които носят в себе си огромна духовна мощ, неизразима вътрешна сила, с които тласкат един търсещ ум към осмисляне и преосмисляне, мъдрост, но и вдъхновение.
Те са благословение за тези ,докоснати от Бога, които се борят с невидимите и видими врагове в нестихващата стихия на „невидимата бран„. Те са като неугасващи светилници по пътя към спасението.
Такава е и мисълта на Ф. М. Достоевски –„Най голямата власт на този свят е властта на смирението!” Тя е плод на горчивия жизнен опит на великия писател, но и забележително прозрение, получено „свише”. Преминал през ”огън и вода„, преживял кипежа на младежките си лутания, кошмара на мнимия разстрел и ужаса на каторгата, той е проумял най-важното – че човек трябва да се смири. Когато една личност премине през горнилото на страданията, изпие горчивата чаша на унижението тя или се ожесточава или се пречиства. Става обиталище на бесове или приема посещение на светите ангели. Изживява болезнено своето изкачване нагоре или слизане надолу! Изправена пред пълна катастрофа душата на мъдрия и вътрешно силния усеща, че трябва да се смири. Защо ?
Защото ще получи най-добрата защита във всички събития и бедствия в своя живот. Ще достигне до състояние, в което по –най-добрия начин ще се защитава сам и ще спечели покровителството на Бога. Само и единствено когато се смири се отърсва от калта на егоизма, освобождава се от заблудите на гордоста и идва на себе си. Заприличва на пътник, който се движи в мъгла и едва когато, тя се вдигне ясно вижда всичко около него и усеща топлите слънчеви лъчи. Едва тогава намира правилния път и се успокоява ,движейки се по него. Избира най-добрата посока и уверено продължава напред. Но първо –трябва да се смири…. После Бог невидимо го хваща за ръка, както баща, малкото си дете и го води към върха. Непрестанно го милва и хвърля в скута му неочаквани подаръци, за които той доре не само не е очаквал, но не е и заслужил. Нещо още по важно – чувства се защитен. Първо от себе си – от непоносимия „Аз „, който винаги го предава, от хората, които дебнат и от бесовете, които връхлита отвсякъде. Всемогъщият и Всемилостивият дава защитата си навсякъде и във всичко, но ако са се обърнал, помирил и приел като негов кормчия. Това пътуване се превръща във „via sacra„ и придобива друга ценност и дълбочина. Тогава всеки от нас започва да се връща към онова блажено състояние, което е изгубил вследствие от първородния грях. Да възвръща пълнотата на своето битие и да изпитва радост от нещата, около себе си. Но само чрез преобразяващата сила на Божествената благодат, която животвори и чудотвори! Казано е в Светото Писание: ”Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат! ”/Як.4:6/. Това е не само защита, но и невидима власт и над себе си и над околните.
Нима не е чудо? Ставаш значим, когато се откажеш да доказваш важността си. Отърсваш се от прелестта си и придобиваш истинска красота. Получаваш власт, когато, вече не искаш да владееш някого. Когато не протегаш ръка към външното, а осветиш вътрешното …
Светът обича да повтаря че силата е нищо без контрол, но заразените от неговия дух си нямат и представа за неизразимата духовна сила на изреченото. Не просто „контрол” върху събития и хора от мира сего, не с цел власт и влияние, а неизречена, съкровена, слизаща отгоре, от „Отца на светлината „. Който владее себе си, няма нужда от власт. Смиреният излъчва необяснимо чувство за баланс, хармония и вътрешна симетрия. Меко усещане за пълнота, светъл магнетизъм, с който неусетно заразява всички и те дори без да искат не само се съобразяват, но и се вслушват в него. Приемат го някак си естествено и спокойно, нещо повече – сами я търсят, за да се почувстват защитени и пълноценни. Но този плод човек бере, само когато се помири с Бога, коленичи пред Него и приеме Неговия план за себе си. Пресуши блатото на страстите и го превърне в градина, в която засее красиви цветя. Тогава и светът няма власт над него. И всичко това чрез преобразяващата сила на смирението.
По красноречив начин, това е осъзнал, един от най -забележителните апологети на Светото Православие на 19 в., св. Игнатий Брянчанинов, който изрича: ”Смирението успокоява нервите, укротява движението на кръвта, премахва мечтателността, умъртвява греховността, съживява живота в Иисуса Христа! ”Това е най-висшето духовно състояние, но и психосоматично постижение. Едно особено чувство за „събраност„ и зрялост. Само тогава човек се чувства пречистен, защитен и благословен. Помазан с невидим елей, осветен и благодатен. Съживен, обновен и посетен .Душата му няма нужда от нищо, защото се е отказала от каквото и затова има всичко. Най-пълноцената защита и най-светата власт!
Автор: протойерей Ясен Шинев
