Начало / Uncategorized / Иконография на празника „Въведение Богородично“

Иконография на празника „Въведение Богородично“

В основата на създаването на иконографията на „Въведение Богородично“ е описанието на събитието, в писмените източници, като например „Протоевангелие на Яков“ (гл. 7-8), „Евангелие на Псевдо-Матей“ (гл. 4-7).

Тези апокрифни текстове отразяват устната църковна традиция, която разказва за раждането и детството на Пресветата Богородица.

Написано през втората половина на II век, “ Протоевангелие на Яков“ става широко разпространена в източната част на християнския свят, и “ Евангелие на Псевдо-Матей „, датиращо от IX век, е бил популярно на Запад. Това обяснява някои от разликите между западната и източната версия на празничната иконография.

Честването на “ Въведение Богородично “ е установено значително късно. През IX век вече е широко разпространен на Изток.

В средата на IX век датират и първите сцени на „Въведение на Пресвета Богородица в храма“. Това е фрагмент от параклиса Св. Йоаким и Св. Анна в Кападокия. В следващите векове тази сцена е утвърдена в монументалната програма на храма. Най-ранните изображения на празника в иконата са фрагменти от  от XII век от Ватопедския манастир и от манастира Св. Екатерина в Синай.

Центърът на композицията е малката, крехка фигура на Света Богородица, доведена от родителите си,  според обета им, в храма в Йерусалим. Първосвещеникът, който излезе от зданието, се навежда към нея, за да я посрещне; според легендата това е праведният Захария, баща на Йоан Кръстител. Фигурата на Захария се изобразява или до отворена врата на „ограда“, маркираща вътрешо пространство, или зад затворена врата, наподобяващи царските порти  на иконостаса. Зад първосвещеника може да бъде изобразен трон, а над него – civorium. Всички тези детайли се отнасят към текстовете и песнопенията за празника, които разкриват за Божията Майка като за храм, вместилище на несравнимото Божество.

Първият и вторият паримия на празника (Изход 40: 1-5, 9-10, 16, 34-35, 3 Царства 7:51, 8: 1, 3-7, 9-11) разказват за Скинията и Соломоновия храм. И Скинията и храма според тълкуването на Св. Отци са предобрази на  Девата. Изобразяването в иконата на дверите напомнят на вярващите за видението на тайнствен храм от пророк Иезекиил, чиито врати са затворени (Иезекиил 44: 1-4). Това пророчество традиционно се интерпретира като предобраз за непорочността  на Св. Богородица.

Наличието в детайли от християнската храмова декорация едва ли може да се обясни с факта, че зографите изобразяват съвременният интериор на храма. Разбира се, те не могат да видят Старозаветната църква, но описанията й съществуват. Този анахронизъм би могъл съзнателно да подчертае, че въвеждането в храма на Божията Майка е началото на новозаветното време, „предопределението“ на Божието благоволение, очакването на ерата на Спасителя и благодатта. Йерусалимският храм е място, неразривно свързано с ерата на закона, с миналото на Стария завет.

В иконите от ХІІІ-ХІV век праведните Йоаким и Анна са изобразени зад Света Богородица, а около нея, със запалени свещи в ръцете им, йерусалимски девойки. В края на византийския период в иконографската схема настъпва промяна: еврейските девици стоят непосредствено зад Св. Богородица, а родителите й са представени като затварящи тържественото шествие. В горната част на композицията е изобразена сцената, в която Божията Майка приема „храна“ от ангел.

 

 

За Николина Александрова

Виж още

„Да пристъпя към причастие и какво ще ми донесе това?“ Наистина ли не се променяме през годините?

Размисли на Велики Четвъртък От свещеник Сергий Круглов 25 април 2019г. Велики Четвъртък е денят, ...