Начало / Новини / Днес се изпълват 70 г. от убийството и 130 г. от рождението на Неврокопския митрополит Борис

Днес се изпълват 70 г. от убийството и 130 г. от рождението на Неврокопския митрополит Борис

Тази година се отбелязват 130 години от рождението и 70 години от кончината на Неврокопския митрополит Борис – духовник оставил дълбока следа в живота на Българската православна църква.

Той се ражда на Димитровден през далечната 1888 г. в село Гявато, Битолско. Живее скромно и бедно с родителите си. През 1910 г. Вангел Разумов (светското име на митрополит Борис) завършва Цариградската духовна семинария. През време на своето обучение там той получава и стипендия от екзарх Йосиф, който е впечатлен от неговото примерно и смирено поведение. През 1915 г., вече йеродякон, Борис завършва и Богословския факултет в Черновиц. След като през 1917 г. йеродякон Борис е ръкоположен за йеромонах, той започва още по-усърдно да помага на благочестивия народ в неговото духовно израстване и усъвършенстване. Именно заради тази си дейност той привлича вниманието на висшите църковници, които съответно го извикват в София и го отличават с офикията „архимандрит“ и послушанието протосингел на Софийския митрополит, а от 1926 до 1931 година той е ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“.

Неврокопският митрополит Борис е и деен творец, той пише статии за „Църковен вестник“, публикува свои стихотворения и става автор на знаменитата брошура „Кризата в нашето училище“. За тази си дейност при избора му за митрополит проф. Хр. Гяуров ще напише: „Всеки един народ има нужда не само от политически водачи, но в същото време, и даже повече ­ от духовни водачи. От такива водачи особена нужда има сега българският народ. Когато новоизбраният Неврокопски митрополит се възкачва на определената му от Божия промисъл катедра, той влиза в числото на тези водачи на българския народ. Предстои му висока, но в същото време тежка отговорна дейност. Досегашната му дългогодишна ползотворна и творческа дейност е добър и сигурен залог, че такава, и даже с още по-бляскави резултати, ще бъде и бъдещата му дейност като митрополит на българската православна Църква. Ние храним пълна надежда, че новоизбраният Неврокопски митрополит Борис със своята дълбока преданост към православната българска Църква и със своята безгранична и самоотвержена обич към своята родина, към българския народ, ще бъде един от първите и достойни духовни водачи на българския народ“ (Църковен вестник, бр. 13, 1935 г.).

Канонически избран през 1935 г., митрополит Борис поема овдовялата Неврокопска епархия. Посрещнат е с голямо въодушевление в епархията от хиляди благочестиви християни. Основана през 1894 г., тя става част от възстановената Българска църква. Митрополит Борис поема отговорността на духовното обгрижване на своите чеда в пределите на богохранимата му епархия. При избирането му за митрополит Борис получава и множество телеграми, както от интелектуалци и общественици, така и от царя. Ето какво казва той в своята телеграма до митрополит Борис по повод избирането му за Неврокопски митрополит: „Със задоволство научих от Св. Синод на Българската църква за избирането и прогласяването на Ваше Високопреосвещенство за митрополит на овдовялата Неврокопска епархия и бързам да Ви изкажа моите задушевни честитки. Молитствувам Всеподателя Бога да Ви укрепи в новия кириаршески сан, като Ви дарува здраве и дългоденствие и благославя всички Ваши благи начинания за слава на родната ни Църква и за доброто на паството от благодарованата Ви епархия. Царят.“ (Църковен вестник, Разменени телеграми, бр. 13, м. март, 1935 г.).

Почти веднага след встъпването си като митрополит дядо Борис изпраща окръжно писмо до своите пасоми и свещеници в Неврокопска епархия, в което той определя десет основни длъжности на свещеника.

На следващия месец ­ септември, митрополит Борис изпраща окръжно послание до учителите в Неврокопска епархия. В него той се обръща със сърдечна любов към учителите в епархията. Митрополит Борис не е искал да действа самостоятелно в проповядването на словото Божие, а е искал да прибави в работата си всички възможни начини за възпитанието на младото поколение, а именно двата най-големи и основни фактора ­ семейството и училището.

Дядо Борис за кратко време прави така, че църковният живот в югозападната българска епархия да процъфти. След освобождението на Вардарска и Егейска Македония са присъединени нови три духовни околии ­ Зърневската, Царевоселската и Беровската. Освен това към Светиврачката духовна околия е причислена Демирхисарската административна околия, а към Петричката ­ Струмишката (Път към Голгота. Живот ­ разпятие пред Божия олтар, с. 11.). Встъпвайки в длъжност той променя и административния център на Неврокопска епархия. Горна Джумая (дн. Благоевград) става църковно-административният център на епархията. След като построява митрополитски дом в Горна Джумая, дядо Борис планира построяването и на архиерейски наместнически църковни домове в Свети Врач (дн. гр. Сандански), Разлог и Петрич, но за жалост, доживява да види построен само дома в гр. Свети Врач.

