Начало / Uncategorized / Националаната катедрала – практическа литургическа нужда и символ в чест на румънските герои

Националаната катедрала – практическа литургическа нужда и символ в чест на румънските герои

Старата патриаршеска катедрала на Хълма на митрополията на Букурещ била построена като манастирска църква в периода 1656-1658 от принц Константин Сербан Басараб. 

През 1658 г. по време, в което манастирският храм е именуван в част на светия император Константин и майка му Елена от Антиохийския патриарх Макарий III, е имало само трима йерарси във Влахия: Влашкия митрополит Стефан I в Букурещ, епископ Игнатий в Ръмнуки и епископ Серафим в Бузъу. Десет години след освещаването, чрез великолепен хрисовул издаден от управлявалия тогава принц Раду Леон в 1668 г. манастирът, намиращ се в „Хълма на винопроизводителите“, бил издигнат в ранг на митрополитска катедрала.

Поради това тази църква станала място, където в присъствието на Влашките управляващи принцове, а след това и на румънските крале, синодът на епископите, оглавяван от митрополита на страната, изпълнява различни важни чествания като през 1859 Съединението на Румънските княжества, Провъзгласяването на независимостта на Румъния (1877), създаването на Кралство Румъния (1881). Освен това старата митрополитска катедрала е свързана с едни от най-важните събития от живота на нашата църква: Получаване на автокефалия на Румънската православна църква (1885), както и нейното провъзгласяване за Патриаршия през 1925 г., когато същата катедрала станала и временна Патриаршеска катедрала. Обединяванего на румънските княжества през 1859  довежда до създаването на единна организация на църковните структури в Молдавия и Влахия в рамките на Св. Синод (1872), поради което синодът на епископите избрал 12 представители, включително и предстоятел митрополит, като председател, митрополитът на Молдавия и неговите подчинени епископи на Ръмнику, Бузъу, Арджеш, Роман, Хуш и Долни Дунав (Галати) – избрани през 1864 – както и по един викарен епископ за всяка епархия. 

Откакто старата митрополитска катедрала се оказва препълнена, особено по време на основните църоквни или национални тържества, както и в други тържествени моменти като провъзгласяването на Кралство Румъния и коронацията на първия румънски крал Карл I (на 10 май 18810), когато нито една от стоте църкви в Букурещ по онова време не била достатъчно голяма, за да побере всички, които искали да участват в официалните богослужения по повод тържествата. Следователно по желание на крал Карл I събранието на депутатите на страната гласуват в полза на закон № 1750 за построяване на Катедрална църква в Букурещ, обнародван от крал Карл I на 5 юни 1884 г., за което той отпуска от държавния бюджет сумата от 5 000 000 златни леи. Освен това Михай Еминеску и Йоан Славичи са били първите румънски интелектуалци, които започват и подкрепят идеята за построяването на катедралата „Спасение на румънския народ“ в Букурещ като знак на благодарност към Бога след войната за независимост от 1877-1878 г. В края на Първата световна война и последвалия след това в 1918 г. Велико Обединение, името на катедралата „Спасение на румънския народ“, бе запазено като израз на благодарност към Бога за спасенитео или освобождението на румънската нация от подтисничеството и отчуждението, но също и за завръщане на страната на нейните естествени граници. 

След Великото Обединение от 1918 г. Св. Синод на Православната църква на Кралство Велика Румъния включва 22 представители, а именно йрераси на румънските провинции: Влахия, Молдова, Буковина, Трансилвания, Банат и Бесарабия. Като митрополит и предстоятел на Велика Румъния, Мирон Кристеа възобновява усилията за изграждане на катедралата „Спасение на Румънския народ“. По негово желание цар Фердинанд I се обръща към Св. Синод с царски хрисовул на 10 май 1920 г., в който той обявява решението си да построи катедрала в Букурещ в памет на победата на Румънската армия във войната за пълнотата на Румънската нация. На 12 октомври 1921 г. Мирон Кристеа се обращ към кмета на Букурещ, просейки за „подходящо място“ за построяването на Катедралата. На 27 ноември 1925 г. само няколко дни след неговата интронизация като патриарх, Мирон Критеа приема удобрението на министър-председателя Йонел Братинау да инициират необходимите постъпки за построяването на нова катедрала. Провело се публично обсъждане къде точно да бъде построена новата катедрала, която накрая била определена да бъде построена в подножието на митрополитското възвишение, на бившия площад на Бинеску Вода. На 11 май 1929 г., десет години след Великото Обединение, било извършен молебен, с който се започва построяването на новата катедрала. Последованието било извършено на строителната площадка в присъствието на кралския регент, Кралица Мария, представители на Правителството и Армията. Патриарх Мирон благословил с кръст, маркирайки мястото на бъдещия олтар. 

