Продължаваме поредицата си със стихове в памет на Неврокопския митрополит Борис. Днес ще ви покажем и една непоказвана до сега снимка, направена от Николай Калапсъзов през 1946 г. в двора на църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в гр. Петрич.
Само две години преди да бъде зверски убит дядо Борис. Публикуваме и поредното стихотворение в памет на Неврокопския митрополит.
КАТО ДЕТЕ
Кат бях дете се състоя срещата наша,
оттогава обикнах подвигът ти смел.
И от нищо нямаше да се оплаша,
защото видях светлината в тъмния тунел.
Старал съм се да ти бъда подражател,
за доблестност, щедрост и любов.
И макар често да съм бил предател,
усещал съм молитвеният ти покров.
Езици множество си знаел и подвизи извършил,
за мнозина бил си опора и надежда.
Години на мъж съвършен си навършил,
и бил си удостоен с небесно-бяла одежда.
Закриляй ме и помагай в трудовете много,
Да не сгреша и Бога да предам.
Помогни ми да Го възлюбя премного,
и живота си в подвизи да му отдам.
Автор: Ангел Карадаков