Начало / EN / Колкото по-високо, толкова по-ниско

Колкото по-високо, толкова по-ниско

Всеки, който с душата си е познал учението на Христос, знае, че с тези думи, може да бъде изразен онзи неизбежен духовен закон за усъвършенстване в него.

Тези, които се подвизават приличат на птици, които, колкото по-високо летят, толкова повече гледат надолу към земята. Насочили са взора си към всичко под тях, колкото малко и незначително да изглежда от висотата на полета им. Най-мъдрите, най-зрелите, най-благодатните свеждат главите си ниско. Смиряват се във всичко. В победи и поражения, сред похвали и обиди, в отношенията си с другите, но най-вече в храма на своите души. Достатъчно е човек да прочете „Заветът на св. Йоан Рилски” или предсмъртните думи на св. Паисий Светогорец, за да види отражението на този закон в техните осветени жития. Най-великите са най-смирени. Най-силните са най-кротки. Но защо става така? Защото както птиците, които летят високо се потопяват в неизразимата широта на небето и усещат неговото неограничено и тихо величие, което се простира над твърдта, така и последователите на Спасителя, колкото повече напредват в делата на вярата и благочестието, осъзнават своето лично нищожество пред могъществото на Бога. Преминавайки през огън и вода, те проумяват, че всичко, което са постигнали е чрез и в Духа Светаго. Искрено и чистосърдечно признават, че не се дължи на някакви техни качества и постижения, а на всепроникващата Божия благодат. Пръчката е нищо пред лозата, цветето пред стъблото, творението пред Твореца. Колкото една душа по-бързо разбере това, толкова е по-добре за нейното спасение. Не само се отърсва от неизбежните заблуди и пристрастия, но и придобива една особена опитност – сплав от мъдрост, прозорливост и топлота. Смиреният привлича другите, някак си непринудено и естествено,  без никакво напрежение и усилие над себе си. Те сами идват при него, търсят го за съвети и наставления. Стремят се да се потопят в неговата атмосфера, да почерпят от необяснимия му магнетизъм. Той винаги е добре. Когато е с висшестоящи или подчинени, свои и чужди, вярващи и невярващи. Тогава усеща пълнотата на Бога, а когато се възгордява се обрича на своята непълнота. А после идват демоните… Смиреният е на себе си. Нещо повече – той е в себе си. Човекът радва Бога, когато се смирява и го гневи,  когато се възгордява. Тогава, когато признава, че единственото, което притежава е торбата с греховете си. Всичко друго е подарък, дарове, които са му поверени, за да ги преумножи и дари на другите. Искрено, великодушно, безвъзмездно…

Възгордяването е бунт, излизане извън Божия план и довежда първо до отстъпление, а после до катастрофа. Всичко добро в нашия живот е от смирението, а цялото зло – от гордостта. Тя е заблуда, коварна самоизмама и отсъствие на благодат. Гордостта е вирус и действа заразително. Единствено лекарство за него е смирението. И то това, което проповядва непресъхващата Витезда – Светата Църква. Вярващият започва да дава плодове, не от момента, в който лично повярва, а от мига, от който започва да се смирява. Тогава започва да усеща, че всичко в живота му си идва на мястото – среща най-подходящите хора, намира най-полезната среда и взема най-правилните решения. Всемогъщият Бог сам застава на кормилото на кораба и го превежда по не само най-спасителния, но и най-удачния път, преминавайки през множество подводни рифове и невидими плитчини. Дава му повече, отколкото е очаквал и го води навсякъде и във всичко. Но това става само и единствено тогава, когато, човекът – това вироглаво дете, изплашено и объркано от стихиите на света, само потърси баща си, отиде при него и сложи малката си ръчичка в неговата широка и топла десница. Това във висша степен е проумял, един от големите боговидци на 20 в., свети Паисий Светогорец, който казва така: ”Бог желае само едно от нас: смирение. Той иска от нас да се смирим и да отговорим на Неговата любов с любов и благодарност. Така Божията благодат ще ни накара да възлюбим Бога и до го познаваме. Той ще направи всичко за нас, само, ако смирим себе си и му позволим да действа.”

Синът Божи се е смирил пред Отца, великият Павел се е смирил пред Христа и всички, които са просияли, са последвали техния пример. Това означава, че и ние, членовете на земната Църква, които се прекланяме пред героите от Небесната, трябва да последваме примера им по пътя за Царството Божие. Затова, всички ние, блудни синове и дъщери, да насочим духовните си сили да се помирим с Бога, а това означава да се обърнем към Него, да се смирим, да приемем Божията воля  и кротко да последваме Неговия премъдър промисъл за нас! Амин!

Автор: Свещеник Ясен Шинев

За Николина Александрова

Виж още

60-Year-Old Greek Orthodox Church Could Be Sold To Pay Off $8 Million Debt

Members of a historic church in the Belmont Cragin neighborhood are fighting to keep it ...