Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Веднъж, след края на неделната света литургия, едно малко момиченце се приближило до служещия свещеник и с вперерени в него, детски очи го попитало: ”Отче, извинявайте, но искам да Ви питам – спят ли светиите?” Той го погледнал учудено и с голяма любов го прегърнал. После, просълзен от искрения въпрос му отговорил…
Не. Светиите не спят. Те са винаги будни и трептят, застанали около престола на Бога. Сияещи в блаженството на рая, където обитава светлина, пълнота и неизказана радост. Те са преминали „отвъд”и са част от Небесната църква, победила духовете на земята. Светят и искрят не със своята, а с Неговата светлина. Винаги отдаващи, бликащи и преливащи от благодат! Отвъд добро и зло, болка и скука, над грижи и притеснения. Те са обожили себе си, осветили своята душа, сърце, разум и воля. Още преживе са просветили своята тъма, пресушили всички блата на страстите и са ги превърнали в малки, красиви градини. Изтръгнали са бурените от тях и са засадили ухаещи цветя. Така са се превърнали в пример на всички християни.
Това са нашите светилници по пътя към царството Божие, показатели на подвизаващите се по пътя към рая. И няма как да спят, защото винаги има хора, които се обръщат към тях за помощ. Някъде е нощ, другаде е ден, сменят се часове и зони, но цялата вселена тупти от живот, който има нужда от закрила. Светата църква е винаги будна и молеща се и като майка на целия свят е поела съкровената мисия да го защитава от всякакво зло. Светиите не искат да си отдъхнат и да си починат. Копнеят за друго – да са близо до нас и да помагат, лутащи се по криволичещите пътеки на живота. Те са незаспиващи молитвеници, кандила, които никога не угасват, защото техният елей е непресъхващата Божия благодат. Ако заспят, ще затънем в калта на битието, ще се разпилеем в страстите си и изгубим, уморени от нашите безкрайни недоумения. Светът ще спре да се движи и всичко ще завърши скоро… Ще угасне като изгоряла свещ. Ще падне като изсъхнал клон.
Светците са се преборили за царството небесно и са заслужили място в него. Но имат неспирно служение и непрестанно изпълняват своя дълг. Неуморими и вдъхновяващи, обнадеждаващи и най- важното – очакващи нащите просби и моления. Те са нашите най-искрени приятели и предстоятели, невидими настойници, готови винаги да ни хванат за ръка и да ни водят напред, превъзмогвайки всяка земна съпротива. Техните погледи са обърнати към нас, а ръцете им са винаги разтворени за прегръдка. Всичко е трудно, когато ги няма, но става лесно и леко, когато ги призовем, но искрено и смирено, с чистите молитви на малки деца.
Казано е: ”Голяма сила има усърдната молитва на праведника!” /Як.5:16/. Тяхното усърдие е проява не само на любов, но и на жертва! И тя се проявява в застъпничеството им пред Всемогъщия и Всемилостивия Наш Отец.
Някои от тях, още когато са били в плът са се молили, когато предадат Богу дух да бъдат близо до болките и нуждите на хората.
Да даде Бог и ние да будуваме и не застиваме в нашата леност и нехайство. Да бъдем не само достойни, но и готови да се обръщаме към тях, въпреки нашата непълнота. Да, те са на небето, но са и толкова близо до нас и често ни дават знаци, за да им позволим да дойдат в рамката на нашия живот. Да поемат част от болката ни и облекчат страданията ни. Те служат помагайки и помагат служайки и от нас зависи, дали ще бъдем достойни за подкрепата им в нестихващата стихия на „невидимата бран!“
Автор: протойерей Ясен Шинев
