Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Стотици хиляди хора не само у нас, но и в Европа са станали зависими към хазарта и хазартните игри. През последните години зависимостите към подобен род развлечения са се превърнали като част от живота на много хора, както възрастни, така и млади. Как да се предпазим от зависимостите? Кой може да ни избави от такива ако сме вече пристрастени? Как да предпазим децата си? На тези въпроси отговаря отец Василий Шаган от варненския храм „Св. Николай“.
– Какво представлява хазарта и кои хора са застрашени от хазартната зависимост?
– Според изследователите на хазартната зависимост най-често човек прибягва към хазарта от отчаяние. В днешно време всеобхващащия нихилизъм пък от своя страна поражда при младите дори неувереност, че ще успеят в живота по традиционния начин, разбирайте, в професия, в личния живот, в приятелство и т. н. Това на свой ред ги лишава от необходимото образование и способности и мнозина започват да вярват в лесните мимолетни връзки и в лесните доходи от различен вид хазартни игри.
Отчаянието възниква поради различни причини и има различни стадии.
Аз мога да предложа на вашето внимание четири най-известни нарушения в човека поради които най-често се прибягва към хазарт и които са най-рискови за появата на хазартна зависимост. Това са: ниска самооценка; нарушени междуличностни отношения; нарушение в способността да се погрижиш за себе си; ориентираност към материални постижения. Можем да ги разгледаме поотделно.
Ниска самооценка:
На човек с подобно нарушение всичко наоколо му изглежда празно и безсмислено. Той се опитва да запълни празнотата като компенсира ниската си самооценка с някакво показно поведение, понякога въпреки всичките си навици и привички. Трябва да се знае, че самооценката на такъв човек е свързана с това, че той не е бил приеман и не е получил необходимата любов в детството си. Това, което не е получил в детството си сега той го компенсира във фантазиите за своето величие. Игрите му помагат в това.
Нарушение на междуличностните отношения:
Зависимите от хазарт хора не са способни да изграждат дълготрайни отношения, както с най-близките, така и с другите хора. Те считат, че никой не ги разбира. Най-често не умеят да водят продължителен диалог, затварят се в себе си или се увличат с компенсиращи самочувствието им хазартни игри. Причините на това нарушение трябва да се търсят в детското им възпитание и най-вече във взаимоотношенията им с родителите.
Нарушение в способността да се погрижиш за себе си:
Хазартно зависимият човек изгубва чувството за самосъхранение, той не може да мисли за последиците от своите действия.
Ориентираност към материални постижения.
Ако в семейството материалната страна на живота е бяла, приоритетна и не е имало духовно възпитание, то при децата най-често се увеличават шансовете човек в бъдеще да стане хазартен играч. Това може да се случи, ако родителите не развиват талантите на детето. Ако детето израства с разбирането, че работата независимо каква е тя, трябва да е много скъпо платена, то рано или късно той ще трябва да потърси реализация на своите нагласи и може да прибегне към хазартни игри.
– Как гледа Църквата на хазартно зависимите?
– На зависимите от хазарт Църквата гледа като на хора изпаднали в много тежка немощ. Хазарта наистина е тежка зависимост, която както виждаме има много характерни основания още в нашето детство или в нашето пристрастяване поради ред причини вече в зряла възраст. Понякога се срещат много тежки случаи и хора зависими от хазарт изпадат в тежки състояния, като в буквален смисъл изгубват естествени способности, поради което им се разрушават семействата, биват отхвърлени или изпадат в тежки душевни и духовни състояния. Тук ми изплува един конкретен случай.
Един мой познат още в детството имал нарушения в междуличностните отношения. Години по-късно именно тези нарушения го правят неспособен за всякакъв нормален и градивен диалог в собственото, вече семейство. Това на свой ред му помага да влезе в хазартна зависимост. Сега неговите междуличностни проблеми са още по-сериозни – семейството е пред разпад и макар на повърхността всичко да изглежда нормално, в същността проблема е много сериозен.
Нашата вяра в Бога ни помага да имаме вяра и в човека, именно в неговата човечност дадена му от Бога. Случаите могат да изглеждат безнадеждни, поради което много често се измаряме и ставаме равнодушни, но както казва Клайв Люис в едно от своите произведения – „…ако е останало едно парченце човещина в човека, ние можем да го възродим.” Впрочем, Бог е този, който възражда, прощава и изправя поваления.
– Как можем да разберем, че сме станали зависими?
– Този въпрос, според мен, предполага да имаме заинтересованост в личното си самопознание. Само ние можем да различим в себе си всякакви движения, които се случват в нашата душа. А и гласа на нашата съвест, като съкровена връзка с правдата само на нас ни говори. Искам да кажа, че влизането в различни примамващи страсти започва от нашите разсъждения, или както казват подвижниците, събеседвания със зараждащата се в нас страст. Страстта на свой ред като грях бавно и уверено разранява нашите чувства, духовни нагласи и не на последно място нашата бдителност, която е като предпазител, като изтърве, всичко може да замине и да стане голяма беля.
