Начало / Uncategorized / За злочестото „имане“

За злочестото „имане“

„Колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!“ (Лук. 18:24).

Христос е на проповед. Обикаля цяла Юдея и благовести за Царството Божие. Заедно с Него са апостолите. Заобиколен е от десетки хора – вярващи, невярващи, съмняващи се. Но всички обединени около едно – имат въпроси. 

На някои въпросите са породени от простодушие, някои открито се заяждат с Христос и проповядваното от Него благовестие. Други пък Го изкушават, като се опитват да го злепоставят, засрамят и по този начин да омаловажат проповедта на Спасителя. Евангелието от днешната неделя разказва за един богат момък, който дошъл при Господа и Го попитал какво да стори, за да има живот вечен. 

Христос отговаря на въпроса на момъка с въпрос. От психологическа гледна точка този, който задава въпросите, той и владее над разговора. Даже скорошно изследване показа, че ключът към успешния разговор е задаването на въпроси на човека срещу вас. От една страна човекът започва да се чувства интересен, а от друга – измествате фокуса от себе си и го премествате върху обекта на питането, сиреч върху питащия. 

Господ Иисус прави точно това. Той измества фокуса от Себе Си, който богатият младеж е вече поставил. Задава въпрос и автоматично прожекторите на хорското внимание се преместват и така в центъра на събитията става младият богат човек. Христос задава въпрос и отговоря сам на него. „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог“. След това му казва кои заповеди трябва да опази, за да наследи вечния живот, за който младежът пита. Господ му казва: „знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си“.

Защо Спасителят подрежда точно по този начин греховете. Десетте Божи заповеди са подредени иначе. Почитай баща си и майка си, не убивай, не прелюбодействай, не кради. Защо Христос започва първо с прелюбодейството? Може би засяга „греховете на младостта“, за които цар Давид говори в псалмите. Прелюбодейството е убийство. Този, който прелюбодейства убива своята връзка с другия човек, която се е градила на взаимната любов. Прелюбодеецът изхвърля любовта и предава плътското си желание на друг човек, външен на брачното ложе, което е единствено благословено от Бога. За това и Христос не казва „не блудствай“, а не прелюбодействай, защото ако при блудството двама души (не обвързани в брачен съюз) грешат един с друг, то при прелюбодейството не само се извършва грехът на блудството, но се извършва и грехът на разрушаването на брачния съюз, потъпква се обета на брака. Бракът бива убит, а Божието благословение нарушено. За това и Христос казва: „не прелюбодействай, не убивай“. Не че убийството не е по-страшен и може би най-страшен грях. Господ продължава и казва: „не лъжесвидетелствувай“. Прелюбодейството предполага лъжа. Жената или мъжът, които са прелюбодействали, изневерили със сигурност ще започнат да лъжат своя брачен партньор. Прокрадне ли се лъжата някъде тя покварява всичко, разрушава всичко и нищо вече не остава същото каквото си е било преди. 

Накрая съветът на Христос към момъка завършва с „почитай баща си и майка си“. Почитането на родителите е онова нещо, което крепи и задава и основа, и посока на движение на живота на младия човек. Почитането на родителите означава изпълняването на послушание към тях, приемането на опита и надграждането му. Онзи, който почита родителите си е човек, който проявява послушание към онези с по-голям опит от него. Но диалогът между младежът и Христос продължава. Уверен младият богаташ отговаря, че всичко от гореизброеното е изпълнил. Той почита родителите си, не прелюбодейства, не убива, не краде. Нито в преносен, нито в буквален смисъл.

Тогава Господ поставя друга летва на младия момък, който явно е бил твърде богат (както го описва сам евангелистът). „Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене“, казва Христос. Той му дава две заръки: едната е: Продай!, защото младият човек имал много имоти. Бил земевладелец и не желаел да продава имотите си. Христос след това добавя: Раздай!, а раздаването, даряването, подаряването е начин да се лишим от нещо, което обичаме, нещо скъпо, което може да зарадва друг човек. Да зарадва ближния. Чрез раздаване на припечеленото от  имотите си младежът ще придобие нетленно съкровище. Съкровище, „което нито молци ядат, нито крадци крадат“. Съкровище на небето. Младият човек се натъжава. Именно тогава Христос казва: „колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!“.

Но какво означава да бъдеш богат? Само имотите ли ни правят богати? Притежанието на вещите и припечеленото от тях ли ни прави заможни? Премъдрият Соломон казва в своята книга Еклесиаст, че „има един мъчителен недъг, който съм видял под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда. А това богатство загива от злочести случки: роди му се син, и нищо няма в ръцете му. Както е излязъл гол из майчината си утроба, такъв си той отива, какъвто е дошъл; и нищо не ще вземе от труда си, що би могъл в ръка да понесе. И това е тежък недъг: какъвто е дошъл, такъв си и отива. Каква, прочее, за него полза, като се е трудил на вятър? А той през цял живот ял на тъмно, много дразнен, огорчаван и ядосван“ (Ек. 5:12-16).

Думите на Спасителя могат да бъдат приети и иносказателно, а именно, че богатството не е само в притежание на вещи и пари, но и в сърцето, което потъмнява, изменя се, изстива любовта в него и на нейно място идват страстите, които както при младия човек от историята ни натъжават и пречат да се раздадем. Така, богатите в лошия смисъл на думата, онези „тежки души“, обременени от мислите и най-вече страстите си, мъчно ще влязат в Царството Божие. Властолюбието, кариеризмът, онова злочесто „имане“ биха попречили на „богатите“ да влязат в Небесния Йерусалим. Христос обаче учи и друго: „Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството Небесно“. Само ако станем „бедни“ и се откажем от душевното си „имане“, необременени ще влезем в Царството на Отца ни. 

Автор: Ангел Карадаков

 

За Ангел Карадаков

Виж още

Според проучване румънците са най-религиозни в Европа

Нов доклад доказва, че Румъния е най-религиозната държава в Европа, проучването е основано на четири ...