Начало / Uncategorized / Свещи и Свещници

Свещи и Свещници

Христос призовава всеки свои последовател по дълбоко личен и съкровен начин и този призив е неповторим и абсолютно автентичен. Той си избира хората, докосва ги и ръководи през всички перипетии на техния противоречив житейски път. Всеки християнин е уникален и различен от другия, носи своя идентичност и душевен свят. Както слънчевата светлина пада върху различни по цвят стъкълца и се отразява.и дава различни нюанси, така и откровението на Иисус пречупва живота на последователите Си  неповторимо и самобитно.          

Всеки носи своя атмосфера и семантика, но в общуването си с хората и  в контактите с неповярвалите могат да се забележат два психологически типа православни християни.

Първият тип са онези, които с нищо не се натрапват пред околните. Те посещават богослуженията, пишат редовно молитви в храмовете, имат духовни наставници, пред които се изповядват и причастяват,  но в поведението си към „външните„ са някак си затворени, плахи и дори прикрити. Избягват да говорят за вярата си, ”свиват се„ в собствения си свят и поведението им носи някаква особена злободневност и дори сивота. Те всячески избягват да благовестят и не само не правят вярата си достояние на другите, но дори не отговарят на нападките спрямо нея. Това са особени егоцентрици, които живеят някакъв си свой, на разбран за другите вътрешен християнски живот. Някои ги приемат за „социални аутсайдери„, защото те с нищо не проявяват жив интерес към процесите около тях, сред колегите си и на работните си места. Те са приели вярата и я държат дълбоко в себе си, като я пазят и „стискат„ само за тях. Живеят някак си „отвъден” начин на живот и нямат почти никаква обществена активност. Нещо повече – мнозина от околните, дори не знаят че са християни. Те странят от компании и са потопени в една особена духовна стерилност. Хората до тях могат да страдат, да са потопени във въртоп от проблеми, но въпреки, че знаят за това, дори не правят опит да им помогнат по какъвто и да е било начин. Не протягат ръка към никого, или ако го правят това е толкова неубедително и страхливо, че е белязано от предварителен неуспех. Те са се самозатворили в своята топлохладност, изолирали  са се в личната си християнска самодостатъчност. Те приличат на свещички, който горят но светлината им е тъжна и бледа и не топли никого. Тази светлина не може да бъде ориентир за намиране на път в безизходицата и не привлича никого.

Вторият тип са тези, които горят в своята лична вяра. В жилите им тече „небесен огън„ и се стараят да запалят всеки и всичко, около тях. Това са убедени харизматици,  които действат със замах във всяко свое начинание. Социално ангажирани и широко скроени, те вътрешно са решили да променят този скучен и пошъл свят. Обичат да цитират стихове от Светото Писание или творенията на Светите отци и да наблюдават отражението на това върху слушателите си. Щедро предлагат книги на неповярвалите, убеждават ги в откровенията на вярата и говорят, говорят, говорят… С всякакви грешки на логиката и дори държейки се арогантно, правят личната си вяра достояние на околните. Не се съобразяват с обстановката и пръскат бисери нявсякъде и пред всички. Изживяват себе си като апостоли и дълбоко в себе си са приели мисълта на великия Павел: ”Горко ми, ако не благовестя!”/1 Кор.9:16/.

Те са знаменосците на Светото Православие и са решили да го направят достъпно и приемливо за живота на всекиго. Смятат другите до тях за заблудени и окаяни в своето неверие и всячески искат да ги спасят Неглижират техните недостатъци и търсят в техния характер само и единствено доброто Вярват че хората са по принцип добри и са изпълнени с доверие към тях. Със сълзи на очи им прощават, въздъхват като виждат техните немощи и провокират в тях доброто и само доброто… Хвърлят се в различни мисии и не се страхуват за последиците. Те са убедени в своята правота и никой не може да ги убеди в обратното на това, което застъпват или да ги отклони от пътя им. Защищават вярата пред познати и непознати и търпят всякакви обиди и поидгравки от тях. Влизат в спорове и дори конфликти и проявяват чувство за жертвоготовност. С енергичноста си вдъхнавяват свещениците и движат много процеси в енорията. Бликат от идеи и отделят много голяма част от личното си време за храма и християните. Привличат неповярвали и ги пращат при духовници за молитви, съвет или беседи. Както могат помагат, поддържат, раздават… С насмешка приемат твърденията на другите че са „луди„, или „не са добре„ и храбро продължават напред. Правят кръгове , около себе си и дори без да искат провокират крайни реакции-или биват обичани или ненавиждани. Никого не оставят безразлични и навсякъде откъдето минат оставят следа. За тях се отнасят словата на Спасителя: ”Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планината. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник и свети на всички в къщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния Ваш Отец!”/Мат.5:14/.

Те са светилници, които не могат да бъдат скрити, свещници които няма как да бъдат потулени, съкровища, които не могат да не блестят. Истински вестители на благовестие, синове на светлината. Те и пак те са посланиците на Бог в този свят. Те стоплят, освещават, водят, горят… Дълбоко са приели заветите на Христос, като всеобщи спасителни рецепти и не искат да живеят само за себе си. Те са приятелите на Иисус, които за нищо на света не биха го предали и го носят навсякъде и във всичко. Техният идеализъм води другите напред, намагнетизира дори и противниците им. Понясат хули, завист, укори, преживяват всякакви предателства от приятели и близки, но се утешават с мисълта, че така е било винаги с искрено вярващите служители на Спасителя. Това са хора с мисия, които няма да се укротят, докато не я изпълнят докрай!Минават през огън и вода, но не се отказват пред нищо. Те носят атмосферата на Небето в този прокълнат свят!

Дай, Боже повече такива работници на духовната нива! Наспори труда на тези неуморни труженици на Духа, които са готови да се борят с вятърни мелници и да предизвикват на бой великани. Те са истински и въпреки недостатъците им трябва да бъдат примери за другите вярващи! За тях Словото е винаги живо и не могат да се успокоят докато не го приведат на само абстрактно до всеки, но и до всяка една душа. Те са водоносци, които не се уморяват да носят във ведрата си жива вода и да я изливат върху тази вечно изсъхнала и напукана от грях земя. Нека има повече от тях, за да пръскат Неговата светлина и да бъдат като светилници по пътя към Царството Божие!

Автор: свещеник Ясен Шинев

Снимка: pixabay.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Православният свещеник

Етимология Православният свещеник в Библията се нарича презвитер. В контекста на Писанието, презвитер е синоним ...