Начало / Uncategorized / Необходима ли е моногамията в съвременния свят?

Необходима ли е моногамията в съвременния свят?

Митът и неговото разобличаване

Мит: Моногамията е остаряла.

Религиозните изисквания за вярност са имали смисъл, когато не са съществували ефективни средства за защита срещу нежелана бременност и болести, предавани по полов път, а продължителността на живота е била много по-кратка. Но сега всичко е променено и църковните забрани за полигамия са просто безсмислени.

А всъщност

Да започнем с маловажните съображения и постепенно да преминем към по-важните.

На първо място, познатите средства за защита не са спасили хората от болести – уви, от края на 70-те години на миналия век СПИН е отнел много животи и все още не е открит лек за тази ужасна болест (въпреки че животът на хората се удължава значително при редовен прием на подходящи лекарства). На второ място, броят на абортите показва, че и предпазването от нежелана бременност няма надеждни гаранции.

Но проблемът не е само в това. Разрушаването на традиционната моногамия удря всички – и жените, и мъжете. Когато интимността се превръща в стока, която хората обменят, веднага се оказва, че едни изнасят на пазара външна привлекателност, други – статут и богатство. На първите им се налага да водят конкурентна борба, която са обречени да загубят, защото физическата привлекателност се губи с годините и много бързо се намират други, които са по-млади и по-красиви. А вторите могат да се окажат предадени във всеки един момент, защото наоколо винаги може да се намери по-състоятелен и успял човек.

Това лишава хората – и мъжете, и жените – от истинска близост и доверие, оставя ги тежко ограбени в отношенията, без най-важното в живота и ги обрича на неизбежните страдания, които изпитва човек, който е бил изоставен заради друг. Обществено приеманата изневяра удря по всички.

Но има по-дълбоки причини, поради които моногамията е важна и никога няма да остарее. И тук за нас е важно да се замислим по въпроса: защо изобщо сме създадени? Имаме ли истинска цел и предназначение? Има ли в живота истинско щастие, което сме призвани да достигнем, истинско призвание, което сме длъжни да реализираме?

Всички жизненоважни въпроси – включително и тези за моногамията – можем да решаваме на най-повърхностно ниво: дали това ще се превърне в радост или страдание? – и още на това ниво е ясно, че отказът от моногамията обрича на страдание всички въвлечени страни.

Но е възможно – и жизненоважно – въпросът да се постави в по-широк контекст. Какво изобщо искаме ние от живота и от нашите взаимоотношения с другите хора в дълбочината на сърцето си?

Вярата е дълбоко практичен начин за ориентация в света и тя често потвърждава това, за което сме се досещали в сърцето си.

Смисълът на живота е в любовта – но не просто в любовта като романтично преживяване, което възниква и изчезва, а в любовта в отношенията. Ние сме създадени, за да обичаме и да бъдем обичани. И когато минаваме покрай любовта, заобикаляме това, което всъщност е единствено важното в живота.

Любовта е признанието за уникалната, незаменимата ценност на друг човек, който заслужава пълна отдаденост, преданост и вярност. Това е способността да се отклониш от себе си, от своите искания и потребности и да се отдадеш на друг човек, който има законни права над теб.

Естественото привличане между половете, както и всичко в нашата природа, е материал, от който сме призвани да създадем нещо много по-реално, важно и прекрасно. Любов, вярност и грижа, подобни на любовта, верността и грижата на Бога.

Ето защо моногамията отразява нашето истинско добруване – ние сме наистина щастливи именно в условията на вярност и взаимна грижа. Тя отразява и нашето истинско предназначение – да се научим да обичаме и да бъдем обичани, за да влезем в това вечно царство на Божията любов, за което сме създадени.

На кого и защо е нужен този мит?

Повече от всичко ние се нуждаем от това да обичаме и да бъдем обичани, но грехопадането ни е потопило в ситуация, в която сме много малко способни на това. Ние се нуждаем от любовта на други хора, но ни е много трудно да проявяваме любов в отношенията с нашите ближни. Падналият човек се намира в неразрешимо противоречие – той е егоист, който иска да бъде щастлив. Но егоизмът и щастието са две напълно несъвместими неща.

Щастието – както във времето, така и във вечността – изисква да се отвърнем от себе си към другия, към ближния си и към Бога.

В тази ситуация хората могат да действат на принципа „гроздето е зелено“ – тъй като не можем да изградим тези отношения на доверие и преданост, които сърцето ни жадува, да кажем, че всъщност и не искаме, че сме доволни и на течението от вратата, която всеки от нас оставя отворена, за да може да се измъкне по всяко време. Ще приемаме това течение като вятър на свободата.

В нашето време към тази вечна човешка беда се прибавя и мощната индустрия на комерсиалната експлоатация на човешката сексуалност, която я премества в областта на консуматорството, а не в областта на любовта. Индустрия, която обещава щастие, ярък и пълен с удоволствие живот, а не оставя нищо друго освен разрушение.

Човешката природа – сътворена за любов и повредена от греха – не се променя с вековете. Както в първия век, така и в двадесет и първия моногамията, преданите и верни отношения между един мъж и една жена са това, за което сме създадени, и това, на което сме малко способни.

Но ние вярваме не само в закона, който ни посочва как трябва да бъде, а вярваме и в благодатта, която ни прощава, изцелява и укрепва, когато съзнателно искаме да се подчиняваме на Божиите заповеди и търсим Неговата помощ. Ние не сме оставени сами на себе си. Има Бог над нас, Който много иска да бъдем щастливи – във времето и във вечността. Трябва само да се доверим и да се обърнем, да приемем Неговата прошка и помощ.

Автор: Сергей Худиев

Източник: foma.ru

Превод: Нели Иванова

За Ангел Карадаков

Виж още

Архиерейска св. Литургия за Първа Неделя на Великия пост

В катедралния храм „Св. Александър Невски“ се отслужи архиерейска св. литургия. Светата Евхаристия бе възглавена ...