Начало / Uncategorized / Една икона на св. Николай

Една икона на св. Николай

Паметта на Св. Николай честваме два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май/22 май – денят на пренасяне светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия). Всеки четвъртък през годината е също посветен на неговата памет.

Църквата му отдава специална молитвена и богослужебна почит и всеки четвъртък. С такава чест на ежеседмична прослава е удостоен единствено „най-големият между родените от жени“ (Мат. 11:11) св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен.

Представяме Ви иконата на Св. Николай с житийни сцени. Тя е най-ранната по българските земи с житиен цикъл.

„В центъра на иконата е представен допоясно св. Николай, върху рамката са разположени сцени от житието му, част от които са напълно заличени, а други трудно се идентифицират. Св. Николай е представен върху зелен фон, нимбът е червен, както и идентификационният надпис (Ο ΑΓΙΟΣ ΝΙΚΟΛΑΟΣ), изписан отвесно в две колони. Представен е с тъмносин стихар с бели гънки, кафяв сакос и бял омофор с два черни кръста на рамената. С едната ръка благославя, в другата държи затворено Евангелие с неправилна трапецовидна форма, украсено с кръст от преплетени осморки и бисери. Орнаментите върху Евангелието са характерни за една по-ранна епоха и вероятно са заимствани от по-ранно изображение. Лицето е тъмнозеленикаво, с геометрично очертани очи, вежди и силно издължен нос. Сивата коса и брада също са моделирани графично. Нетрадиционният колорит, както и силно архаизиращите стилови характеристики обясняват различните датирания на иконата между ХII и ХIV в. Този образ е един от най-оригиналните в средновековната иконопис, стилово няма връзка с останалите икони от Несебър от следващите или предходните векове.

Вероятно за централния образ е използван някой по-ранен модел – икона или стенопис.

По-голяма част от сцените са унищожени, запазени са някои фрагменти от изображения и надписи. Фонът е зелен, рамките, които разграничават клеймата, са червени, както и ореолите на персонажите. Върху лявата рамка в горната част сцената е по-добре запазената, вероятно е посвещаването на св. Николай за презвитер – фонът е зелен, изобразен е светец с кестенява коса и брада, той е прав, леко приведен надясно пред олтарна трапеза, облечен е в бели одежди и бял омофор с червени кръстове,

ореолът е червен. От следващото клеймо е запазен само архитектурният фон. След това е сцената „Рождество на св. Николай“ (Η ΓΕΝΗΣΙΣ), различава се една полегнала фигура в червени одежди и една изправена до нея. В долната част е запазен надпис към сцена (Ο ΑΓΙΟΣ… ΟΔΑ ΟΙ ΜΗΠ). Върху дясната рамка се различават фрагменти от две сцени, посветени на чудесата на св. Николай. Първата трудно се идентифицира, може да е „Св. Николай спасява тримата войници“ (ΣΟΖΟΣ ΤΡΙ?), или по-малко вероятно – светецът спасява трите девици от блудство. Под нея е спасяването от обезглавяване на тримата мъже (Ο ΑΓΙΟΣ ΣΟΖΟΣΗ?) – вляво е изобразена фигура във воински одежди с вдигнат над главата меч, а вдясно изправени мъжки фигури с приведени глави.

От този период житийните икони въобще във византийския свят, не само на св. Николай, са рядкост. Илюстрирането на житийни цикли на светци се налага като явление в живописта през ХIII – ХIV в. Тази икона е сред най-ранните житийни икони на св. Николай, след двете от манастира „Св. Екатерина“ на Синай от ХI и от ХII в., както и една фрагментарно запазена икона от Костур. Тази икона е оригинално произведение на Комниновата живопис. В нея са съчетани архаизиращи стилови характеристики с най-новите явления във византийската живопис, каквото е изписването на житийни сцени.“

Източник: Златна книга Икони от България IX – XIX век.  Автор на текстовете доц. д-р Ралица Русева, издател Методий Петриков

За Николина Александрова

Виж още

Според проучване румънците са най-религиозни в Европа

Нов доклад доказва, че Румъния е най-религиозната държава в Европа, проучването е основано на четири ...