Но дейността на митрополит Борис не се ограничава само чрез изпращането на послания да ръководи народа и свещенството на Неврокопска епархия ­ той постоянно е на път, обикаля цялата епархия, служи св. Божествена литургия и най-вече проповядва на всички неврокопчани живото Христово слово.

Всеки човек има свой дар, дар от Бога, който трябва да усъвършенства и увеличава. Дарът, който Бог дава на Неврокопския митрополит Борис, несъмнено е дарът на словото. Един човек изпълнен с искрена и чиста вяра, добродетелен, молитвен и щедър, това е митрополит Борис. Дядо Борис е един от големите умове на своето време. Той знае перфектно църковнославянски, руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, турски, румънски и унгарски език. Знанието на тези езици му помага да общува с все повече и повече хора, сред които не всички били православни. Той следи постоянно излизането на нови и нови богословски творби в световната богословска мисъл. Митрополит Борис се отличава и по друго от хората в своето време. Освен отлично образован, знаещ и можещ, той преди всичко е и много скромен, нестежателен и проникнат от дълбоко смирение и себеотрицание, истински подвижник.

Митрополит Борис добре е познат на българите, той има множество духовни чеда, сред които миряни, монаси и даже епископи, той е в добри отношения и с всички митрополити и епископи в Българската православна църква.

Неврокопският митрополит Борис е определен от Св. Синод да бъде част от църковната делегация, изпратена в Цариград по повод вдигането на схизмата на Българската православна църква през 1945 година. За участието на дядо Борис в историческата литургия във Фенер научаваме от църковния печат. Там пише: „Тържествената и историческа църковна литургия бе отслужена от Халкидическия митрополит Максимос, в съслужение с нарочно изпратените от България за водене на преговорите Техни Високопреосвещенства Борис Неврокопски, Софроний Търновски, епископ Андрей, както и на всички гръцки владици в Цариград“ (ЦВ, бр. 9-11, С., 2. III. 1945 г.). В края на богослужението Неврокопският митрополит поздравява Вселенския патриарх Вениамин на гръцки език по повод радостното събитие, а именно вдигането на схизмата. Митрополит Борис е избран и за председател на Народния събор, който се провежда в църквата „Св. София“, за избирането на третия по ред Български екзарх. За екзарх е избран наместник-председателят на Св. Синод Софийският митрополит Стефан (Повече може да прочетете в ЦВ, бр. 4-6, 1945 г.).

На 22 ноември 1948 г. „Църковен вестник“ излиза в траурен вид. Починал е Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Борис. Още на първите страници на вестника са поместени надгробните слова, произнесени след опелото на о бозе почившия Неврокопски митрополит. Няколко месеца по-рано екзарх Стефан е подал оставка и наместник­председател на Св. Синод е Доростоло-Червенският митрополит Михаил. За митрополит Борис той казва: „Голяма и неизразима скръб притиска сърцата ни. Църква и народ горчиво оплакват тежка и невъзвратима загуба. Пред нас лежи бездиханен нашият възлюбен събрат и духовен отец и архипастир ­ Високопреосвещеният Неврокопски Митрополит Борис. Неочаквано той стана жертва на нечувано в живота на Църквата ни злодейско покушение. Навръх Димитровден ­ рожденият ден на самия покойник ­ подир извършване на Св. Божествена литургия, след приобщаване със Св. Христови Тайни и след възторжена архипастирска поука към стеклите се в Божия храм богомолци Високопреосвещеният Борис бе убит в с. Коларово, Петричко, от един недостоен и низвергнат от духовен сан свещеник… Да оплачем нашата раздяла със скъпия ни и непрежалим събрат и архипастир. Но и колкото да скърбим за него и да го оплакваме, нека не забравяме, че той не се нуждае от нашите сълзи. Не! Той се нуждае и иска от нас да се окажем верни към ръководните начала на неговото архипастирско служение за преуспяване на Светата ни Църква и на нашия народ…“ (ЦВ, бр. 37-38, С., 22. XI. 1948 г.). Накрая словото завършва с: „Вечная ти памет, достоблажене и приснопаметне, брате наш! Бог да те прости!

По повод погребението на митрополит Борис йеродякон Нестор публикува следното стихотворение за него:

Да беше в старост ти склопил очите,

да беше в тиха смърт напуснал нас,

сърцата ни сковала тоя час!

О, твоята душа е отлетяла,

де няма ни въздишка, ни печал,

и в Божите чертози се е спряла,

защото непорочно си живял!

В лития са те срещнали светците,

запяли са и ангелите в хор,

и литургия с тях във висините

отслужил си с небесен омофор!

 „Митрополит Борис бе високопросветен архиерей, пламенен родолюбец, предан служител на Светата ни Православна Църква и до последното си издихание верен на нейните канони и вековни традиции. Неговата кончина потопи в скръб цялата Българска Православна Църква„. Дописка в ЦВ от 1948 г.

Автор: Ангел Карадаков

За Ангел Карадаков

Виж още

Откриха нов мъжки манастир в Ирландия

Негово Високопреосвещенство митрополитът на Великобритания и Ирландия Силуан към Антиохийска патриаршия създаде нов мъжки манастир. ...