Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 30 ноември Българската православна църква отбелязва паметта на св. апостол Андрей Първозвани, който пръв бил повикан от Христос за апостолско служение. На празника Андреевден разговаряме с отец Стилиян Табаков, председател на единствения храм в София посветен на първозвания апостол.
– Отец, Андреевден е. Празник, в който отбелязваме паметта на св. ап. Андрей Първозвани. С какво е известен св. ап. Андрей в православната църква и православното богослужение?
– В Православната църква и в православното предание св. ап. Андрей Първозвани, така и по името, което му е поставено, е известен с това, че е пъвият призован апостол от нашия Господ Иисус Христос. Св. апостол Андрей Първозвани заедно със своя брат св. ап. Петър, бидейки до морето и бидейки рибари – стойки и вършейки своята работа, Спасителят минавайки покрай тях призовава св. ап. Андрей. Много интересно е това, че Господ не призовава св. ап. Петър, който след това ще стане първовърховен апостол, но първо призовава св. Андрей. Освен, че е брат на ап. Петър Андрей е и ученик на св. Йоан Кръстител. Знаем от църковната история, че малко преди Спасителя св. Йоан Кръстител започва да проповядва. Св. ап. Андрей е бил пленен от проводета на Кръстителя Йоан и всъщност той е един от неговите ученици. Впоследствие св. апостол Андрей става един от големите проповедници в църквата и всъщност това е един от апостолите, които даже порповядват и по нашата земя. Много са малко земите по света, в които са ходели и проповядвали св. апостоли от дванадесетте, но ето, че и в нашата земя – тогавашната Мала Скития достига словото на Спасителя, именно чрез св. апостол Андрей. Нещо повече ние имаме тази радост – една епархия в България, която до ден днешен от самото си утвърждаване е действаща. Това е Варненско и Великопреславската епархия, защото именно във Варна св. ап. Андрей Първозвани ръкополага един от седемдесетте апостоли – апостол Стахий. Това е всъщност една от епархиите, които и до ден днешен съществуват с апостолско предание.
В България св. ап. Андрей Първозвани се свързва най-вече с Румъния заради мястото, където се твърди, че той е проповядвал в Румъния и пещерата, в която той е пребивавал, но е всеизвестно в православния свят, че св. апостол Андрей Първозвани дава своята мъченическа смърт в гр. Патра в Гърция. Той е прикован на хиксообразен кръст и до ден днешен казваме, че хиксообразния кръст е андреевски кръст.
– Вие сте предстоятел на единствения храм в София, който носи името на св. апостол Андрей. Разкажете ни повече за историята на този храм.
– Историята на храма посветен на св. ап. Андрей Първозвани е много интересна. Историята на храма е пряко свързана с историята на София и с историята на България. Казвам го, защото този храм се създава, именно заради това, че България след националната катастрофа след Първата световна война е орязана от много места и в този смисъл много от бежанците, които са от взетите краища на България, идват и се заселват в София. Мястото, на което се намира храмът на св. ап. Андрей Първозвани, всъщност е място с новозаселили се бежанци от всички краища на тогавашна България и се заражда идеята да се построи един голям и велелепен храм, който да бъде на високо място. Тогава София е била с доста по-малки размери и именно това място е избрано с огромен парцел, за да може да бъде построен голям и велелепен храм, както казахме. Поради националната катастрофа, финансовата и духовна криза по онова време и всички тези последвали събития не успява да се осъществи тази идея за построяването на голям храм, който да бъде посветен и на опълченците на България. Знаем, че опълченците не са само опълченците на Шипка, но и всички хора, които са защитавали националните интереси – преди освобождаването на България, а след това и защитата на нейните граници и територии и в този смисъл се появява идеята за построяването на такъв храм-паметник. За съжаление така се случва, че се построява един малък параклис и се установяват три енории. Две енории се взимат от храма „Св. Николай Софийски“ и една енория от храма „Св. св. Кирил и Методий“. Всъщност се обособяват едни нови енории, които вече са към храм „Св. ап. Андрей Първозвани“.
Има още една съдба самия храм, защото той за кратко прекратява съществуването си, когато през 1944 г., при бомбардировките над София, върху параклиса пада самолетна бомба и го разрушава до основи. Интересно е, че комунистите постъпват по същия начин като османците, които не позволяват да се построи по-голям храм, а да се построи само храм върху основите на стария и всъщност най-напред се започва с едно построяване на храма, точно върху основите и 1948 г. бива осветен наново. След това постепенно се правят двата странични притвора – южен и северен и след това се правят допълнително още два притвора, като камбанарията на храма е построена последна през 1967 г. Тя така е построена, че в момента е пред срутване и сме длъжни да я съборим, за да я построим наново.
Най-интересното в храм „Св. ап. Андрей Първозвани“ обаче е огромната дейност, която той е осъществявал през годините. Още по времето на комунизма светият храм дава много духовници на България, много духовници са негови енориаши – епископи, монаси, свещеници. Най-важното е, че през годините храмът остава пълен с хора и не се обезлюдява въпреки гоненията, въпреки всички неща, които се случват храма си остава пълен. За това много спомагат и беседите, които периодично са били знакови за доста десетилетия. Беседи, в които действително са идвали да изнасят големите наши умове и богослови по онова време, в което не е имало нико къде, нито какво да се прочете, те са идвали на място и са беседвали, и по църковна традиция – преданието и там е било проповядвано. И така храмът на св. ап. Андрей се превръща в едно от духовните средища в България като цяло.
– Вие наскоро обновихте провеждането на всички беседи, които са били провеждани и преди в храма. Как се развива в момента инициативата?
– Слава на Бога добре. Тази инициатива е едно от нещата, които като постъптих като предстотел на храма на св. ап. Андрей, на мен лично ми допадна особено много тази идея. Винаги съм си мислел, че трябва да има такъв тип начин на проповед и всъщност благодарение на подкрепата на църковното настоятелство, а и в частност на доц. д-р Павел Павлов, който оказа подкрепа в самото начало. И така ние отново възобновихме беседите и за две години и малко, продължаваме да си имаме беседи. Вашите читатели много добре знаят с публикациите, които пускате, а и ние самите публикуваме беседите на видео в YouTube. Минаха доста лекции и доста интересни неща за научиване. Много интересни личности като лектори минаха през храма, а и тепърва има много неща, за които да беседваме и да бъдат показани пред общественоста.
Честит празник на всички! Св. ап. Андрей да помага на всички, да дава здраве, да дава радост, утеха и най-вече Царството Небесно!
С протойерей Стилиян Табаков разговаря Ангел Карадаков.
