Начало / Uncategorized / Началото на спасението започва с духовното проглеждане

Началото на спасението започва с духовното проглеждане

Всички имаме желания, мечти. Понякога горещо се молим те да бъдат изпълнени, понякога не толкова истински ги искаме. Но има желания, които са толкова дълбоко внедрени в сърцето ни, че дори и не подозираме, че се нуждаем от тях.

Веднъж един приятел ми сподели, че в молитвите си винаги се моли за спасение на душата си и прошка на греховете. Веднъж срещнал свой познат, който му казал, че се моли много за възможност да си закупи апартамент. „Никога не си бях помислял преди това, че мога да се моля за такова нещо“, ми каза тогава моят приятел. И наистина, мнозина от нас не се молят за материални придобивки, а за по-духовни неща. Други пък от нас се молят повече за земните си работи – да вземем изпита, да завършим университета, да се оженим, да имаме деца, да имаме пари, да имаме апартамент… да имаме, имаме, имаме.

Историята с моя приятел продължава с това, че онзи, който се молил за апартамент накрая успял да си купи. Може би желанието му е било толкова силно, че Бог му дарувал жилище. Някой ще каже, че това са материални неща, че това са земни придобивки, че трябва да се стараем и стремим само към небесните, но този някой може би и няма да е съвсем прав. Пример за човек, който се моли за нещо такова материално, телесно е днешният евангелски разказ.

Христос наближил Йерихон, където един сляп човек седял край пътя и просил. Щом слепият усетил множеството народ около себе си попитал какво се случва. Някои му отговорили, че минава Иисус Назорей. Тогава този слепец започнал да крещи: „Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!“, но веднага хората около спелеца му направили забележка да не крещи и да не смущава тълпата. Той пък от своя страна започнал още по-силно да вика: „Сине Давидов, помилуй ме!“. Христос чул вика на слепия човек и го попитал: „Какво искаш да ти сторя?“. Слепецът му казал, че иска да прогледне. Тогава Господ му казал да прогледне, защото вярата му го е спасила. „И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала“, пише св. ап. Лука.

Няколко неща будят интерес в този разказ. Едно от тях е, че не за пръв път някой се обръща към Господ с думите: „Сине Давидов“. Едни други двама слепци по същия начин се обръщат към Господ. „Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!“ (Мат. 9:27). Диалогът между Христос и тези двама страдалци е почти същият. Той ги пита дали те мислят, че би могъл да им помогне. Те отговарят, че вярват и тогава проглеждат или както казва евангелистът „отварят им се очите“.

Христос знаел, че човекът е сляп. Всички знаели, а и сами виждали, че човекът има недъг. Господ обаче го пита какво иска да му стори. Той очаква отговор от човека. Много често в евангелските разкази ще срещнем подобен „сценарий“. Отива страдалец при Христос и го моли за помощ, а Той от своя страна го пита какво иска да му стори, с какво да му помогне? Господ добре знае какво ще поиска страдалецът. Но и за да стане молитвата чута, за да се случи чудото трябва и човекът сам да поиска, сам да попроси.

Отговорите на страдалците обикновено са бързи, ясни и точни: да оздравея, да прогледам, да се изцеря… Този, който проси знае какво иска, а не си го измисля на момента. Това не е желание от новогодишната баница, нито пък е игра на лотария. Молитвата към Бога се извършва за нещо конкретно. И ако наистина искаме това, за което просим, то Бог ще ни го и даде, както за момчето, което искаше апартамент. Има и разбира се друг момент. Ако Господ не бе изпълнил молбата на страдалеца Вартимей, то това със сигурност би било пак за негово духовно здраве и добро. Случаят с Вартимей е по-различен обаче, защото не случайно той се намира на мястото, по което минава Господ. Или може би не случайно Христос минава покрай него, та като чуе за Спасителя Вартимей да попроси помощ и да я получи. Да стане чудо и да се праславят Божиите дела.

Но защо Църквата ни предлага този разказ сега? По време на пост сме и сме в настроение, което може да приемем като за наше изобличение, време в което да се замислим за духовното си състояние. „Вярвам, че една от причините, които ни пречат да бъдем истински себе си и да намерим своя собствен път, е че не осъзнаваме степента на собствената си слепота! Ако знаехме, че сме слепи, с колко ли нетърпение щяхме да търсим изцеление: щяхме да го търсим, както вероятно е направил Вартимей, от мъже, лекари, свещеници, лечители; и след като загубим всяка надежда „в князе, в човешки синове, в които няма спасение“, може би щяхме да се обърнем към Бога“, казва митрополит Антоний Сурожки. Но по-голямата трагедия според него е, че не осъзнаваме своята собствена слепота. „Твърде много неща изскачат пред очите ни, за да осъзнаем невидимото, за което сме слепи“.

Вартимей, (от гр. Βαρτιμαῖος) както се казва слепецът, споменат и в Евангелието от Марка, прогледнал не само телесно, но и духовно. Защото след като бил изцелен, той не останал на мястото си, не продължил да проси, но последвал Христос в Неговата проповед. Подобно на него и Църквата ни кара да помислим за собствената си духовна слепота и да се обърнем към Бога в молитва. Да попросим за себе си не само телесното, но и духовното. Да пожелаем очи, които да ни помогнат да станем богоносци и христоносци, защото ако очите са прозорец и врата към сърцето, то докато и да пребиваваме в духовната си слепота, до тогава и няма да видим благодатта Божия, която се излива над нас. Ако съумеем от чисто сърце да поискаме от Бога проглеждане, тогава и сърцето ни ще почувства онази небесна сладост, която е почувствал и слепия Вартимей.

От нас зависи дали ще вземем присърце примера на този сляп човек, който поиска само телесно виждане, но за вярата му Бог му даде и духовно или да заприличаме повече на онези другите, които смъмриха Вартимей и не му позволиха да проси от Христа това, което искаше. Дали ще се превърнем в препъни камък за спасението на другите зависи от нас. А началото на спасението започва с духовното проглеждане.

Автор: Ангел Карадаков

За Ангел Карадаков

Виж още

Според проучване румънците са най-религиозни в Европа

Нов доклад доказва, че Румъния е най-религиозната държава в Европа, проучването е основано на четири ...