Тъй като усилията на патриарх Мирон са били често блокирани, през 1932-1935 г. той решава да ремонтира и изрисува старата митрополитска катедрала, като временно я превръща и в патриаршеска катедрала: „докато благоприятните икономически условия не позволят реализирането на идеята за изграждане на велика църква за „Спасение на румънския народ“, като благодарност към многомилостивия Бог за завръщането на страната ни в естествените й граници“, както той искал да бъде написано на надписа, поставен над входната врата на старата катедрала. За съжаления стъпките предприети от патриарх Мирон били спрени, закото страната попаднала под силна икономическа криза, продължила и през следващите години. Патриарх Мирон се преставя в Господа на 6 март 1939 г., заедно със своята неизпълнена мечта, която наследяват и неговите приемници. По-добрите времена за страната не дошли веднага, защото на 1 септември 1939 г. избухва Втората световна война, а териториите на Бесарабия, Северна Буковина, Херцка Земя били завладени от съветския ултиматум от 22 юни 1940 г., както и Северна Трансилвания след Виенския диктат от 30 август 1940 г. и Южна Доброджа била предоставена на България на 7 септември 1940 г. Последвали твърдите десетилетия на атеистичния комунизъм, когато хиляди вярващи, свещеници и монаси били арестувани и осъдени на тежки години затвор, като мнозина от тях оцелели. Проектът за катедралата „Спасение на румънския народ“ бил спрян. Освен това прилагането на агресивна система за градско планиране в Букурещ, вдъхновена от архитектурата на чуждестранните социалистически режими, причини неоценимо унищожение на истореското и архитектурно наследство посредтвом разрушаване на стари паметници, включително някои църкви и манастири от нашето искорическо минало. 

След 1990 г. последством грижата на блаженопочившия патриарх Теоктист, проектът за построянате на катедралата се върнал отново към живот след 45 години тишина,  като издигна нови рагументи заедно с тези, които били формурилани по-рано: почитането на предците, които се жертваха за вярата и единството на нацията, героите, които дадоха своя живот през декември 1989 г. за оснобождението на страната от диктатурата и атеизма както и за тези, преживели безпрецедентния ужас в комунистическите затвори и концентрационни лагери. Въпреки това усилията на патриарх Теоктист бяха затруднени от непрекъснатите отлагания за определяне на мястото на новата катедрала, въпреки че Букурещ беше единствената европейска столица, която нямаше своя представителна катедрала. Окончателното месположение на катедралата бе определено през 2005 г. на хълма Арсенал, намиращ се зад сградата на парламента. 

Това място бе преполъчано от Общинския съвет, след като бяха предложени три други местоположения на различни места. Поради липсата на алтернатива Румънската патриаршия прие това място, въпреки че предлага на катедралата намалена видимост, поради огромната сграда на народното събрание, където е сегашното седалище на румънския парламент. Румънската патриаршия приема това място като морално възстановяване или „възкресна светлина“, за петте „разпнати“ църкви, три от които са разрушени, а други две са преведени от комунстически режим в сградата на Навродното събрание, построено на тяхно място. Сроителството на тази катедрала се случи в труден период на икономическа криза в областта на строителството, но ние винаги сме запазвали вярата, че нейното изграждане е знак за надежда както за компаниите, които са работили пряко и не прако, така и за хилядите работници на строителната площадка на Националната катедрала, които в период на криза имаха сигурна заплата благодарение на тази сграда. 

