Начало / Uncategorized / „Ела и виж“ – проповед за празника на св. ап. Андрей

„Ела и виж“ – проповед за празника на св. ап. Андрей

Днес отбелязваме празника на св. ап. Андрей. Спомняме си за него в Църквата, като го наричаме „първозвани“, защото той е имал уникалната привилегия да бъде първия човек, който Христос призовава да Го последва като ученик и апостол. Нека помислим за момент над това. 

Той е първата връзка във веригата, първият жив камък в основата, на която Църквата стои до днес. Като  брат на Симон, който впоследствие бива наречен Петър, св. Андрей бил рибар, прост работлив човек, който изостави живота, който познава, за да последва Господ в служението на Царството, като на края завърши живота си като мъченик. 

Днешният евангелски текст ни дава много ясно обяснение за призоваването на първите ученици. Андрей бил последовател на св. Йоан Кръстител, който ясно определя Христос като казва „Ето Агнецът Божи“. Кой знае какво е знаел Андрей за Него в този момент, но думите на Предтечата показват, че този Спасител е пасхалното агне, Агнецът Божий, който ще донесе вечен живот на един тъмен и умиращ свят, чрез Неговото разпятие и славно възкресение. В отговор на въпроса къде се намира, Господ отговаря: „Ела и виж“. 

Зрението е важна тема в Евангелието според св. ап. Йоан, което по-късно ни разказва за проглеждането на слепородения. Крайната точка обаче не е физическото проглеждане разбира се, а духовното виждане. Да познаваме Иисус Христос не е просто да приемаме абстрактни истини за Него, а да имаме духовна яснота, за да видими Неговата слава и да участваме лично в Неговия живот. Той призовава първите Си ученици да Го познаят от дълбините на душите си, както ни подканя и нас и ни дава възможност това да сторим днес. 

Първата реакция на св. Андрей при срещата му с Господ е да сподели на брат си добрата новина, казвайки: „Намерихме Месия“. От самото начало на нашата вяра, има истински евангелски импулс за споделяне с другите благословението и радостта от това, че сме открили Иисуса Христа. Просто помислете колко важно е било Андрей да каже на брат си Петър за Господ, защото Петър станал първовърховен ученик и пръв епископ на Антиохия и Рим. По същия начин и до ден днешен ние не знаем какво Бог има приготвено за всеки един от нас, които изпълняваме Неговата воля в света. Симон Петър със сигурност е бил вероятно неподходяща фигура за такава възвишена роля, но Писанията и историята на Църквата ни показват, че Бог често използва точно такива – привидно неподходящи хора за Негова прослава. Да, това включва и теб, мен и други, които може би намираме за неподходящи, досадни или маловажни. Бог очевидно ни вижда по различен начин. 

След това Господ призовава св. Филип, който на свой ред споделя добрата новина със св. Натанаил, който попитал дали може да дойде нещо добро от Назарет. С други думи, това ли е истинският Месия, който отговаря на очакванията на еврейския народ? Както виждаме във всички евангелия, нашият Спасител не бил нито национален военен герой или религиозен буквоядец. Той бил много по-различен от това, което повечето хора очаквали и искали в онова време и място. Въпреки това Натанаил бил толкова впечатлен, от това, че Христос го видял да седи под една смокиня да извиква: „Ти си Синът Божи! Ти си царят на Израел!“ Очевидно не било трудно Натанаил да бъде впечатлен. Но Господ му отговаря: „Ще видиш по-велики неща от тези… ще видиш небето отворено и Божиите ангели да се издигат и да слизат върху Сина Човешки“.

Забележете още веднъж посочването на зрението, защото Господ ни призовава към лично участие и познание на Бога. Именно това означава да виждаме небесната слава. Иисус Христос не бе просто особено талантлив религиозен лидер, който знаеше изненадващи истини за хората. Той не бе само харизматична личност с ново учение. Не, Той наистина е Агнецът Божи, който изпълнява обещанията дадени на Авраам в Стария Завет и ги разпространява към всички хора, които Му отвърнат с вяра, любов и покаяние. Той призовава светът да бъде преобразен от Неговата благодат, да бъде озарен от Неговата святост и дори да стане участник в небесното Царство. 

Невероятно дълбоко  богословие се появява в тези няколко стиха от призоваването на св. Андрей. Може би това е така, защото същите духовни неща са заложени във всяко поколение, във всяко място и време, когато Христос призовава човеците да Го последват. Разбира се, неговите първи ученици и апостоли имат висока и запомняща се роля в живота на Църквата. Никой не би отрекъл това. Но в същото време същият Св. Дух, който ги осветява в деня на Петдесетница, обитава в нас и продължава да ни въвежда в Божията святост. Христос все още ни призовава да Го следваме. Той ни подхранва със Собственото Си Тяло и Кръв, което ни прави лични участници в Неговото спасение. Той все още е Агнецът Божи, Който отваря очите на човешката душа към небесната слава, надминаваща нашите очаквания. Призовава ни и дава възможност да Го следваме, както направиха първите Му ученици. 

