Начало / Uncategorized / Икони на Бога или икони на дявола

Икони на Бога или икони на дявола

Тези, които познават творчеството на великия Леонардо да Винчи, знаят, че в него има един много особен епизод. Тогава, когато пристъпил да рисува картината „Тайната вечеря „потърсил прототип на образа на Христос от истинския, реалния живот. Художникът се срещнал с много хора и в хода на тези срещи се запознал с един заможен аристократ, който имал изключително красиви черти на лицето и естествено благородно излъчване.

Преценил, че именно той може да позира за изобразяването на пресветия образ и не след дълго  осъществил това на практика. Тъй като довършването на платното изисквало доста време и авторът нанесъл последователно всички образи на  апостолите,  докато достигнал до изобразяването на този на Юда Искариот. И понеже това бил единствения негативен персонаж, Леонардо верен на себе си ,отново потърсил реален, битиен прототип. Тръгнал из бордеите и бедните квартали на големия град и оглеждал внимателно лицата на бедняци, просяции всякакви други хора, отхвърлени от обществото. Така срещнал един човек, чиято физиономия излъчвала особено падение и разруха. Тя носила мрачния печат на греха и  бил отпечатан целия ужас на злото. Този демоничен образ ,приковал неговото внимание и веднага го поканил да позира. За голяма изненада, обаче, този човек, отговорил, че се познават и вече е позирал при него преди няколко години. После кратко уточнил, че именно той е използвания прототип на нарисувания образ на Иисус Христос. После разказал, че малко след последната им среща се е пропил, отдал се на хазарта, фалирал, изпаднал в немилост и така се оказал в това незавидно състояние. 

Леонардо бил изумен от тази невероятна промяна, но отново го приел да позира за изобразяването на образа на апостола-предател. 

Този епизод, разтърсва със своя трагизъм, но е и твърде показателен на само за преходноста на човека, но и за степента на падение на една личност. Много често в реалноста се срещат случаи,които и най-богатото творческо въображение не би могло да изобрази. Защото мъдроста на живота винаги е по-голяма от мъдроста на хората.

Но,  той е показателен и за нещо друго-за голямото значение на свободната воля в личната, конкретна треактория на всеки, роден от жена. Ние бъркаме,  когато обичаме да повтаряме, че всичко зависи от Бога. Повърхностно твърдим, че Той определя всичко безусловно и категорично и изповядваме един особен фатализъм, който е не само чужд, но и изцяло противен на учението на Христос.                                                     

Светите отци на Православието ни учат,  че нещата в живота не са изцяло предопределени, а Бог, като великодушен и щедър баща на всички, отчита и уважава личната воля на всяко свое дете. Той не само позволява, но и благославя свободния избор на човека. Не изисква безусловно подчинение и не само не насилва избора на всеки, а дори не се натрапва. Но в действието на Своята грижа и мощен Промисъл,  дава знаци по пътя на всеки, като напомня за верния, спасителния път. Не иска никой да погине, нито да страда в стихиите на живота. 

Христос е деликатен  и внимателен , аристократичен и достъпен. Това е отразено по-особено красноречив начин в словата Му: ”Ето, Аз стоя на вратата и хлопам. Ако някой отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене.”/Откр.3:20/. 

От всеки от нас зависи дали до го приеме в дома си. Нека всеки прецени дали си струва да отиде до вратата и ако иска да я отвори. Но само ако иска ,ако истински иска това. Спасителят почуква и похлапва на вратата на всеки, без да блъска и настоява. Не се натрапва с присъствието си и не иска да пречи с поведението си.     

Възходът и падението, преди всичко зависят от нашите лични решения във всяка ситуация и индивидуален, конкретен случай. Свободната воля е велик дар, но и проклятие за човека. Малцина от нас, могат да осъзнаят и да се възползват в пълнота от тази предоставена привилегия от Твореца. Той е призван да вземе своето решение и няма как да избяга от това, а Всемогъщият и Всемилостивият преценява в каква степен да я приеме и утвърди. Постъпва като любещ баща, който оставя детето си само да реши по коя пътека да тръгне, като стои до него и му посочва пътя винаги готов да помогне. Допуска не само грешните му стъпки, но и възможноста да падне и се нарани, премъдро знаейки, че само по този начин може да се научи да ходи в правилния път.    

Един от благодатните духовници и богослови на Светото Православие на 20 в., свети Юстин Попович в своята творба „Богочовешкия път „:Човешкият живот е икона , или на Бога , или на дявола!”.  От всеки от нас, наследниците на изгонените от рая, зависи дали ще се насочи към обожение на своето битие, като освети всичко свое – дух, душа и тяло, или ще се остави да пропадне във въртопа на стихиите на нечистия живот. Нека всеки от нас прецени кого да слуша – любещия глас на Бога или шепота на демоните. В свободата, която му е дал Христос, направи своя избор – да се бори за място в Царството Божие или да остане в опустошения свят на Царството на Кесаря!

Автор: свещеник Ясен Шинев

За Ангел Карадаков

Виж още

Според проучване румънците са най-религиозни в Европа

Нов доклад доказва, че Румъния е най-религиозната държава в Европа, проучването е основано на четири ...