Архитектурата на Националната катедрала осигурява кръстовидно литургическо място с латинско кръстосан оформане план, с по-дълъг кораб, представляващ пътуването на вярващите към Божието царство, символизирано на иконостаса. Православният иконостас, наречен катапетазма или храм, не е отделяща стена, а по0скоро мост на общение между олтара и кораба, между небето и земята, между вечността и времето, паметник на историята на спасението и пророческото очакване на царството на небесата, предложено на човечеството. Като образ на Христовата Църква в Небесното Царство, бляскавият иконостас на Националната катедрала показва, че Христос е едновременно със Светиите в славата на Небесното Царство, на и в смирение на земята заедно с вярващите, които се молят в Неговата Църква. Днешното събитие по освещаването на Националната катедрала ни помага да разберем, че е постоянно задължение на всички нас да подчертаваме основните символи и ценности на румънската нация. Имаме нужда от символи, защото трябва да насърчаваме общението си. Добре познатия „баланс на румънския народ“, се урежда, както казва Михай Еминеску, „като край на разделението между бурята, издваща от Запад, срещнала бирята от Изток“, създаде голяма сила на културния синтез, описвайки нашата национална идентичност, която отец Сталилое определи като „съчетание от латински характер с духа на православното християнство“. 

Тази истина е потвърдена и от Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей през 1995 г. със следните думи: „Ние сме изумени и в нас се раждат непоколебими възхищения, защото почти хиляда години след мъченичеството на Св. Сава (372), населението на тези земи, след безброй нещастия и преследвания, запази своята православна вяра и латински език. Това е истинско чудо на историята. Предвид сегашния размер на румънската църква, ние сме безсилни да обясни как тази велика православна нация излезе от тъмнината на историята през XIV в., за да покаже на цялото човечество, че е оцеляло като единна нация, макар и почти неизвество за цял век. Както новият Одисей завърнал се в Итака, ицбягал капани и опасности, така и румънският народ се върна в светлината на историята, избягвайки културното отчуждение и асимилацията от други чужди народи. Може би тайната на това чудо се крие в силната и непоколебима вяра на този народ“. Това твърдение на Негово Светейшество Вселенския патриарх Вартоломей, което всъщност е  възхвала за запзване  на идентичността на румънския християнски народ, показва, че издръжливостта чрез твърда вяра в лицето на всяко зло е фактор на единство и духовна сила, и ни помага да култивираме и насърчаваме националната приемственост, единство и идентичност в диалога и сътрудничеството. Учредяването и освещаването на катедралата за спасение на Румънския народ е всъщност изпълнението на идеал, който получихме от нашите достойни предци като послушание заедно със Светия Синод, духовенството и вярващите, докато постигането на този идеал придоби реално съдържание, по-специално чрез проявяването на солидарността на всички йерарси на Светия Синод в подкрепата на този проект, както чрез приемане на необходимите синодални решения, така и чрез набиране на средства за Църковния национален фонд.

Днес, при освещаването на Националната катедрала, бихме искали да благодарим на всички йерарси на Светия синод на Румънската православна църква, които са наши съработници и съотечественици в румънската Църква. Благодарим също на всички духовници и всички вярващи на Румънската православна църква от страната и чужбина за духовната и материалната им подкрепа в дейността на нашата Църква. Ние споделяме нашите отечески благословения и ги насърчаваме да пазят истинската вяра и да помолят Бога да ни помогне да завършим всички дейности в катедралата, включително нейната зография. Надяваме се, че през следващата година, през 2019 г., ще освещаваме параклиса в криптата на катедралата и че след три години ще завършим и осветим цялата зография на Националната катедрала. Благодарим за специалните благодарности на държавните органи, които подкрепиха катедралата: правителствата на Румъния от 2011-2018 г., Общинския съвет на Букурещ, други местни съвети в Букурещ и в страната, както и няколко областни съвети. Благодарим също на всички благодетели и спонсори за подкрепата, която ни оказаха за изпълнението на този румънски идеал тази година, която е важна. Когато празнуваме стогодишнината от обединието на Велика Румъния.

Молим се на нашия Спасител Господ Иисус Христос да ни помогне да използваме този момент на благословение и радост за укрепване на вярата и на братската любов, като се има предвид, че празнуването на църковно събитие може да бъде миг на подновяване на духовната мисия и ново начало за Божия слава и спасението на човечеството!

† Даниил
Патриарх на Румънската православна църква

Източник: www.basilica.ro

За Ангел Карадаков

Виж още

Според проучване румънците са най-религиозни в Европа

Нов доклад доказва, че Румъния е най-религиозната държава в Европа, проучването е основано на четири ...