Начало / Uncategorized / Да слушаме духовните си наставници – проповед за св. Николай Мирликийски

Да слушаме духовните си наставници – проповед за св. Николай Мирликийски

„Слушайте вашите наставници, и им се покорявайте; защото те непрестанно се грижат за вашите души, като имат да дадът отговор“ (ср. Евр. 13:17).

Да бъдем послушни на духовните си наставници, на пастирите църковни, това заповядва не само апостол Павел, братя и сестри в Господа, а заповядва и сам Бог, Господ наш Иисус Христос, Който казва така: който слуша вас, Мене слуша, а който се отмята от вас, от Мене се отмята (Лук. 10:16). А да слушаме пастирите си – това ще рече да изпълняваме онова, което ни учат за вярата и благочестието. Както овците слушат овчаря и вървят подир него, така и духовното паство, християните, трябва да слушат гласа, поученията, наставленията на своите духовни пастири; защото те се грижат да спасението им, защото има да дават отчет за душите им, ако загубят или погубят, по свое нерадение, някоя православна душа, поверена на тяхната пастирска грижа. 

Оттук се вижда, братя мои, колко е тежка тяхната длъжност, както и тяхната отговорност пред Бога и пред църквата. Както обикновенните пастири, овчарите, говедарите са длъжни да пазят повереното им стадо, да го гледат, хранят и да го пазят от гад, от дивеч, от вълци и пр., така и духовните пастири са длъжни да хранят духовно паството си с духовна храна, със слово Божие, със св. вяра, със св. тайнство. Трудна е работата на духовните пастири и заради това е много по-трудна, че те не виждат духовния враг, когато напада всяка душа отделно, както овчарят вижда вълкът, когато напада стадото му. Нашият духовен неприятел, дяволът, ни напада, както знаете, не както нападат разбойниците, а по още по-скрит начин, чрез ума ни, чрез злите и лукави и коварни мисли, чрез плътта ни, чрез страстите ни, чрез окото, завистта, ненавистта и пр.; напада ни чрез пиянство, чрез преяждане, на сън, нощем, денем – всякога и навсякъде. Как, от къде, ще може духовния ни пастир да ни опази всекиго отделно, и всякога да ни се притича на помощ? И ако беше само това препятствие! Ами какво ще може да стори той, нашия духовен наставник, когато не го слушаме, когато не обръщаме внимание в църква, а се разтакаваме на горе на долу, или когато киснем из кръчмите и кафенетата? Да, тъй братя, наистина, трудна е, и претрудна задачата и отговорността на духовния пастир, ала той не отговаря вече, когато си е изпълнил пастирската длъжност, когато е зовял своите словесни овци с пастирска ревност, както подобава, като на пастир добрий, като св. Николай, например, който денонощно се трудил за своето мирликийско паство най-усърдно, до самопожертване: такива ревнители ще имат правото винаги да хвърлят в очите на погиналите, на духовно изгубените си овци: ако не бях им говорил, грях не щяха да имат, сега обаче за греховете си нямат извинение (Иоан. 15:22). Ето защо, братя мои, и сестри мои в Господа, ето защо ще попаднем под още по-голямо осъждане на страшния и праведен съд Божий, ония наши братя и сестри – християни и християнки, които не слушат своите духовни пастири. 

Затова трябва да ги слушаме и да им се покоряваме, и да изпълняваме, което ни учат за вярата и благочестието ни, за спасението ни. Ние трябва, най-напред да обичаме вярата си и да я пазим като очите си, трябва да бъдем предани на нея повече от всичко на света, дори и животът си да дадем за нея, в случай на нужда. А да можем да обичаме тази наша светиня, трябва да я знаем, да знаем какво нещо е вярата ни, да знаем долу-горе, поне главните, основните й истини, догмите й. Аз обичам например военното изкуство, ами че ако не го зная, каква полза от това, че съм обичал това изкуство? Обичам вярата си, святата православна вяра, но като не зная какво иска тя от мене, не зная учението, смиволът й, то как ще я обичам, как ще я изповядвам пред духовните, па и пред своите? Ето защо трябва да гледаме да научим поне по-главното от вярата си. А това можем да научим, като ходим в църква и слушаме пастирите си, като ни четат и сказват словото Божие, и се молим на Бога и Той от невидено да ни вразумява и наставлява на и в св. православна вяра и ни помага да вървим в правия и спасителния път, показан и устроен от Него за нашето спасение. Ония от братята християни и християнки, които умеят и да четат, то нека те да прочитат от св. Писание и др., назидателни и спасителни слова и поучения църковни на своите ближни и да ги назидават към доброто: „увещавайте се помежду си и се назидавайте един другиго, както и правите“. (1 Сол. 5:11).