Може би това е част от причината, поради която Църквата разказва историята за въплъщението на Христос всяка година на Рождество Христово. Ние се връщаме отново и отново към младата Дева Мария, която влиза в храма за подготовката й да стане Богородица, която и роди въплътения Божий Син. Разказваме изключителната роля на св. Йосиф, смирените пастири и мъдреците във връзка с Неговото рождение. Помним еврейските пророци, които предсказаха и подготвиха пътя за Него, завършвайки със св. Йоан Предтеча и Кръстител. Въпреки че знаем историята доста добре, истински важното е не просто да си спомняме историческите детайли. Не, това припомняне е, за да ни подкани отново и отново към онова „ела и виж“, да участваме лично и напълно в Христовото изцеление на нашите покварени и грохнали животи. Това припомняне е за да „видим небесата отворени и ангели Божии да се издигат и да слизат нам Сина Човешки“. Това слушане и отговаряне на призива, който променя живота, точно както св. Андрей стори като пръв ученик и апостол. 

За съжаление познанието често предизвиква презрение и е толкова лесно да се мисли за това време от годината като просто още един повод за партита, хранене, пазаруване, пътуване и семейни събирания. Но ние ще пропуснем главното изцяло ако позволим неописуемата слава на рождеството на Спасителя да стане просто още един пример за нещо остаряло в живота, както обикновено. Не трябва да позволяваме на навиците си  да скрият истината, че Той е безкрайно свят. За щастие Църквата ни дава Рождество всяка, година като възможност да се подготвим за по-пълно участие в тайнството, участие в Божието въплъщение за спасението и осъществяването във всяко измерение на това, което сме като Неговия образ и подобие. Всяка година, Той ни призовава да „дойдем и да Го видим“, поне малко по-ясно, да Го познаем и да Го последваме поне малко по-вярно. 

Разбира се това е безкрайно и вечно призоваване, в което винаги ще има място за растеж. Дори великите светии не са се поздравявали за светостта си, но по-ясно са виждали греховете си, защото духовното им виждане е било толкова силно, че те разпознават повече от останалите колко далеч са, за да бъдат съвършени, тъй както е съвършен и Небесният наш Отец. Когато целта е буквално да гледаме, да участваме и да заявим открито вечната Божия слава, кой от нас може да твърди, че е усвоил това? Кой от нас може да твърди, че Го следваме толкова вярно, че не е нужно да постим, молим, даваме милостиня и да се разкайваме, така че духовните ни очи да бъдат по-ясно фокусирани върху истината на това Кой е Христос и към какво ни призовава да станем?

Ако, като св. ап. Андрей, искаме да изиграем уникална роля в спасението на света, то трябва да прегърнем духовните подвизи на този период от годината с вяра, смирение и покаяние. За да станем истински живи икони на спасението Му, трябва да бъдем изцелени и преобразени в светостта като уникални хора, каквито сме. Андрей каза на брат си Симон Петър за Иисус Христос и Филип направи същото с Натанаил. Кой знае, че някой можеше да стори това? И кой знае дали някой друг може да изпълни ролите, които Бог е отредил за теб и мен в нашето собствено обществено положение? 

Независимо от това, няма да бъдем в състояние да последваме Христа вярно ако не отворим очите на душата си към Божествената Му слава. Не, не всички ние трябва да станем монаси и монахини, за да сторим това. Трябва просто да предприемем малките стъпки, на които сме способни, като сме загрижени върху молитвата, поста, щедростта, покаянието и помирението. Същият Господ, Който призова и даде възможност на невероятната група рибари да станат велики проповедници, ученици и апостоли, иска да направи нещо също толкова удивително с нас. През тази част от годината – на подготовка за отпразнуването на Негово Рождество най-малкото, което можем да направим е да си помагаме. 

Автор: свещеник Филип Лемастърс

Отец Филип е професор по Религия и директор на програмата за почести в университета „МакМърри“ в Абилен, Тексас, където е и свещеник в православната църква „Свети Лука“ (Антиохийска патриаршия). Освен това е член на Съвета на настоятелите на семинарията „Св. Владимир“ в САЩ. Отец Филип е автор на няколко книги в областта на нравственото богословие, а наскоро излезе книгата му „Забравена вяра: древно прозрение за съвременни вярващи от Източното християнство“ (Cascade Books 2013). Той е поканен участник в неотдавнашни международни православни срещи по нравствено богословие в Гърция, Румъния и Сирия. Завършил университета „Бейлор“ и университета „Райс“, притежава докторска степен. Има магистърска степен по християнска етика и богословие от университета „Дюк“ и магистърска степен по Практическо богословие от университета в Баламан.

За Ангел Карадаков

Виж още

Според проучване румънците са най-религиозни в Европа

Нов доклад доказва, че Румъния е най-религиозната държава в Европа, проучването е основано на четири ...