Още в началния етап на нашите вътрешни разсъждение и чувствени нагласи можем да разберем, че имаме проблем, който трябва да овладеем. А това, че сме станали зависими е ясно и от нашата с нищо неудържима пристрастеност към определен вид хазарт, за който както казахме, можем да имаме предпоставки още в нашето рано детство.
– Можем ли да помогнем на наш близък или само определени хора, специалисти, духовници?
– На първо място можем да се опитаме да свържем нарушенията за които говорихме с няколко, според мен, основни семейни ценности и да направим нужните изводи за пропуските във възпитанието или аномалиите на родителската любов.
Кои са семейните ценности на които искам да обърна внимание. Това са: откровение /уважение, честност, прошка, любопитство и внимание, общение/; доверие и вярност; отговорност; традиции и родова памет; любов.
Всяка от предложените ценности носи в себе си ценностния подход за изграждане на подрастващата личност.
Семейните ценности ако са изградени в система предполагат възпитаването на свободна личност. Факта, че родителите не винаги успяват, може да означава, че те не винаги разбират и не винаги могат правилно да използват своето чувство на отговорност. Например, мъдрите родители никога не проявяват деструктивна критика по отношение на своите деца. Според някои психотерапевти, деструктивната критика е повредила на много човешки души. Повечето от личностните проблеми на възрастни хора са породени от деструктивната критика в тяхното детство. Детето, което често бива критикувано, се чувства необичано, недостойно, неуверено в себе си. Деструктивната критика нарушава вярата в своите сили и възможности, понижава нивото на активност и инициатива. Можем да се опитаме да заменим най-често използвани деструктивни забележки със здрави забележки.
Например:
Ти си глупак – аз вярвам ти ще се справиш;
Ти си загубен – ти ще успееш;
Ти си тъп – ти можеш да бъдеш творец;
Ти болен ли си? – аз разбирам, че сега не ти е лесно;
Здравите забележки изграждат в детето друго самочувствие и светоусещане, които му дават съвсем различна самооценка. Общението, доверието и вярата, любовта и родовата памет оформят в децата самочувствието за междуличностните отношения. Давам си сметка колко е трудно да си родител и в същото време трябва да знаем, че ако го пожелаем искрено и честно, а не користно, ще имаме благословение за това.
Нашите, на родителите, осъзнати пропуски във възпитанието не трябва да бъдат повод за постоянно самообвинение, което на свой ред не може да доведе до нищо полезно, ако сме забелязали, че например, нашето дете е влязло в зависимост. В такива случаи е необходимо да превърнем своето чувство за вина в покаяние като желание да променим своя подход към ситуацията и самите себе си. Само това на свой ред може да помогне за намиране на добри решения и подход. С други думи казано – да повярваме и да се опитваме в своята вяра да се доверим както на Бога, така и на добрите лекари и специалисти. Но сами разбирате, че това е възможно, ако в любовта си дадем на човека до нас да разбере, че вярваме в него и сме готови заедно да носим теготите му.
Здравата преценка на ситуацията, промяна на живота и покаяние, молитва към Бога, търпение и неуморно усилие в борбата със завладяващата страст. Като си давам сметка колко е трудно това, още веднъж настоявам на молитвата, която е най сигурното оръжие в помощта на ближния и за нашето търпение.
– Има ли превенция за тази зависимост?
След всичко, което казах до сега мога да добавя, че внимателния подход и правилното възпитание от най-ранна възраст са най-добрата превенция за всякого рода зависимости. Родителите трябва да внимават относно основните предпоставки за отчаяние, за които споменахме. В същото време за общата култура в семейството.
Като семейна ценност споменах – традициите и родовата памет. Живите семейни традиции и паметта за предците и цялата родова памет на свой ред формират в подрастващите самочувствие на принадлежност към нещо истинско и съществено. Като пример – безродието и липсата на приемственост правят човека нищ от най-ранна възраст. Това на е подходящ повод за търсене на различни приключение в занижената самооценка. Може би ще е редно накрая да кажем, че за всичко и във всичко има надежда. Надеждата не е просто чувство в което си казваме „аз се надявам”, тя е творческа добродетел за вярващия и за този, който се надява. В нея има творчество и движение от двете страни – от едната е този който се надява, а от другата Този, на Който се надяваме. Както казва пророк Исаия: „Които се надяват на Господа, ще подновят силата си.”(Исаия 40:31).
С отец Василий разтоваря Кирил Георгиев.