Духовните пастири са поставени от Бога, те са Божии служители, извършители на тайнствата и учители, духовни наставници; Бог наш Иисус Христос е Архипастирът, а те са пастирите и това, което учат, не го казват от себе си, а то е слово Божие; затова се казва, че който не слуша тях, не слуша и самаго Бога. Затова апостолът казва: слушайте вашите наставници, слушайте ги и се покорявайте. Като Божии служители, трябва да ги обичаме и да ги почитаме; защото, който не обича и не почита своите духовни наставници, не обича и не почита и самаго Бога. Който ги гони, мрази, ругае, който кашмери, който се гаври, подсмива с тях, такъв гони, ругае и се подиграва със самия Бог, а Бог, поруган не бива (Гал. 6:7). Едно време като минаваше Божият служител по улиците, хората му ставаха, покланяха му се, искаха благословение, ръка му целуваха, и с всичко това нашите отци в ония времена изразяваха своята почит към духовенството, или по-добре – почитта си и любовта си към вярата, към самия Бог. Св. Йоан Златоуст, като говори да почитат християните свещениците, казва още и това:

„Нима вие не знаете, че честта, която се отдава, преминава към Бога на всички“.

Затова ап. Павел е молил солунските християни и всички нас тъй: познавайте, братя, тези които се трудят, помежду ви и са настоятели ваши в Господа и ви поучават; и да ги почитаме премного в любов за делото им (1 Сол. 5:12-13). Като отдава един християнин почит на свещенослужителите, той ще получи, както казва св. Йоан: „голяма награда от Господа“, а пък, който ги презира и незачита, такъв ще бъде наказан. И не само да почитаме сме длъжни, ами и да ги поддържаме, за да изпълняват службата си с радост, а не с въздишник, както казва апостолът, не да се тюхкат и вайкат, какво ще правят, как ще се прехранват. Свещенослужителят има нужди, като човек и нужди не малки и тези нужди трябва да се покриват от службата му, от паството, от християните. Той не може да търгува, не може да оре и копае, нито овце и говеда да пасе: той е пастир духовен. Той е длъжен денонощно да се грижи, да бъде винаги бодър, винаги на духовния си пост, като страж, да се моли за повереното си паство на Бога, да служи за здраве и спасение, да поучава, да наставлява, да вразумява. Като пастир добрий той трябва дори и животът си да пожертва за своето паство. 

И тъй братя, слушайте вашите духовни пастири и им се покорявайте! Взимайте пример от мирликийските православни християни, които тъй много обичаха и почитаха своя любим архиепископ, св. Николай Мирликийски чудотворец; които го слушаха като ги поучаваше и с ревност пазеха св. православна вяра, за която мнозина не пожалиха и живота си. Послушни бъдете и вие така; бъдете ревнители на св. вяра, за която мнозина не пожалиха и живота си. Послушни бъдете и вие така; бъдете ревнители на св. вяра, пазете я като ваша духовна майка-спасителка, пазете я, вардете я, като очите си; не я издавайте, не я продавайте на иноверци и друговерци; не се поддавайте ни на протестанти, ни на католици, които обикалят, както каза едно време Спасителят за книжниците и фарисеите, морето и земята, за да направят едного прозелита (Мат. 23:15), да обръщат православните християни в своята крива вяра. Молете се на Бога, на Св. Майка Богородица, на св. Николай и на всички светии, да се молят за вас и за нас и за всичкия род християнски, да се спази вярата свята, и мир Божий и правда Божия навсякъде да царстват во веки веков, амин!

Автор: Пловдивски митрополит Максим

За Ангел Карадаков

Виж още

Според проучване румънците са най-религиозни в Европа

Нов доклад доказва, че Румъния е най-религиозната държава в Европа, проучването е основано на четири ...